В последните години все повече се говори за изкуствения интелект (ИИ). През изминалата 2024 година той продължи да показва стремителен ръст в най-различни сфери. Технологията стана още по-разпространена и със сигурност можем да кажем, че съвременният човек се сблъсква с ИИ почти постоянно, макар и невинаги да си дава сметка за това. Когато използваме програми за автоматичен превод, когато търсим нещо в интернет, когато включваме гласовия помощник в нашия телефон, ние си имаме работа cъс самообучаващи се алгоритми. Те вече са част от нашия живот и в близко време няма да изчезнат.
Независимо от широкото разпространение на ИИ, в масовото съзнание той остава нещо като черна кутия, от която може да излезе какво ли не. Често самата технология се възприема като мистична, понякога дори зловеща. Най-песимистично настроените рисуват апокалиптично бъдеще, в което човечеството е във властта на машините. Други пък са излишно оптимистични и виждат само положителните аспекти на внедряването на ИИ, бързат да го прилагат безконтролно дори там, където това създава сериозни рискове. Може би по-балансираният и рационален подход би могъл да помогне да не отричаме ползите от тази иновация, но и да не си затваряме очите за съвсем реалните заплахи.
Развитието на ИИ през 2024 г.
2024-та беше белязана от много ключови събития, свързани с ИИ. Почти масов стана визуалният генеративен изкуствен интелект, който позволява да се създават изображения и видеа. Инструменти като Midjourney и DALL-E генерираха големи печалби и привлякоха милиони потребители по целия свят. През изминалата година ИИ започна по-активно да се използва в сферата на медицината и здравеопазването. При разработването на нови лекарства учените все по-често прибягват до него и тези опити вече носят конкретни резултати. Освен това доста малки и средни бизнеси използват ИИ в практиката си. Отминаха времената, когато технологията беше достъпна само за големите компании със сериозни финансови възможности.
През изминалата година обаче имаше и трудности за софтуерните гиганти, които разработват ИИ. Още в края на 2023 г. световноизвестният американски вестник New York Times заведе дело срещу Open AI. Всекидневникът обвини създателите на Open AI, че са нарушили авторските права и са използвали нерегламентирано текстовете на медията. Делото стана повод за голяма дискусия относно интелектуалното право в епохата на ИИ. Някои анализатори изказаха мнение (вж. например тук, тук и тук), че е по-добре да захранваме ИИ с качествени текстове вместо с всевъзможни източници, много от които със съмнителна стойност, за да може езиковият модел да се учи и да работи с проверени данни. Несъгласието на големите традиционни медии да предоставят съдържанието си осуетява този процес.
В България 2024 година също беше богата на събития, свързани с ИИ. През есента институтът INSAIT представи bgGPT – първия езиков модел изцяло на български. Той разполага с повечето функции, които притежава ChatGPT на компанията Open AI, но работи с български източници и е изцяло безплатен. Освен това родните медии за първи път открито започнаха да прилагат активно ИИ за изготвяне на дописки. Появи се и първият виртуален водещ, генериран от ИИ. През март Bulgaria On Air представи Иван, който е създаден изцяло с помощта на ИИ и си партнира в сутрешния блок на телевизията с двама истински водещи.
Общ поглед към развитието на ИИ
Според теорията за дифузия на иновациите, популяризирана от Евърет Роджърс през 1962 г., всяка технология преминава през стандартни етапи в своето разпространение, преди да стане масова. Първоначално има малка група от иноватори, които я създават и допринасят за развитието ѝ. След това се появява т.нар. ранно мнозинство. То се състои от хора с напредничаво мислене, които не се страхуват от новото. Те започват да използват технологията и да я популяризират. После идва късното мнозинство. Накрая, когато дадена технология вече е станала масова, се появяват изоставащите – онези, които доста късно решават да се обърнат към иновацията.
Ако анализираме ИИ от тази гледна точка, ще видим, че технологията вече започва да става масова, но още не е минала пиковия си момент на развитие. Както при разпространението на други технологии, високите очаквания, а също и крайно изразените страхове показват, че още не сме съвсем наясно къде ще ни отведе ИИ. В същото време от статистическа гледна точка през изминалата година разпространението му става доста масово. Проучване на McKinsey, публикувано през май 2024 г., показва, че използването на ИИ в работна среда продължава да расте. Все повече хора признават, че интегрират технологията в работата си по един или друг начин. Според проучването, включващо участници от цял свят, около 65% от запитаните казват, че в техните организации ИИ се използва редовно. Това число представлява почти двойно увеличение в сравнение с 2023 г.
Отношенията между ИИ и човека. Реални и потенциални проблеми
Известният британски математик и информатик Стюарт Ръсел е привърженик на „човешки центрирания“ подход към ИИ. Той смята, че технологията трябва да служи на човека, а не да преследва свои собствени цели. За момента все още не съществува свръхинтелект, тоест машина, която притежава съзнание и може да действа самостоятелно. Днес използваме алгоритми, които имат доста конкретно и ограничено приложение. Това обаче не значи, че в близкото бъдеще няма да се появи компютър, който притежава когнитивните способности на човека и дори ги превъзхожда.
Ръсел също така отбелязва, че не бива да се позволява на ИИ да взема решения, които са свързани със съдбата на човека. Например ученият смята, че използването на оръжие, управлявано от ИИ, може да доведе до катастрофални последствия, дори до геноцид.
Ако създаването на свръхефективен ИИ за момента е по-далечна перспектива, сегашната информационна среда крие по-осезаеми рискове. Манипулирането на данни и създаването на фалшиви видеа с помощта на ИИ никога не е било толкова лесно, колкото е в момента. Deep fake клипове са залели социалните медии. Днес на практика всеки може да създаде подобно съдържание, дори не е необходимо да притежава скъп софтуер и специални умения. Това прави дезинформацията и злонамереното изопачаване на фактите много по-лесно.
Друг проблем е свързан с неконтролираното използване на ИИ от ученици и студенти. Писането на есета само с помощта на ChatGPT, без редактиране и осмисляне на предложения от него вариант, води до това, че умението за създаване на авторски текстове се губи. Може би забраната на използването на ИИ в обучението не е най-добрата идея, но със сигурност има нужда да се формулират нови правила за оценяване и нови задания, които да не изкушават учащите се да прибягват до ИИ за решаване на всеки въпрос.
Трети проблем, който активно се обсъжда в различни индустрии, са промените в пазара на труда и отпадането на някои специалности, в които човекът може да бъде заменен от ИИ. Такава заплаха потенциално съществува, но е доста преувеличена. За момента ИИ прекрасно се справя с механични задачи, изчисления и търсене на закономерности, но не е добър в творчеството, защото работи със шаблони. Той може да бъде използван и в дизайна, и в изкуството, обаче без необходимата намеса на човека понякога създава произведения със съмнителна художествена стойност, макар и да има интересни попадения.
Политика и ИИ
ИИ вълнува не само учените и обикновените потребители, но и политиците. САЩ продължават да бъдат лидер в сферата, но и Европейският съюз не иска да изостава в тази технологична надпревара. От една страна, през 2024 г. видяхме големи инвестиции в технологичните компании в Европа. От друга страна обаче, станахме свидетели на приемането на първите общоевропейски регулации на ИИ. В ЕС те са най-строгите, ако ги сравняваме с въведените в САЩ и Китай. Налагането на правила в тази сфера със сигурност е необходимо, но и прекалената регулация може да изиграе лоша шега на европейската ИИ индустрия, тъй като е възможно да стопира – или поне да забави – развитието на иновацията със създаването на бюрократични пречки.
Великобритания също не иска да изостава в тази надпревара. Преди броени дни премиерът на Обединеното кралство Киър Стармър направи изявление, посветено на ИИ. Стармър каза, че технологията вече е част от днешната реалност и че той иска неговата държава да е начело на новата технологична революция, която вече е в ход по света.
Старият страх от новите технологии
Всяко ново изобретение първоначално буди страх и неразбиране. Така е било с радиото в началото на неговото развитие. Някои са смятали, че децата няма да могат да заспят след слушането на радиопредавания и ще сънуват кошмари. Известно е, че изобретяването на телефона също е предизвикало много бурни реакции. Има исторически свидетелства, че мнозина са смятали телефонните линии за проводници на зли духове. Класикът на българската литература Иван Вазов получил като подарък един от първите телефони в България, но отказвал да го използва.
Изкуственият интелект буди сериозни притеснения сред хората. Мнозина смятат, че ще загубят работните си места, че децата ще затъпеят и няма да искат да мислят сами, а програмите за генериране на съдържание ще убият креативността като цяло.
Много учени отбелязват, че ИИ е поредният инструмент, който може да се използва както за добро, така и за лошо. Както казва Лин У от Университета в Пенсилвания (САЩ), трябва да си дадем сметка в какво са добри хората, в какво – машините и как те могат да работят заедно, за да постигнат по-добри резултати. Тя също така смята, че ако човек е добър в дадена сфера и използва ИИ, може да стане само по-ефективен. Но ако не е добър в работата си и залага изцяло на алгоритмите, това може да му попречи сериозно. Винаги трябва критично да се отнасяме към резултатите, получени с помощта на ИИ, защото технологията не е безупречна и вероятно никога няма да бъде. Затова критичното мислене и медийната грамотност са ключови за минимизиране на рисковете, свързани с ИИ.
„Тоест“ се издържа единствено от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни