Веселин Райчев, BgGPT: Винаги ще има назадничав прочит на прогреса, който плаши неоснователно

Веселин Райчев е работил за Motorola и Google още преди докторантурата си в Швейцарския технологичен институт (ETH) в Цюрих. Съосновател е на стартъп за изкуствен интелект, който анализира и поправя грешки в програмен код. Стартъпът бе придобит от голяма компания, занимаваща се с киберсигурност. В момента е част от екипа учени в Института по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), където работи по BgGPT – специализиран български свободен и отворен езиков модел. 

Йовко Ламбрев разговаря с него за BgGPT и тенденциите в света на изкуствения интелект (ИИ).

Кое е по-определящо за развитието Ви дотук – бизнесът или науката? И може ли едното без другото?

Не се чувствам разделен между бизнес и наука. Бизнесът е важно умение да намеря начин да продам нещо на някого. Но не е основното ми занимание и едва ли сам ще се справя над някакво средно ниво. Интересното разделение за мен е между т.нар. индустрия и науката. И аз по-скоро се причислявам към индустрията, но високотехнологичната.

Индустрията създава продукти и технологии, а науката – идеи. BgGPT е технология, а науката около това е да намерим нови начини да тренираме модели, които са по-успешни и по-точни, да разберем кое прави един модел по-добър, и да можем да измислим рецепти, за да контролираме процеса. В случая INSAIT прави подобрения и в индустрията, и в науката.

Tехнологичният институт ETH в Цюрих носи в ДНК-то си идеята да посредничи в приложението на научните постижения в швейцарската индустрия. Идеята зад INSAIT също е повлияна от това. Компании от българския технологичен сектор вече се похвалиха, че експериментират и внедряват BgGPT. Какви са изгледите скоро да видим негови приложения и извън хайтек индустрията?

Все още повечето реални резултати в ИИ се усещат най-вече от компаниите, които се занимават с тези неща. Няколко пъти ми се е случвало рискови инвеститори (т.нар. venture capital) да ми казват, че биха искали да инвестират в България, но не виждат да се създават интересни компании.

Разбира се, това не е съвсем вярно. В процеса на работа по BgGPT – чрез въпросите, които получаваме от технологични компании – се вижда, че те стават все по-хайтек. Знае се много повече за моделите и за начините за използване на ИИ. И вече има няколко проекта, получили такова финансиране, защото създават иновативни продукти.

По въпроса за повече приложения – това, бих казал, е задача за компаниите в България. BgGPT е технология, на която могат да разчитат. Но все пак INSAIT е научен институт, а не фирма. Ако имаш екип, фокусиран в създаването на нов, по-ефективен автомобилен двигател, е неуместно този екип да отделя по-голямата част от времето си за проектиране на други части или за ремонт на автомобили. Затова е важно фокусът да остане върху иновацията, както и към привличане на топхора. След което идва и финансиране от най-високо ниво – INSAIT вече получи дарения от Amazon, Google и от други имена на световно ниво.

По отношение на възможностите за приложение на нови технологии бих казал, че ETH Zurich са по-консервативни от INSAIT и това е едно от предимствата ни при наемане на професионалисти.

Като говорим за ИИ, напоследък вниманието на неспециализираната публика се фокусира предимно върху езиковите модели. Това даже направи лоша услуга и при анонса на BgGPT, понеже хората се заиграха с демото му, но пропускат да правят разлика между модела като технология и конкретното му приложение в даден контекст. Можем ли да обясним накратко какво е „модел“, какви са разликите между по-малките и по-големите модели и какъв е смисълът да съществуват и едните, и другите?

Стратегически винаги е по-добре да се залага на по-достъпна технология, както и на технология, която разбираме добре.

Конкретно за BgGPT повечето въпроси възникват от факта, че като хора обичаме да си представяме, че има нещо човешко срещу нас. А в случая имаме езиков модел, чието основно предназначение е да подрежда колкото е възможно по-добре думи и изречения. 

За да може чрез такъв модел да получаваме някакви сведения или отговори от една или друга област, той трябва да бъде част от по-сложна система с допълнителни компоненти, които се грижат да му набавят нужната информация, да я раздробяват на части, да я съхраняват в специализирани бази данни, да векторизират такива данни. Колкото повече са данните, толкова по-адекватен е моделът в дадената област и толкова по-добре ще успява да прикрие различията с – да кажем – човешкото общуване при комуникация с него. 

Езиковият модел е вид автомат – ако го питаме колко е часът, той ще отговори с най-вероятния отговор, а не с отговор от часовника, защото моделът няма часовник. Можем ли да сложим часовник? Доста лесно ще го сложим на сайта, но не и в модела, който всеки може да изтегли на компютъра си. 

Какви са ползите един модел да е отворен? Наскоро дори Apple изненадаха с „отварянето“ на on-device моделите си.

Apple се появяват и тук заради силата на търговската си марка. Техните отворени модели към днешна дата не са особено конкурентоспособни. За сравнение, почти всички други компании от техния мащаб имат чудесни отворени модели. Но ето че и Apple извличат полза от това. И сигурно много хора вече обмислят дали да не си купят акции от тях, защото съвсем скоро ще убият конкуренцията.

Разбира се, с това искам да кажа, че преимуществата за този, който прави голям и отворен модел, и за онзи, който го ползва, са различни. От гледна точка на ползвателя това са възможностите да се донастройва моделът, да има независимост или поне свободна конкуренция, от кого и как ще се доставят услугите за големите езикови модели. Тоест да имам избор дали ще го пускам на свой компютър, дали ще наемам хардуер, или пък ще плащам за готова услуга.

Да поговорим малко и за други технологии от семейството на ИИ – например компютърното зрение е с потенциал за огромен брой приложения в производството, като започнем от автоматизацията, та стигнем до контрола на качеството. Изключително ефективни са приложенията му и в медицината или във военната промишленост. В INSAIT работите ли и в други посоки, които излизат от сферата на езиковите модели?

Да. В INSAIT работи едно от светилата в компютърното зрение – проф. Люк Ван Гуул. Той вече обучава група студенти и заедно правят нови изследвания. Според мен много хора не си дават сметка какво значи, че тези хора са в София и не са дошли да се снимат, да си правят реклама или политика, а работят стопроцентово върху научни изследвания. Всъщност идеята на INSAIT е да направи това възможно.

Какви са Вашите прогнози по отношение на демократизиране на технологиите за тази и следващата година? Кои ще са горещите теми? Какво развитие на ИИ технологиите можем да очакваме? 

В момента очакванията към ИИ са особено големи. От една страна, са тези на индустрията, която се надява да стане значително по-ефективна. Много хора очакват скок в производителността, подобен на този от индустриалната революция, която донесе двигатели, транспорт, строителство и фабрики.

Това, разбира се, води и до страхове у хората. Някой, извършващ ръчен труд, може би не е доволен от навлизането на машините. Сега често ни изглежда, че в доброто старо време сме седели на ливадата и сме яли биодомати, но удобно забравяме, че е имало много повече смъртност, гладът е бил повсеместно явление, концепцията за отпуск или почивка почти е липсвала и т.н.

Винаги ще има назадничав прочит на прогреса, който да плаши хората неоснователно. Но това не трябва да ни възпира да приемаме добрите идеи, които прогресът носи.

Ако трябва да посъветвате един млад човек, който иска да последва Вашия път, или пък колега от ИТ сферата, който иска да се пренасочи към развитието и приложението на технологии за ИИ, какво бихте им препоръчали като най-общ комплект от знания, умения или технологии, които е добре да усвоят?

В основата на развитието в тази сфера винаги са били добрите знания по математика, решаването на задачи, както и техническите и социалните умения. В гимназиите, особено елитните, тези неща са силно застъпени. Софийският университет дава най-доброто образование по информатика в България. Разбира се, има и качествена конкуренция от други университети. 

Стаж или обмен в чужбина са най-доброто, което може да направите за социалните си умения. Това, че всеки може да отиде, да види, да донесе най-доброто от различни места, е едно голямо предимство на ЕС. Не всичко, разбира се – на много места се залита по глупости, например да няма оценки, на други пък е обратното – системата за оценяване е твърде консервативна. 

В ИТ индустрията в момента сякаш има, не бих го определил като криза, но нещо като стъписване пред това какви промени ще донесе ИИ. Включително опасения дали ще има нужда от (толкова) програмисти в бъдеще? Какви са Вашите размишления в тази посока?

ИТ индустрията ще расте. Това не значи, че ще расте еднакво във всички посоки. Ако питате мен, търсенето на QA инженери вероятно ще намалее за сметка например на инженери в информационната сигурност. Но индустрията като цяло ще расте. Огледайте се наоколо – колко от нещата, които използваме, работят много добре: телефони, уебсайтове, програми. А колко са сигурни? 

За съжаление, войните ни показват как може да се атакува инфраструктура от разстояние – мобилният ви оператор може да спре да работи или да се предизвикат аварии в електрозахранването. Всичко това трябва да се поправя, за което са нужни знаещи и можещи хора, както и повече автоматизация, включително с ИИ. Нека да добавим и новите възможности за автоматизация в автомобилите, производството, земеделието и други области. Това значи, че търсенето на програмисти ще е силно не само в информационните технологии.

Много от иновациите от края на миналия и началото на този век бяха замислени с потенциал да направят човечеството по-грамотно, по-ефективно, а обществата ни по-демократични, по-свързани и по-развити. Уви, събраха се примери, които постигат точно обратния ефект. Разбира се, не можем да виним самите иновации за това, но какво е Вашето обяснение за този резултат? И в каква посока можем да търсим решение, за да не стане така и с ИИ? 

Проблемите са напълно реални. Технология, която позволява на хората да са по-информирани, със същия успех може да се ползва и за разпространение на дезинформация. Със сигурност всеки познава хора, които се „информират“ от онлайн видеоклипове, напълно „скъсали“ с реалния живот. И тук идва ИИ, и то с модели, създадени преди десет години, дори не непременно с последните нововъведения. ИИ вижда, че сме изгледали едно такова видео, и ни препоръчва още десет подобни. И това може да ни провокира да се скараме с близките си и да се радикализираме.

Но ако помислим, дали пък в „доброто старо време“ всичко във вестниците е било абсолютната истина? Със сигурност не. Дали не трябва да станем по-добри един към друг като хора, а не да спрем да се развиваме? Това отваря въпроси и от областта на политиката. За щастие, ако повече хора избират умни политици, ще получат умна политика; от глупавите – глупости. А не обратното, или което би било по-страшно – да нямаш избор. Радикализираните хора ще правят повече глупости, но и ще изпитват глупостите на главите си.

И за да завърша тези мисли, технологиите са една от причините България, която преди 25–30 години беше в тежка криза, сега да е с най-високия си стандарт. Въпреки че разликите в доходите спрямо други държави не са малки, най-вероятно, ако някой емигрира сега от София, няма да е непременно заради бедност. 

По-вероятно е да е заради по-добри възможности за развитие, за работа, заради по-добър ред или нещо друго. И трябва да обръщаме внимание на тези причини една по една. Градовете да стават по-красиви и по-чисти, а с INSAIT пък се опитваме да привлечем по-интересни възможности за работа и развитие, да създаваме повече добавена стойност и да имаме по-силна българска икономика и индустрия.

Не мога да не попитам как виждате българската ИТ индустрия след 5–10 години?

Има много неща, които могат да станат. Например да имаме няколко български компании на стойност над 1 млрд. евро и поне една-две над 5. Това, разбира се, няма да стане с аутсорсинг, а с български продуктови компании със собствени идеи и изследвания и с много нови умения на работещите в тях.

Малко хора си дават сметка колко е важно да имаме такива компании. Това е по-голямо и по-ценно от най-големите индустриални комплекси, които някога сме имали.

И това ще подобрява живота на много голям брой хора. Само за сравнение – цялата група „Фолксваген“ например се оценява на 60 млрд. евро и можете да се досетите колко определящи са тези заводи за Германия и за други държави, произвеждащи техни марки. Целите са много високи.

Трябва да се обърнем и към разширяване в области с голям ИТ потенциал, но от материалното производство. Такива сфери са роботиката, автоматиката, поточните линии, зареждането на батерии и др.