Нов подход в лечението на COVID-19 и важната роля на имунологията. Разговор с доц. д-р Влади Манев

Доц. Манев се посвещава на имунологията на туморите и имунотерапията на рака още като студент, оттогава датират и първите му публикации в областта. През 70-те години по негова инициатива се осъществява първият за страната индивидуален план за специализация по „Клинична имунология“. Има множество авторски свидетелства за изобретения и рационализации, три признати патента за изобретения и два – за полезни модели в областта на имунотерапията на рака. Създател е на първия в страната Център по клинична имунология. Понастоящем е председател на Програмния консултативен съвет по имунобиологична терапия и имунопрофилактика на рака и на Здравна фондация „Контрол на придобитите имунни дефицити, свързани с промени в околната среда“.

Венелина Попова разговаря с доц. д-р Манев за нов подход, който той и екипът му предлагат за лечение на болни от COVID-19.

Във Ваша научна публикация предлагате да се въведе иновативен комплексен апаратурен подход за интензивна терапия на тежко болните от COVID-19, с което биха се намалили усложненията и смъртните случаи. Твърдите, че подходящото съчетание на някои познати методи в медицината би дало уникален резултат, който досега не е постиган в опитите на учените по света да се справят с вируса. Бихте ли обяснили същността на своето откритие?

Не става дума за откритие, а за още една неизползвана възможност в медицинската наука. Според международното патентно право, когато за известни методи и средства се намери ново приложение, говорим за „изобретателска стъпка“.

Докато все още медицината не разполага нито с лекарство, нито с ваксина за коронавируса, трябва да започне да се прави нещо повече, освен симптоматична терапия. Иновативният етапен апаратурен подход за интензивна терапия при COVID-19, който предлагам, ще е съставна част от една комплексна персонализирана терапия, която се очаква да намали усложненията и риска от фатален край. Но тук трябва да уточня, че това може да става само в условията на реално действащ мултидисциплинарен съвет. В него ще се обсъжда и взема персонално решение за лечебния подход и конкретен лечебен план за всеки болен с участието на клинични имунолози, токсиколози, лекари в областта на молекулярната и клетъчната медицина и други специалисти и би могло да става онлайн.

Единият от методите в този комплексен подход е известен и рутинен в клиничната токсикология. Представлява съвременна апаратура с перисталтична помпа, която прокарва венозната кръв през специален индивидуален филтър, съдържаща активен въглен от кайсиеви костилки. Според учени от БАН този активен въглен може да се използва за задържане на частици с големината на новия коронавирус. С тази апаратна процедура би било възможно не само да се извърши обща детоксикация на болните, но и ако е установено наличието на вируса в плазмата, да бъде отстранен. С другия метод се прави детоксикация извън организма. Извършва се двукратно през два дни, като се елиминира по 1 литър кръвна плазма и се замества с 500 мл физиологичен разтвор и 500 мл съвместима плазма от здрави донори, преболедували от коронавирусната инфекция. Тези два апаратурни метода – всеки поотделно или в съчетание, са напълно достатъчни за овладяване на кризисното шоково състояние на тежко болните. Кой ще се приложи, зависи от решението на мултидисциплинарния експертен съвет за всеки конкретен случай.

При трети метод се ползва също специален индивидуален филтър с фирмен апарат за отстраняване на сигналните молекули – т.нар. „цитокини“, които предизвикват животозастрашаващата „цитокинова буря“.

Интензивната терапия с апаратната детоксикация може ли да бъде провеждана във всяка болница в страната – има ли здравната ни система ресурс и капацитет за това?

Кризите, бедствията, в това число епидемиите и пандемиите, освен че са тежки и сериозни изпитания, са и проверка на здравната система, в частност на сектора „Интензивна терапия“. Епидемията от COVID-19 показва слабите места на системата. През последните десетилетия в резултат на въвеждането на пазарния принцип и на отсъствието на каквато и да е държавна регулация и на стратегическо планиране в здравеопазването се стигна не само до липсата на кадри за интензивна терапия, но и в други важни сектори.

За въвеждането в практика на подобен иновативен подход не са необходими много средства, а за клиничните изпитания могат да бъдат привлечени различни специалисти в един мултидисциплинарен екип. После трябва да започне подготовката на дублиращи екипи – първо за големите болници в София, които ще станат едновременно и бази за подготовка и обучение на още кадри за страната. Това, разбира се, е процес, който тепърва трябва да започне и изисква време.

Категоричен сте, че дори и след откриването на лекарство за COVID-19 предлаганият от Вас подход няма да има алтернатива. Защо?

COVID-19 има дълъг и безсимптомен инкубационен период – вероятно заради това, че вирусът има различни специфични протеини, които блокират имунната система на болния. Развива се в различна степен клинично проявен Т-клетъчен придобит имунен дефицит, понякога както при ХИВ инфекцията, но не е СПИН. Възможно е вирусът „тайно“ и без симптоми да порази част от органите и едва когато бъдат увредени 50 или повече процента от функцията им, започват проявите на автоинтоксикация, температура, задух и други характерни оплаквания. Предлаганият апаратурен подход при болни от COVID-19 ще даде шанс да се спасят болните от усложнения и поражения на белия дроб или на други органи, които са „мишена“ на вируса. При клинично доказване на ползата от този подход той би се превърнал в неотменна част от задължителната животоспасяваща терапия, включена в общия лечебен комплекс при това заболяване.

Като имунолог можете ли да посочите кое в генома на вируса е по-различно от останалите познати коронавируси?

В момента е известно, че около 85% от генома на COVID-19 се припокриват с този отдавна известен коронавирус при прилепите. Геномът на новия коронавирус е дълъг под 30 000 „букви“ (човешкият геном е над 3 милиарда). Учените са идентифицирали гени за цели 29 протеина, които извършват редица действия от създаването на копия за коронавируса до потискане на имунните реакции на организма. В резултат на свръхбързата репликация на вируса и неговото увреждащо действие върху „мишената“ – клетките на органите – целият организъм на заразения човек се оказва блокиран да реагира адекватно срещу „агресора“.

Характеристиките на генома позволяват на вируса със специфичните си протеини да предизвиква различни промени в заразената клетка, вредни за организма. Протеинът NSP1 забавя производството на собствени белтъци от заразената клетка и така намалява способността ѝ да се бори с вируса. Друг белтък прави пробив в мембраната на заразена клетка, което улеснява излизане на новообразувани вируси от клетката и задейства процеса на възпаление, един от най-опасните симптоми на COVID-19. Има специфични протеини на вируса, които блокират естествените защитни механизми на заразената клетка и възможността ѝ да изпрати сигнали до имунната система. Белтъкът ORF9b възпрепятства имунната система да противодейства срещу вируса, като протеинът блокира интерферона, който е ключова молекула в защитата срещу вирусите. Някои специфични протеини могат да задействат заразените клетки да се „самоубият“ и допринася за увреждането, което COVID-19 причинява на белите дробове.

Има ли връзка между индустриалното замърсяване на планетата и броя на жертвите, които взе вирусът в такива промишлени райони като Ухан или Северна Италия например? Както и некачествената храна, която ни интоксикира, заедно с мръсния въздух и стреса?

Американски снимки, направени от спътник над град Ухан, показват, че районът, който е и един от най-силно развитите индустриално в Китай, е покрит със сиво-черен облак от замърсен въздух. Официалната статистика отчита замърсяване на въздуха в азиатската страна 10 пъти над пределно допустимите норми, което се равнява на вредата от изпушването на 36 цигари дневно. По данни, публикувани преди дни, общото за най-тежко засегнатите от пандемията области в Европа е, че в 87% от тях има установено силно замърсяване на въздуха.

Що се отнася до качеството на храните, които се предлагат на пазара, трябва без отлагане да се гласуват промени в законодателството и да се забранят храни, които не са полезни за здравето. Под „вредност“ вероятно се разбира да не са токсични. Има много фактори в околната среда, които не предизвикват остри отравяния, но тяхното натрупване в организма в субтоксични и нетоксични дози е по-опасно от острото отравяне. Доказано е, че именно те създават условия за мутации и канцерогенеза (образуване на ракови тумори) и други увреждания на здравето.

Предложихте ли своя метод на някакъв консилиум, който да се произнесе и да го предложи като задължителен елемент от лечението на болните от COVID-19 в България?

Преди великденските празници изпратих доклад предложение до генерал Мутафчийски – началника на Националния оперативен щаб за борба с COVID-19, а няколко дни по-късно – и научната си публикация на министър-председателя Бойко Борисов. Резюме получиха изпълнителният директор на НИСМ „Пирогов“ проф. Асен Балтов и главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Надявам се на отговор и на покана да обсъдим възможностите за прилагането на тази интензивна апаратна терапия в лечението на коронавируса.

Заглавна снимка: Marcelo Leal