Великолепната шесторка – и техните ахилесови пети

Първичен бульон. Така изглежда в момента българската политическа действителност, гледана от дрон. Кандидат-депутатите, снимките им, слоганите, флаерите, билбордовете, щабовете, пиарите и комуникационните екипи, тайните преговори, сделките за продажба на гласове – всичко кипи и бълбука.

Врящите в супата жаждат за победа, защото, както e известно, краят увенчава делото – и крият колкото могат ахилесовите си пети. За предстоящите на 4 април парламентарни избори нито една от „старите“ партии не е в добра форма, вече са обременени с твърде много товар. На някои от новите пък, както при Чешърския котарак, виждаме само усмивките.

В навечерието на предизборната кампания обаче се случи нещо безпрецедентно в най-новата ни демократична история. Американски сенатори – републиканци и демократи – предупредиха в публично изявление, че отношенията между САЩ и България са изправени пред сериозни предизвикателства предвид предстоящите избори. Това е второ подобно изявление на американска институция след казаното от юридическата съветничка към Американското посолство Джесика Ким за ендемичната корупция в България, която не се лекува с обикновена ваксинация.

Политиците от Вашингтон заявяват, че биха искали да видят по-силни отношения с източноевропейската държава, включително по въпросите на сигурността и енергетиката. Въпреки това „неотслабващата корупция, намаляващата свобода на медиите, политизирането на съдебната система и други заплахи за върховенството на закона създават сериозни предизвикателства пред двустранните отношения между САЩ и България“, се казва в изявлението на председателя на Комисията по външни отношения на Сената Боб Менендес (демократ от Ню Джърси) и един от членовете ѝ – Джим Риш (републиканец от Айдахо).

С наближаването на парламентарните избори през април е наложително правителството на България да защити тези ценности.

Кой може да защити тези ценности?

ГЕРБ, победители без победа

Дори наметнати със сакото на Бойко Борисов, на ГЕРБ пак им личи колко са натежали от пачки, шкембета и патлаци. Ако ще лидерът премиер да нашари страната с инспекции като оверлог, все тая. „Бате Бойко“ го няма. Изпарила се е надеждата от лятото на 2009 г., че идва алтернативата на крадливата тройна коалиция, че идва Голямата промяна. Останал е само етикетът на сакото – че са членове на европейските десни, част от ЕНП. Но като такива те получиха облагите, а гражданите – обрания отново бостан.

За десетилетието, в което управляваше Бойко Борисов, благосъстоянието на българите не отбеляза осезаем прогрес и сме все така последни от всички в ЕС, даже и след последната присъединила се към Общността Хърватия. Потвърждават го статистическите данни за фактическото индивидуално потребление (ФИП), което измерва материалното благосъстояние на домакинствата. През 2019 г. за България този индекс е 58% от средното за ЕС, за Румъния обаче е 78%. За сметка на гражданите се награбиха олигарси и партийната номенклатура на ГЕРБ по примера на Тодор-Живковото БКП.

Сега вече нищо друго не остава на ГЕРБ и Борисов като предизвестени първи, освен да продължат да демонстрират наглост и мускули като батка в чалга клуб. Слабостта им личи в усилието, с което тръбачите им надуват тромпетите си. „Другите говорят, ние работим“, обича да казва Вождът, сочейки багер, фадрома, работник или министър Костадин Ангелов. Борисов вече никого не може да вдъхнови или излъже – но за съжаление, мнозина може да купи. Въпреки това за четвърти мандат няма да му стигнат.

БСП, мишена на приятелски огън

Разбира се, БСП лесно може да бъде уподобена на зелка – или на глава лук, от която се откъсват нови и нови люспи, и накрая Корнелия Нинова плаче. Може да се получи чудно мокюментари, без да стигне славата на „Борат 2“, защото Мария Бакалова няма роля в него. Но работата е там, че преди изборите на 4 април социалистите са оскандалени и напускани от мнозина свои. Подредбата на листите, както и в други партии, взриви страстите, а в БСП доведе до отлив на жива сила по места – правят се отводи от листи за народни представители, напускат дългогодишни членове.

Председателката на социалистите е известна не с диалогичността си, а с твърдостта и склонността си към битки. Но един лидер, който освен с чуждите се бие и със своите като ММА боец, не печели много ходове напред. Разчиствайки партията от несъгласните с нея, Нинова оставя край себе си само верните – досущ като средновековен владетел, обграден с пажове, шутове и виночерпци.

А социалистите се умориха да чакат за място край масата с порциите. Ако и този път БСП остане извън властта, другарите ще накажат своята предводителка, лошо ще я накажат – и за люспенето, а главно за празните ясли.

„Има такъв народ“, партийното шоу

Слави ръга чушки в боба – в случай че някой пита. Това правят Трифонов и компания с кампанията на партията си, наречена „Има такъв народ“. („Ръгай чушки в боба“ се казваше първият студиен албум на „Ку-Ку бенд“ от 1993 г., когато го нямаше „Шоуто на Слави“, а имаше куп талантливи млади хора, които се забавляваха и забавляваха и нас.)

Слави прави партията си така, както ръководи бизнеса си – еднолично и с твърда ръка. Социолози почнаха вече да му предричат бърз разпад поради известни сходства с партията на Царя. НДСВ също „теглеше“ привърженици от всички политически сили с появата си, в това число и от твърдо негласуващите, и след това също така бързо се самозаличи. Царя си остана в двореца „Врана“. А някои от царските юпита направиха бизнес съдружия с Пеевски и Сарайския кръг.

Със сигурност значителна част от кандидатите в листите на „Има такъв народ“ са там не заради принципите на пряката демокрация, заложени в референдума по инициатива на екипа на Трифонов, а заради участие във властта. Вече се появиха писма на гневни координатори на „Има такъв народ“, напускащи точно заради нарушаване на тези принципи.

Досега Слави подиграваше политиците, а сега какво, ще ги имитира ли? Не може да му се отрече, че играе на дълга писта и притежава издръжливостта на маратонец. От лятото на 2015-та насам, когато обяви, че започва събиране на подписи за референдум, в центъра на който бе мажоритарният вот, изминаха близо 6 години. Без да е политик, Слави Трифонов участваше в политиката и сега му предстои да тества дали може да получи част от онези над 2,5 млн. гласа, с които бяха подкрепени исканията му за пряка демокрация. Те, както отбелязва Даниела Божинова от Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива, са „най-голямото национално усилие за пряка демокрация в България до момента“, а „подобно политическо мнозинство е заставало само зад кандидатурата на Желю Желев за президент“.

Медийната политика на Слави е мълчание – и говорене по даден от него знак единствено на оторизираните пак от него (сценаристи, които са и водачи на листи). Почти като еднопосочната комуникация, която тече от джипката на Борисов. В парламента обаче това може да изиграе лоша шега на Трифонов, защото някои все пак ще се разприказват и без позволение.

Цялата работа с партията не прилича на познатите нам партийни проекти – не само защото няма етикети дали ще е център, ляво, или дясно. Всъщност вече е все едно кой гледа и кой не гледа това шоу, то се пренася в парламента.

ДПС, подгласник на балансьора

От разни високоговорители се чува как ДПС са в суперформа, как ДПС ще са „в много силна поза“ за изборите. На пръв поглед, самосбъдващо се пророчество. Само на пръв поглед. Създадената от Ахмед Доган партия е известна със способността си за мобилизация и регенерация, и с (както го определи лидерът на „Да, България“ Христо Иванов) ограбване на езика на противника с мотото им „Рестарт на държавността“. Но макар да се отърва от Делян Пеевски, зад чиято фигура се криеше и използваше за различни схеми на влияние (в т.ч. и с Борисов), на ДПС това няма да му помогне особено пред избирателите – макар че Пеевски контролираше райони в Югозападна България, населени с помаци. Под вътрешен и външен натиск обаче той се оттегли.

На миналите избори, през 2017 г., партията ДОСТ на Лютви Местан откъсна от Движението 100 479 гласа. Така ДПС получи близо 316 000 гласа, втория най-слаб резултат от 1994 г. насам, когато взе едва 282 711. Самият Местан на тези избори призова своите поддръжници да дадат гласовете си за „Демократична България“.

Сега срещу ДПС се изправят обединени бивши депесари – Мехмед Дикме, бивш земеделски министър в кабинета на Сакскобургготски; Гюнер Тахир, пробвал още при правителството на Костов да разбие монопола на гласовете на българските турци; Орхан Исмаилов, участвал с НПСД в Реформаторския блок; Нуридин Исмаил, кмет на пострадалото от дерайлирала влакова композиция село Хитрино. Колкото и гласове да откъснат от ДПС, ще е удар – дори и да са наполовина на гласовете, които спечели ДОСТ на предишните парламентарни избори. Всъщност толкова е целта – 55 000 гласа, – която сега ДПС си поставя за Кърджали („крепостта на Доган“), където на изборите през 2017 г. беше първа политическа сила, но с едва 38 940 гласа – доста слаб резултат в сравнение с 2014-та, когато получи 59 881.

Новото обединение „Движение за единство на народа“ (ДЕН) си намери партньор в лицето на ГЕРБ броени дни преди началото на кампанията, след като не успя да се споразумее с други политически сили. За българската демокрация това не е добре, тъй като отново капсулира етнически вот, но от друга страна, показва, че сред самия турски етнос в България настроенията отдавна не са еднозначно в полза на Доган. И този процес вече е необратим.

„Демократична България“, трудното единение

Тази необратимост обаче се дължи и на акцията на „Да, България“ на пристанище „Росенец“, показала лятната резиденция на Доган. Ако хилядите избиратели на ДПС, докарани там, за да пазят като пауни султанлъка, не са задали гласно един въпрос, насаме са се запитали: „Как така нашият председател е толкова приказно богат и държавата го пази не само от покушение, но пази и имането му, макар да не е във властта, а за нас не прави нищо?“

Иначе, обединението на либерали и десни, известни в обществото под наименованието „градска десница“, не става лесно. Но за съюза на „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“ предстоящите парламентарни избори са все пак трети пореден вот – след европейските и местните, на които те направиха пробив. Получиха един евродепутатски мандат, своя група съветници в най-голямата община в България – Столичната, както и осем районни кметове.

Изборите на 4 април обаче са голямото предизвикателство, защото ще осигурят очакваното представителство в парламента. Това ще е изпитание за лидерите на трите политически сили в обединението, които за първи път ще тестват синергията си чрез прокарване на определени политики и законопроекти. А на самите избори ще проверят и докъде в гражданството се простира връщането на държавата.

„Изправи се! Мутри вън!“, погражданяването

Къде се дяна ти, любов народна, може и да се питат участниците в тази коалиция на погражданени политици след 4 април. А може и да не се питат. Засега социолозите ги позиционират с единия крак вътре, с другия – вън от 45-тото Народно събрание.

Какво е лепилото за това обединение, освен обещание, че „ГЕРБ и ДПС повече няма да управляват“? Казват ни, че „Изправи се! Мутри вън!“ е „платформа за политическо представителство на обикновените хора“, има и План за неотложна подкрепа на същите тези обикновени хора. А начело на листи са ветерани в политиката като Мая Манолова, Татяна Дончева, Мария Капон и разбира се, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от известното от протестите „Отровно трио“.

Капитализирането на обществения гняв не се случва за първи път. Проблемът е, че при тези политически по своята същност процеси често става така, че едни хора натрупват капитали, а други стават още по-гневни. След толкова парене белким знаем да духаме…

Заглавна снимка: Markus Winkler / Unsplash