Ускорител за преводи. Защо са важни професионалистите от книжния сектор?

Проектът „Ускорител за балкански преводи“ на фондация „Следваща страница“ е насочен не към авторите и преводачите, които сме свикнали да виждаме като основни лица на литературната сцена, а към уж второстепенните герои – агенти, литературни организации, издатели, организатори на фестивали, панаири и други. Неговата цел е да ускори потока на балкански преводи. „Тези участници са много важни за цялата книжна екосистема, но често остават в сянка и са пренебрегвани. Особено на малки книжни пазари, каквито са Западните Балкани и България“, казва Юлия Рафаилович, изпълнителен директор на фондацията. 

Смисълът на ускорителя за преводи е да се засилят уменията и капацитетът на хората, решили да се занимават професионално с литература, но не в ролята на автори или преводачи. Според Юлия целта е да се изгради и самочувствие, че западнобалканските професионалисти от книжния сектор могат да имат тежест в международния литературен обмен. За съжаление, голяма част от тях поради ограничената си роля през годините и липсата на ресурси нямат опита и актуалните умения, с които са свързани професиите в по-развитите книжни пазари.

С тази цел фондация „Следваща страница“ инициира тригодишен международен проект, част от който е Академията за литературен мениджмънт и промотиране на превода с участници от над 30 литературни организации от Западните Балкани, които по някакъв начин се включват в процеса на международно издаване чрез превод. В рамките на програмата участниците обсъждат наболели проблеми, обменят истории и опит, слушат лектори от цяла Европа, имат и възможност да направят кратък стаж. Идеята е да се създаде мека инфраструктура от агенти, фестивали, преводачи в ролята на агенти. „Тази мека инфраструктура по обективни причини е много слаба в региона, доскоро и липсваше. Така че нашата работа е насочена към тях – да засилим и укрепим капацитета им“, казва Юлия.

Балканска литература, световна литература? 

С проекта фондацията си поставя за цел да изследва начини за преодоляване на дисбаланса в потока на художествения превод в Европа. „Отдавна знаем и от България, и от други страни, чийто език е от т.нар. периферни, или по-рядко употребявани езици, че те много по-трудно пробиват на чуждоезични пазари. Обикновено пробивът на книжен пазар е на някой от големите езици, сред които на първо място е английският. Това означава, че ако романът ви е преведен на английски, е доста по-вероятно той да стигне до някой издател от по-малък език, който да иска да го издаде, което пък ще доведе до превеждането му на този език“, казва Юлия. Преводът на една книга на повече езици ѝ дава повече видимост, което означава, че тя може да бъде забелязана по-лесно в света. Затова, логично, подобряването на връзките между балканските държави е важно за техните автори и литератури. „Не съм сигурна доколко литературите от Балканите мислят себе си като балканска литература“, казва Юлия. 

Има сръбска, македонска и прочее литератури, но те не са една литература. Разбира се, всеки поглед отвън ще се опита да генерализира или стереотипизира и да ги мисли като части от едно цяло. Но тук идва ролята на литературните агенти: именно те са тези, които познават и общуват с двете страни, и медиаторската им функция е безценна. 

Програми като „Ускорител за балкански преводи“ подпомагат именно такива професионалисти. При по-периферните езици ролята на агента впрочем често е в ръцете на преводачите. Понякога между два езика има не повече от един-двама действащи литературни преводачи. В такива случаи (а те не са изключението, напротив) литературният обмен между два езика съществува и се оформя изцяло благодарение на тази шепа преводачи. А „чуждестранните издатели“ и „навън“ също е трудно да се обяснят.

„Всяка страна е различна, отделно издателствата в рамките на всяка държава се различават помежду си. Така че няма една монолитна чужбина със стройни очаквания, които, стига да съвпаднат с нашите намерения, ще подсигурят литературата да тръгне като на поточна линия към чуждоезичните пазари.“

Сложната роля на професионалистите от книжния сектор 

Освен литературен човек, работещият в сферата на книгите е и дипломат, културен аташе, медиатор, преводач, познавач на другата култура, организатор, пиар… Какво би означавала подкрепата за такива хора? „Личното ми мнение е, че тези литератури – особено от нашия регион – по условие са нишови литератури и ще си намират читателите, които търсят такива книги. В това няма нищо пораженско, напротив – за литературите ни има много читатели на всякакви езици, въпросът е да се намерим. Това е все едно да се питаме защо киното ни не може да произведе филм, който да вземе „Оскар“ за най-добър филм – не чуждестранен, а филм. Няма да го направи, но в това няма нищо драматично. Проблемите започват, щом се объркат очакванията.“ 

В рамките на проекта се публикуват изследвания на пазарите на литература в превод в държавите участнички – Северна Македония, Сърбия, Албания, Косово, Черна гора и Босна и Херцеговина. Всички шест изследвани държави, освен Косово, имат програми за подкрепа на преводите извън страната, макар и тези програми да имат своите недостатъци, както се отбелязва и в изследванията.

„Ролята на държавата е да подкрепя онези сектори, за които има обществен консенсус, че са значими, но които не могат да оцелеят сами в чисто пазарни условия. Културният сектор е един от тях. Изработването на адекватни политики, които да отразяват този консенсус, е изключително важно. Те правят много неща, но в крайна сметка се свеждат до разпределяне на ресурс. За да е качествен и смислен процесът, трябва най-вече да има яснота какво искаме и да имаме идея как да го постигнем. Тази роля е жизненоважна и принципно няма как да се изпълнява от друг, тя е по условие публичен въпрос. Оттам нататък важно е онези, които произвеждат културен продукт, както и експертите, които разбират нуждите на сектора и проблемите в регулаторните рамки, от една страна, и представителите на публичния сектор, да не стоят едни срещу други, а да са наясно, че трябва да работят заедно и да допринасят за целите, които сме припознали вече като общи“, смята Юлия.

Успешната балканска литература 

Двама от партньорите в проекта – писателят Владимир Янковски от македонската издателска къща „Готен“ и сръбската поетеса Ана Мария Гърбич от Argh – споделят каква е тяхната дефиниция за успешна национална литература. Преводът е приоритет (Гърбич посочва, че преводите на големите езици са най-важни), но той е едва началото – намирането на добър издател, който „ще се погрижи“ за книгата, също е много важно. Авторите трябва да присъстват на фестивали, но тези фестивали трябва да бъдат организирани и представени от някого, и то на ниво, което е съвременно, сравнимо с нивото на други места по света. Отзивите за книгата, дори рекламата изискват своите професионалисти. 

Успехът на един автор навън го прави успешен и на националния пазар. Това означава, че интересът от професионализация на средата е свързан не само с литературен износ, но и с развитието на литературната култура у дома. Възможно ли е балканската литература да има своя запазена марка като скандинавската, пита Владимир Янковски.

Проектът „Ускорител за балкански преводи“ е съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз и от Национален фонд „Култура”.

Тази статия е публикувана с финансовата подкрепа на фондация „Следваща страница”.