Вече няма нито „добри“, нито „лоши“

Големите управляващи коалиции в България си намират външнополитически основания. Членството в Европейския съюз обоснова правителството на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ. Заради Шенген, еврозоната и войната в Украйна ПП–ДБ получава подкрепа от ГЕРБ–СДС, а те пък очакват да им дойде ротацията след по-малко от 9 месеца и да управляват със свой кабинет.

Така Европа и западните съюзници получават предвидим партньор в лицето на България, а българското общество – халтава сглобка, чиито съставни части се борят със стръв за места в регулаторите и институциите с няколкогодишни мандати. Към сглобката бе прилепено и ДПС – чрез формулата за „конституционно мнозинство“ и със съдействието на ГЕРБ. Ето че „добрите“ и „лошите“ вече са едно управление – нито „добро“, нито „лошо“, нито добролошо, но със сигурност трудно за преглъщане от избирателите на ПП–ДБ.

„Пропагандният приапизъм“ (израз, с който коментатор в социалните мрежи определи пилона в Рожен) вече отстъпи място на прагматизма, предпочитан от политиците в не-изборни времена. Особено при подялбата на постове, от чиито решения зависят много бизнеси и разпределяне на милиарди.

Подбор в тесен (троен) кръг

Вече няма съмнение, че коалиционно споразумение няма да има. Заглъхнаха всякакви сигнали и от ПП–ДБ, и от ГЕРБ–СДС да има някакви публично известни правила, по които ще стават назначенията, а през това време ДПС тихо консумира, без да вдига шум. Modus operandi e намерен, след като се разпределят позиции в регулатори и институции. Изчезна и онази първоначална свенливост на обединените в не-коалиция политически сили.

В Народното събрание става раздаването на председателските места в постоянните комисии, в резултат на което ГЕРБ–СДС взе 15, ДПС – пет, а ПП–ДБ – три. Гладкото протичане на гласуването е доказателство, че всичко е било предварително съгласувано. Председател на Бюджетната комисия стана Йордан Цонев (ДПС), един от най-големите критици на политиката на финансовия министър Асен Василев, а Делян Пеевски бе включен в Правната. Външната комисия оглави лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – огледално на позицията външен министър, която заема в правителството представителката на ГЕРБ Мария Габриел. Така Борисов, чието чисто съдебно минало не е заплашено от „Барселонагейт“, Иван Гешев или нещо друго, е видим в бяло за европейските и евроатлантическите партньори.

Синхрон като с комисиите се получава и с ръководството на БНБ – гуверньор за втори 6-годишен мандат остава Димитър Радев, кандидат на ГЕРБ–СДС. Въпреки че двамата подуправители не са официално обявени (формално Радев трябва да внесе кандидатурите им в парламента, след като бъде избран), най-вероятните ще са Андрей Гюров от ПП, неуспял кандидат за управител на БНБ в 47-мия парламент, и Петър Чобанов от ДПС. Това ще е екипът, който ще носи отговорността за присъединяването на България към еврото, ако се въведе от 1 януари 2025 г. – заедно с третия подуправител Радослав Миленков от сферата на влияние на ГЕРБ & ДПС, чийто мандат изтича същата година.

Трудността да се споразумеят за управител на Здравната каса, след като не бе харесана кандидатката на ГЕРБ Иванка Динева, предизвика промяна на закона – подуправителят да изпълнява безсрочно длъжността до избирането на титуляр. Едва ли ГЕРБ и ДПС ще позволят някой извън тяхната сфера на влияние да разпределя бюджета на НЗОК – 7,27 млрд. лв. за тази година, с 910 млн. повече от предходната. Лъвският пай от тази сума винаги е за болниците – почти 50%, макар за 2023 г. да е 45%. Средно за ЕС този процент е 30%, тъй като в развитите европейски държави ударението е върху превенцията.

Сметната палата, чиято работа е да следи целесъобразно и ефективно ли се харчат публичните средства, също ще получи гербер за шеф. Партията на Бойко Борисов издигна лоялен партиец – Димитър Главчев, за председател на институцията, от която зависят контролът и (не)прикриването на корупцията. ПП–ДБ не възразяват.

До началото на парламентарната ваканция през август остават две седмици и управляващото мнозинство едва ли ще премине и към другите регулатори, които очакват обновяване – КЕВР, КФН, КЗК и др. Още повече че към момента не са назначени и всички областни управители. Първите шест от общо 28 станаха известни тази седмица и те са на София-град, Пловдив, Ловеч, Плевен, Добрич и Силистра. До избора на следващите по местата си остават назначените от служебния кабинет на президента.

Съдебната реформа – възпряна от реформаторите

Крехкият позитивизъм покрай съставянето на правителството бързо се разсея заради правените на тъмно кадрови договорки. И не само. 45 дни след като окончателно беше приет механизмът за контрол на главния прокурор, очакван 12 години, конституционното мнозинство – ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, реши да поправи промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, които го въвеждат. Без публични обяснения и ясна обосновка. С подписите на Десислава Атанасова (ГЕРБ), Кирил Петков (ПП–ДБ), Атанас Атанасов (ПП–ДБ), Надежда Йорданова (ПП–ДБ) и Хамид Хамид (ДПС) беше предложено изборът на разследващ главния прокурор да става по нова, несъздадена още система, различна от Единната информационна система на съдилищата (EИСС).

ЕИСС е платформа за управление на съдебните дела, която е създадена от държавната фирма „Информационно обслужване“ и обхваща всички съдилища. Чрез нея се генерира случайното разпределение на делата, но процесът е обвеян със съмнения за неслучайност при някои дела. Както отбелязаха юристи, излиза, че за разследващ главния прокурор се прави специална система, но не се променя ЕИСС за останалите дела. Заместник-председателката на Върховния касационен съд Лада Паунова отбеляза по повода, че това ще срине доверието в настоящата система.

Законопроектът се появи веднага след като на случаен принцип във ВКС от 22-ма съдии, съгласили се да разследват престъпления на главния прокурор, беше избрана съдия Даниела Талева за ad hoc прокурор. Тя трябваше да разследва сигнали, сред които и за имотното състояние, срещу изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов. Прокурорската колегия на ВСС – същата, която бързо-бързо избра Сарафов за и.ф., обаче отказа да я назначи.

Намериха се и мотиви, и те са същите, с които прокурорската колегия спря процедурата за избор на нов главен прокурор – делото пред Конституционния съд, образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев. Той оспорва законовите промени, които въвеждат механизма за разследване на обвинител №1. Със същия аргумент конституционното мнозинство – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, призова в безпрецедентна декларация ВСС да прекрати процедурата за избор на нов главен прокурор, добавяйки и предвижданите промени в Конституцията (които ще станат неясно кога).

Резултатът от всички тези действия е, че Сарафов – дясната ръка на Гешев, обърнала се срещу него, може да си отдъхне, и то задълго. Нищо не го застрашава. Няма законови санкции за прокурорската колегия, ако блокира назначаването на разследващ главния прокурор – законодателите от ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС не ги разписаха. А срок, в който да стане, не е посочен. Така че няма особена сила призивът на правосъдния министър Атанас Славов прокурорската колегия на ВСС да продължи започналата процедура по механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници, като назначи съдия Даниела Талева за прокурор, работещ по сигналите срещу Сарафов.

Не е ясно и колко бързо ще се направи нова система за избор. Когато един ден стане готова, пак ще има избор на прокурор ad hoc, но няма да е Талева.

Наред с промяната в механизма за разследващ главния прокурор, от три на шест месеца беше удължен срокът, в който да бъде избран нов Висш съдебен съвет, който пък трябва да избере нов главен прокурор. Мандатът на настоящия ВСС е изтекъл миналата година и вместо да избере нов, както повелява законът, парламентарното мнозинство определи през май т.г. един срок, който се оказа, че няма да изпълни – и повторно го удължи.

Всички тези законодателни промени минаха през Правната комисия скорострелно, както и предишните. Също така спешно бяха внесени в пленарната зала, бързичко и без шум приети, а срокът между първо и второ четене – съкратен на три дни.

Случващото се хвърля сянка върху реформаторите, след като фундаментът на тяхната реформа е на поправителен малко повече от месец след приемането му, което произведе шумни аплаузи. Заради приемането на механизма 49-тият парламент избра най-напред председател на Правната комисия – единствената с такъв в продължение на няколко седмици.

Е, ако не друго, конституционното мнозинство работи – макар и не по Конституцията.