На второ четене: „Вдъхновение“

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Вдъхновение“ от Исак Бабел

съставителство и превод София Бранц, изд. „Колибри“, 2015

„Доволен е от самотата си. Живее в изолация на село. Чехли, чай с лимон, температура в стаята поне 26. Не иска никого да вижда.“ Така Вячеслав Полонски описва през 1931 г. Исак Бабел. Защо не иска да вижда никого? Защото е видял достатъчно и го е описал силно и въздействащо.

В съставения от преводачката София Бранц сборник с разкази, издавани за първи път на български, персонажите са най-вече гангстери. Престъпници, които едновременно с това са революционери, полицаи и военни лидери. Действието се развива преди век. Във време на бедност, унижение, глад, екзекуции, гражданска война, опустошение и погроми. Време на безгласна тъма, в която да се сдобиеш с килограм захар е събитие с епохален характер. Време, в което съществуването на Кооперация „Справедливост“ ясно показва как справедливостта е в кавички.

Исак Бабел показва бруталните начини, по които се налага идеология и се трупа капитал – чрез непростима, узаконена и ненаказана жестокост, далавери и грабежи на банки. Това е хаотичен период на безредици и евтина смърт. Характерен е с неграмотни прокурори, брутални убийци, абсурдни обвинения и провалени следствия.

– Сърдиш ми се, знам – му казал, – но само че ние сме властта, Саша, ние сме държавната власт, не бива да го забравяме…

– Отговори ми като чекист – казал той след кратка пауза, – отговори ми като революционер – за какво е притрябвал този човек на бъдещото общество?

Когато почнаха да заравят разстреляния граф, пристигна запъхтян вестоносец. Беше донесъл заповед за помилване.

Естествено, има и други разкази. Освен за търговци на оръжие, има и истории за чаровни графомани, за детство, изпълнено с разходки и мечтание, с аромат на домашно сготвено, с безкрайно четене. „Баба седеше в ъгъла. Аз ядях. Мълчахме. Вратата беше заключена. Бяхме само двамата.“

Писането на Бабел е честно, реалистично, директно и на моменти грубо. Но грубо не поради маниерни или стилистични причини, а защото калта и кръвта наистина съществуват и цапат. Защото болката на света е реална. Лаконичен и конкретен до крайност. И с точните думи. Пиша тези неща във време, когато печелившото изкуство и хитовата литература, чиито характерни белези и елементи са безпроблемност, декоративност и липса на социален ангажимент, бягат от времето тук и сега като дявол от тамян и ограбват сами себе си от собствената си сила. Време, в което изразената емоционална чувствителност или даже минимална базова човещина от българските лидери, и не само от тях, е като на калкулатор, на брадва или на багер.

Действието се развива в Санкт Петербург, Москва и Одеса. Същата Одеса от „Броненосецът „Потьомкин“ (1925) на Айзенщайн с легендарната сцена с бебешката количка, която лети надолу край трупове по безкрайното булевардно стълбище, водещо от града към морето. По-правдива и автентична Одеса, по-документална може да се открие при Исак Бабел. Както от времето, когато градът е открит към света, така и след насилственото му затваряне.

За съществуването на този сборник трябва да сме благодарни на София Бранц, която през 1980 г. пише:

Сънувах Бабел във оригинал
и хълцах цяла нощ, и цяла нощ
се смях…

За препоръчване е и излезлият наскоро том с поезия на Бранц „Преди да се затворят времената“. Знаменателно заглавие. Друг поет и преводач на руския писател е Атанас Далчев. Случил е на преводачи.

Забележително е, че сред всички побои, насилие (с униформа или без) Бабел не анализира и не поучава: „Без изводи. Не съм в състояние. Само кратък разказ.“ Бабел е присъствал на смъртни наказания, гледал е разстрели, събрал е огромен материал за жестокостта на революцията. „Сълзите и кръвта – това е неговата тема“, пише Полонски за него в дневника си. Бабел е достоверен хроникьор без капка фалш. Проследява унищожението, причинено от най-активните и успелите, от алфа-хищниците. От наглите, грубите, безочливите и ненаситните. Същите, макар и други, които властват и днес. Не само в България.

Мълчаха мостовете, дворците и паметниците, оплетени с червени ленти и разядени от стълби, готови за разрушаване. Нямаше хора. Шумовете бяха умрели.

Хубаво е да се четат книги, в които литературата не мълчи, макар това да е опасно за писателя. Преди революцията Бабел е обвиняван в порнография, „кощунство и покушение срещу съществуващия строй“. След революцията съветската критика изтъква неговата „антипатия към делото на работническата класа“ и го упреква за „натурализма и романтизирането на бандитизма“. Исак Бабел разобличава мита за Гражданската война след Октомврийската революция, наложен по това време от придворните писатели и поети. Семьон Будьони публично заплашва, че „на парчета ще накълца този евреин Бабел“, когото нарича „литературен дегенерат“. Будьони е съветски военачалник, командир на Първа конна армия, герой от революцията, сред първите маршали на Съветския съюз и три пъти герой на СССР.

В крайна сметка писателят е арестуван по скалъпено и фалшиво обвинение за „антисъветска заговорническа терористична дейност“ и шпионаж. Конфискувани са всичките му ръкописи – 24 папки. Подложен е на разпити и мъчения в продължение на три денонощия, след които е принуден да признае обвиненията. При по-нататъшните разпити се отказва от признанията, които засягат други писатели.

На 27 януари 1940 г., на 45-годишна възраст, Исак Бабел е разстрелян по решение на Военната колегия на Върховния съд. Тялото му е изгорено в крематориума на Донския манастир. Според запазени документи прахът на изгорените се заравя в общ изкоп в гробището до крематориума. В тази братска могила са погребани заедно останките и на жертвите, и на палачите. Когато изкопът се е запълнил, е бил утъпкан и изравнен.

Бабел е реабилитиран на 18 декември 1954 г. „Толкова ми харесваше, повече от всички неизброими хора, които срещах тогава“, пише Елиас Канети, роденият в Русе Нобелов лауреат, за срещите им в Берлин.

Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на изд. „Колибри“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.