Дежавю: Борислав от Варна брутално пребива съпругата си Кремена, обажда се на майка си за помощ при събирането на багажа, след което майка и син напускат жилището, където впоследствие Кремена е открита мъртва. Няколко дни по-късно баща провесва 14-годишната си дъщеря от петия етаж, като финал на побоя, който ѝ е нанесъл. В миналото срещу двамата насилници са подавани сигнали. Очевидно без резултат.

Подобни случаи шокират дълбоко българското общество. Припомняме си дружно черната статистика, че всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие. Налага ни се да чуем и редица противоречиви становища, подплатени по-често с политическа или религиозна идеология, вместо със здрав разум.

А спешно се нуждаем от разум. Тъй като домашното насилие и насилието над жени е симптом на дълбоки и сложни социални проблеми, които всяко развито общество би трябвало да се стреми да преодолее. Те разкриват дефицити в здравеопазването и образователната система, в институционалната рамка на държавата и зеещи дупки в социалната тъкан на обществото.

Световен проблем

Един от основните аргументи да заметем проблема под килима е, че той не бил характерно български. Да, безспорно. Освен нарушение на човешките права, насилието над жени е и криза на общественото здраве според Световната здравна организация  (СЗО). В глобален план 38% от убийствата на жени са извършени от техния интимен партньор. Неравенството между половете и обществената толерантност към насилието над жени са в основата, независимо от държавата, категорични са от организацията.

Изследванията отчитат, че има редица фактори, които увеличават вероятността мъжът да бъде насилник, а жената – да се превърне в жертва. Такива са ниското образование, слабите законови санкции и излагането на домашно насилие и насилие над жени от ранна възраст. Предпоставки са и неравенството между социалните роли на мъжа и жената в обществото; определени представи на индивида или обществото за семейна чест и сексуална чистота; поведение и норми, които окуражават собственическо чувство над жените и/или изискват подчинение от страна на жената; злоупотреба с алкохол.

Домашното насилие над жени има сериозни социални, но и икономически последствия, подчертава СЗО. Често насилието приключва с убийство или самоубийство не само на жертвата, но и на насилника. В България през изминалата година четирима от нападателите са се самоубили, с което броят на мъртвите се увеличава до 37 души. Но броя на самоубилите се жертви на насилие няма как да узнаем.

Жертвите на домашно насилие и насилие над жени са с общо влошено здравословно състояние. При бременни жени се увеличава опасността от преждевременно раждане или спонтанен аборт. Децата, които живеят в среда на домашно насилие, израстват с емоционални и поведенчески травми, като проучвания показват, че рискът за психичното здраве е еднакъв за свидетели и потърпевши. Вероятността самите те да се превърнат в насилници е висока.

„Реално това е проблем на цялото общество, а не на отделни индивиди. Може би е добре да започнем да осъзнаваме, че домашното насилие се отразява върху живота на всеки един от нас: когато разберем, че наша близка е пострадала, когато агресивно дете нападне нашето дете в училище, когато агресивен шофьор е нетолерантен на пътя. Затова не може да си позволим да заявяваме, че това не е наш проблем и не е добре да се месим“, категорична е Жана Савова, координаторка на Националната гореща телефонна линия за хора, пострадали от насилие.

… и българското табу

Убийствата на жени от техни партньори или близки роднини са се увеличили с 50% за последните три години, като за този период жертвите са 89. Ако се вярва на изнесените данни, всяко трето умишлено убийство у нас е в резултат на домашно насилие. За съжаление, официална статистика за домашното насилие или насилието над жени не се води в България. Тоест вербалното, психическото, физическото и сексуалното насилие над жени, което не е довело до смърт и медийно внимание, остават под повърхността.

Приетите от управляващите промени в Наказателния кодекс не дават надежда за скорошно разрешаване на проблема. За това ни разказа по-рано Светла Енчева. Бездействието на институциите води до липса на необходимите инструменти, от които се нуждаем на индивидуално ниво, за да се справим с насилието над жени.

„Ние страдаме не само когато има насилие над нас, но и когато станем свидетели или когато го съпреживеем през наш близък. Освен това, когато човек е отстрани и много иска да предприеме действия, но реално няма контрол върху самия пострадал, се чувства много безпомощен“, казва Жана Савова.

България е сред първенците, що се отнася до табуто върху темата за насилието над жени. Само 2% от българите са запознати с проблема благодарение на образователната система, а едва 3% са го обсъждали в семейството си. Макар и домашното насилие над жени да е разпространено в България, изключително малко българи признават, че лично познават жертви.

Къде се крие причината? Някои идеолози говорят за „консерватизъм“ и „традиции“. Ала за какви консервативни традиции може да става дума в случая, при положение че:

България е на челните места по равенство на половете на пазара на труда, а жените висшистки са повече от мъжете. Освен това жените напускат дома на родителите си средно четири години по-рано от мъжете и по-често отглеждат децата си сами. В допълнение данните на НСИ сочат, че често раждането на първото дете предшества брака, като в малките населени места този процент е по-висок, отколкото в градовете. Страната ни е втора в ЕС по дял на извънбрачни деца. Расте процентът на живеещите на семейни начала, а браковете намаляват прогресивно от 1945 г. насам.

Според Савова нежеланието за разговор се корени другаде – в чувството за страх и безпомощност пред агресивни хора. „Ние често срещаме агресия в ежедневието си и за жалост, сме научени твърде много на търпение.“

Значи проблемът е в липсата на определени ценности. Миналата седмица видяхме тревожното отношение на българите към собственото им здраве. Междувременно адекватното здравно образование в училищата, а и на обществено ниво е далечен мираж. Разговорите с психолог и групите за подкрепа остават рядкост в българското ежедневие. С подобна стигма се сблъскват и други обществено-здравни проблеми, като алкохолизъм, употреба на опиати, депресия и психични разстройства.

„Голяма част от специалистите не разпознават добре домашното насилие или не знаят как да постъпят. В практиката си често съм се сблъсквала с учители, които не знаят, че по закон са длъжни да сигнализират в случай на дете в риск – разказва Жана Савова. – Промяната в позицията на обществото е част от начините за превенция.“ Нейните думи се потвърждават и от СЗО.

Какво можем да направим?

„Много често чуваме, че съседи или близки са знаели за насилие в семейството, но не са се намесили. Причините за това са разбираеми, донякъде. Хората се плашат, когато видят агресивен човек или разберат за каквато и да е форма на насилие“, споделя Жана Савова.

Националната гореща телефонна линия за пострадали от насилие е създадена именно за това – пострадалите или техни близки да получат съвети и подкрепа. „За пострадалия е важно да знае, че в наше лице може да намери подкрепа и помощ“, казва Савова и добавя: „Не изглежда много, но реалността е, че жертвите на насилие често са атакувани и се чувстват много самотни. Облекчаващо е да знаеш, че има човек, който ще те изслуша и ще те приеме у дома си за няколко нощи, ще ти даде пари назаем за път или за документи.“

„В семейство с насилие потърпевшите са обвинявани и обиждани всекидневно до такава степен, че започват да се чудят дали са прави в решенията си, имат ли право да бъдат щастливи и спокойни. Като близки ние можем да подкрепяме и да окуражаваме човека да вярва, че има права и желанията му са важни – продължава тя. – Добре е жертвите да знаят как да постъпват, към кого да се обърнат за помощ. Защото чувството за страх и срам е също толкова силно и е възможно в началото да прикриват насилието. Важно е да знаят, че не заслужават такова отношение и не е срамно да търсят помощ.“

Същевременно близките не бива да се опитват да контролират ситуацията. „Понякога ни се иска да кажем какво да направи другият, как да го направи, но е много важно да разберем, че промяната отнема време и че тя може да коства много на другия, че нашите готови решения може би са неприложими към този момент.“ Жана Савова е категорична, че е важно близките да се погрижат и за самите себе си в тези трудни моменти. Те също могат да се обърнат за помощ към Националната гореща телефонна линия.

СЗО разполага с официални препоръки за превенция на насилието, предназначени за здравния сектор. Според организацията медицинските работници трябва да бъдат обучавани в оказване на подкрепа и помощ на жертвите на насилие. Минимумът е обучение в активно слушане, тоест способността пациентът да бъде изслушан без осъждане и в безопасна среда, и да бъде внимателно насочен към следващата стъпка.

„Лекарите, учителите и полицаите са хора, които често в практиката си се срещат с жертви на насилие. Което означава, че трябва да имат добро разбиране за техните преживявания, страх, срам, вина. Трябва да знаят какво да направят след това. Реалността е такава, че жертвите на насилие много често са изплашени и колебливи и специалистите реагират също несигурно и колебливо“, казва Савова.

В България няма практика да се провеждат обучения на професионалисти в тази насока. Във Франция например здравните лица, органите на реда и на правосъдието са част от официалната програма за превенция, като жертвата може да разчита на техните индивидуални и координирани действия. А включването на темата за насилието в образователната програма в ранна детска възраст е ключова част от американската стратегия за превенция на домашно насилие.

Проблемът не е само български, но отрицанието е. Нужни са обществени разговори, образование, примери за подражание. Докато световноизвестният футболист Адил Рами е лице на кампания за борба с домашното насилие над жени на френска почва например, родните звезди избират безопасното мълчание и лесните каузи.

С малки изключения, разбира се. Тази седмица излезе стихосбирката „¾ Любов“, чрез която писатели си поставят за цел да привлекат вниманието на обществото към проблема с насилието над жени. „Голяма част от тях не търсят помощ, защото вярват, че въпреки всичко човекът до тях ги обича“, казват авторите, които призовават насилието над жени да стане свободно обсъждана тема.

Докато приемаме агресията и жестокостта като естествена част от семейния и обществения живот и отказваме да видим проблема, българките ще продължават да умират. Междувременно различни идеолози с лични политически цели ще трупат капитал на гърба на всеки следващ труп.

А можем да докажем, че имаме ценности и държим на тях. Че те не са червени или сини, либерални или консервативни, женски или мъжки, а просто човешки. Разбира се, това е далеч по-трудно. Защото изисква да говорим, вместо да крещим. Зависи само от нас.

Национална гореща телефонна линия за пострадали от насилие:
02 981 76 86 или 0800 1 86 76 (линията е денонощна)

Други организации в България, които се занимават с превенция и информация относно домашното насилие над жени:
Български фонд за жените
Фондация „Асоциация Анимус“
Център за изследвания и политики за жените
Алианс за защита от насилие, основано на пола
• и още…

Заглавна снимка: © Alexas Fotos

Йоанна Елми

Йоанна Елми

Следва международни отношения, история и литература в Новата Сорбона, Париж. Авторка и водеща на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Пътува, чете и пише в опит да разбере света. Вярва в думите на Булгаковия дявол: фактът е най-упоритото нещо на този свят, а малодушието е най-страшният човешки порок.