Единствените печеливши от политическата криза, разнебитила държавата, са малко над 1700 овце във Велинградско, които трябваше да бъдат принудително умъртвени заради положителни проби за чума по дребните преживни животни. Сега ще си мрат под карантина. Или пък няма да мрат и ще продължат да раждат агнета, а институциите ще продължат да се разпадат под тежестта на политическата нестабилност. 

Докато партиите се боричкат за власт и всички са вторачени в поредния епизод от сагата „Кой ще е следващият премиер“, овцете във Велинградско живеят необезпокоявани – сякаш са получили специален имунитет от бюрокрацията.

Иронията при овцете е, че не толкова силата на местните фермери или аргументите им срещу лабораторните резултати спасиха кожите на тия дребни преживни животни, а простият факт, че системата на държавността е толкова парализирана, че няма кой да изпълни заповедта. 

Всъщност не смее. 

Под страх от вдигане на градуса на напрежение служебният министър на МВР Атанас Илков и на земеделието и храните Георги Тахов предпочетоха да избегнат сблъсъци и избраха половинчато решение. Овцете останаха живи, а фермата – под карантина. Решението бе резултат не от консенсус, а от страха от ескалация и пълния разпад на доверието в институциите.

МВР се страхува от сигурни сблъсъци

Повече от две седмици Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) се опитват да убедят фермерите на стадата, за които има вече две положителни проби, че животните трябва да се евтаназират, за да не се допусне разпространение на заразата, а те ще бъдат компенсирани. За 1760 овце бяха обещани над 700 000 лв. „Наддаването“ приближи 1 млн. лв., но стопаните не се съгласиха. На помощ им се притекоха хора от различни краища на България, които образуваха жива верига около животновъдното стопанство и не допуснаха държавни ветеринари, нито какъвто и да било представител на държавата.

Тя отстъпи пред напора на гражданския протест, макар да е действала със сила при други в центъра на София, но при управлението на редовно правителство. 

Няма да се умъртвяват животни от фермата във Велинград, за които имаше информация, че са болни от чума, съобщиха съвместно от МЗХ и МВР. Стопанството остава под карантина, въвеждат се временни мерки за ограничаване на движението на дребни преживни животни от и към област Пазарджик.

Ако МВР се беше опитало да влезе, охранявайки екипите на БАБХ с мобилни инсинератори, сблъсъкът и окървавяването на протеста бяха неизбежни. Протестиращите срещу евтаназията на стадото, сред които има и животновъди, и енергетици от „Марица-изток“, в действителност осъществиха гражданско неподчинение. 

Протестът им е символ на недоверието към институциите и тяхната неспособност да действат прозрачно и компетентно. Нито БАБХ, нито МВР се ползват с особено обществено доверие – не само заради частната лаборатория, която владееше контрола на ГКПП Капитан Андреево, тоест входа и изхода на ЕС към Азия, не само заради опорочените избори, но и заради куп други афери.

„Величие“ – при овцете, също и „Единение“ 

А на снежния разкалян терен в Родопите пред фермите се появиха с мегафони и телефони в ръце активисти на „Величие“ – партията, на която не достигнаха по-малко от 30 гласа, за да прескочи бариерата за влизане в парламента. Сега очаква Конституционният съд да я „пусне“ след жалбите за частично касиране на изборите.

Най-гласовитият сред тези „хора от народа“ е Йордан Мицкулев, самият той от Велинград, който излъчва непрекъснато в социалните мрежи. Сред последните му призиви във Facebook е, че свири сбор за непримиримите:

Всички са добре дошли на първия общонационален събор на НЕПРИМИРИМИТЕ, който ще се провежда всяка година на 07.12 на поляните пред фермата на бай Рибан.
Носете със себе си гайди, тъпани, доброто си настроение и най-вече БЪЛГАРСКИЯ ДУХ.
Нека да покажем на целия свят, че в България има достатъчно борбени хора, които няма да приведат глава, пред мародерствата на новите ни поробители!*

Идеологът на „Величие“ Ивелин Михайлов се произнесе за Велинград, но не отиде на поляните с аргумента „да не се спекулира, че е протест на „Величие“. И направи рейд в Брюксел, където заяви, че мафията и корупцията са се сраснали, а лицата им са Пеевски и Борисов.

Три дни при протестиращите бе и бившият заместник-министър на земеделието Иван Христанов, регистрирал партия „Единение“. Според него министърът на земеделието Георги Тахов отишъл при протестиращите, за да им каже: „.. или вземате един милион и убиваме овцете, или ще пратим жандармерията и ще бъде отнето разрешението на животновъдните обекти.“ Запитан за слухове за контрабанден внос от собствениците на фермата във Велинградско на животни от Гърция (където допреди месец и половина върлуваше такава чума по дребните преживни животни), Христанов заяви в студиото на „Актуално“, че това означава, че БАБХ не си върши работата. 

Всяка глава добитък трябва да има документ за произход, а през българските граници може да влезе всичко. 

Може, щом на вратите им са правилните „пазачи“. Частната лаборатория, „уредена“ за ъндърграунд босове от същата тази БАБХ на ГКПП Капитан Андреево, потвърждава думите му. Самият Христанов като зам.-министър положи много усилия да бъде премахната оттам.

Политика на гърба на недоволството

Докато фермерите губят поминъка си, политици печелят – симпатии, подкрепа и ефирно време. Хората се борят за справедливост, политиците се борят за по-добра позиция в следващите избори. И когато всичко приключи, кой остава с празни ръце? 

Пак хората. 

Случаят със стадото във Велинград, което собствениците му и насъбралите се не позволиха да бъде умъртвено, напомня онзи в Попово, където хората блокираха месеци наред пътища и протестираха заради начина, по който МВР работи по случая със смъртта на 24-годишния мотоциклетист Момчил Георгиев. 

Държавата отслабва, гражданските протести зачестяват, а вълните на недоволство радикализират хората. Всеки следващ случай, в който институциите се опитват да наложат решения с насилие или без ясна обосновка, само увеличава разривите в обществото и подкопава доверието към властта.

Когато институциите отказват да обяснят, да действат прозрачно и да уважават правата на гражданите, те губят моралното право да изискват доверие и напускат полето на диалога. А на терена излизат кресльовци с мегафони.

* Оригиналният правопис и пунктуация са запазени.

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни