Властта и нейната опашка

В действителност местна власт в България няма. Това, което имаме, е опашката на изпълнителната власт, тоест на управляващата партия ГЕРБ. След като през 2005 г. овладя центъра на държавата – София, с избора на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов за кмет, 14 години по-късно

ГЕРБ вече има господстващо положение и на територията извън столицата.

Математическият израз на тази доминация е 130 кметове, от които 20 в 28-те областни центъра, и 1727 общински съветници. Финансовият е неимоверно по-голям. Защото означава решения за разходването на по-голямата част от общия ресурс от 3,2 млрд. лв., заделен за субсидии на общините от бюджет 2019. И макар кметовете на управляващата партия да са почти половината от всичките 265 в България, съсредоточеният в техни ръце ресурс е неимоверно по-значителен. Причината е, че техни кадри управляват най-големите общини – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и др., които имат и по-големи собствени приходи; към тях основно са насочени и проектите, финансирани от оперативни програми на ЕС.

Само бюджетът на столицата за 2019 г. е 1,623 млрд. лв., по-голям от този на най-скъпоструващото ни държавно ведомство – Министерството на вътрешните работи (МВР), на което бяха разписани малко над 1,5 млрд. лв. Това обаче не я помръдва напред в класацията на Mercer за качеството на живот в градовете по света – все така е последна от столиците на държавите в ЕС, а за 10 години напредъкът е само с една позиция.

След като ресурсите и властта на почти всяко институционално ниво са в ръцете на една партия, а на местното самоуправление е нахлузена шапката на областните администрации, какво като го няма член първи в Конституцията от 1971 г., прокламиращ ръководната роля на БКП в обществото и държавата?

Ще кажете: ами печелят избори – разпределят.

Така си е. Социолозите обикновено казват, че купените гласове и мъртвите души просто увеличават резултата на победителя – тоест изборите първо трябва да се спечелят.

Но как да се спечелят местни избори например, след като всеки кмет е изцяло зависим от благоволението на централната власт за всичко – ремонти на пътната инфраструктура, оцеляването на местната болница, инвестиции във ВиК системата, издръжка на училищата. (В ръцете му са, разбира се, обществените поръчки, а ако има късмет – сметопочистването и уличното осветление.) Централната власт спуска едни пари, общинският съвет планира някакви собствени приходи.

Ако е година на избори, каквато е настоящата 2019-та, потичат благини – има 477 млн. лв. повече за капиталови разходи, снегопочистване и за делегираните от държавата дейности, тоест тези пари ще влязат по сметките на бизнеса. А с решение на общинския съвет 100% от общата капиталова субсидия ще може да се насочва към ремонт на уличната мрежа, вместо позволените по-рано 50%.

Пътната и уличната инфраструктура са болното място на цяла България въпреки огромните ресурси, изсипвани ежегодно от властта. ДПС опита да прокара промяна в схемата за харчене на очакваните над 1 млрд. лв. приходи от толсистемата, предлагайки 20% от средствата да отиват в общини, през които минава републиканска инфраструктура. Не се получи.

Местната власт ще чака колкото ѝ преразпределят от бюджета, тоест оставена е на „добрата воля“ на изпълнителната власт.

Но ако вехтият разкош на санирането временно скри грозните фасади на панелките, дефектите по пътищата проличават още преди да е изсъхнала боята на пътната маркировка – някой помни ли, че прокуратурата беше обещала да извърши проверка на пътната настилка край Своге, където преди 7 месеца стана катастрофата, отнела 20 човешки живота.

Тази трагедия днес вече не я помним, но прахът на забравата няма как да покрие „ремонта на ремонта“ в София. Извънпарламентарната опозиция използва проблемите с реконструкцията на столичния център, извършвана от една от любимите фирми на властта, като искра за запалване на общественото недоволство – и ще държи пръста на този спусък до изборите. Столичната община я „улеснява“ – ремонтът на „Граф Игнатиев“ и прилежащите улици, започнал на 7 май м.г. от „Джи Пи Груп“ и с планиран финал за миналия октомври, вече е изместен за април. Но само за „Графа“. Както е тръгнало, нищо чудно да приключат окончателно през септември, ако пак се наложи „ремонт на ремонта“.

И не е само това. „Московска“ 33 потуши протеста на работещите в столичния градски транспорт, където не достигат 251 шофьори, ватмани и водачи на тролеи, като повишава заплатите им от 1 април. Но протестът е и за условията на труд, не само за пари – а елементарен проблем като този с тоалетните на крайните спирки не се решава от години. Въпреки това изглежда невероятно някой да отнеме София от ГЕРБ.

За да си кмет на властта, три качества са особено важни

Първо – памет, по-добра от тази на Филип Златанов и Десислава Иванчева, за да не си записва в тефтерчета. Второ, лоялност, защото според Красимир Велчев „грам лоялност се равнява на килограм интелект“. Трето, никога да не противоречи на Бойко Борисов, ако му се обади да не изпълнява решение на общинския съвет.

Но ако в добавка притежава впечатляваща външност, стои добре пред камери и микрофони, структурира правилно изречения и даже е иновативен, има опасност да си стои все кмет, пък било то и на най-добрия град за живеене, какъвто бе Бургас на няколко пъти. Дали Димитър Николов ще бъде номиниран за четвърти пореден кметски мандат, колкото и да му е отеснял постът?

Вероятно да, както и Живко Тодоров ще бъде издигнат за трети мандат в Стара Загора, Иван Портних – във Варна, Георги Славов – в Ямбол, Николай Мелемов – в Смолян, Любомир Христов – в Шумен, д-р Дарин Димитров ще опита да повтори мандата си в Търговище, а д-р Валентин Василев – в Разград. В края на м.г. в. „24 часа“ съобщи, че ГЕРБ ще заложи на всичките си областни кметове. С изключение на кмета на Хасково Добри Беливанов, от когото се отказа след „Кумгейт“, в който бе замесен депутатът от ГЕРБ Делян Добрев.

Въпреки категоричността на зам.-председателя и кадровик на ГЕРБ Цветан Цветанов, че Йорданка Фандъкова отново ще е в кметската надпревара за София, има слухове, че имат жокер – ново лице, неизхабено в политиката. Няма стопроцентово потвърждение и за Иван Тотев в Пловдив, и за Пламен Стоилов в Русе.

Засега картината за местни избори 2019 се очертава така: управляващите от ГЕРБ залагат на консерватизъм в номинациите и повече публични ресурси за харчене – прийом, използван от всяка власт. И за да не е съвсем скучно:

разкрития за кметове – и „свои“, от по-дребните риби, и „чужди“, престъпили закона.

До момента броячът показва четирима – кмета на Карлово Емил Кабаиванов (Реформаторски блок), с условна присъда, на Созопол – Панайот Рейзи (подкрепен от ГЕРБ за последните си два мандата), и на Златица Магдалена Иванова (БСП), с предявени обвинения. А не са минали дори три месеца от годината. С тези темпове до есента, когато ще са изборите, прокуратурата може да „сготви“ още пет-шест обвинения. Все пак не бива да се пресолява манджата, а и всякакви огласени непосредствено преди изборите разследвания биха затвърдили убеждението на чия страна е държавното обвинение.

Проблем на политическите им опоненти ще бъде да извадят сериозни разкрития за злоупотреби от ключови фигури на ГЕРБ, знакови кметове. Това би преобърнало резултата. Проблем е да извадят и конкуренти, които да стигнат до втори тур – енергични хора с експертност и с екип, готов да предложи решения на проблемите на конкретната община. До момента има само пейоративно говорене, създаващо измамното усещане, че протестният потенциал в обществото се покачва. Дори и да е така, ако не бъде предложена смислена управленска алтернатива, този коктейл „Молотов“ може да избухне и на футболен мач – шумно, болезнено, но неефективно от политическа гледна точка.

Изпитанието за всички са европейските избори.

Но управляващите ГЕРБ са преди всички, тъй като от миналата година работят за местните, докато останалите се борят за пробив на 26 май. Вече се тръби как почетният председател на ДПС Ахмед Доган е заложил като цел за Движението постигането на 400 000 гласа, което е над предишните 386 725, а лидерката на БСП Корнелия Нинова трескаво се бори най-сетне социалистите да постигнат една победа. Два пъти избори в една година е изтощаващо откъм финансов и човешки капитал усилие, но ГЕРБ и ДПС разполагат и с двете.

Във всички тези боричкания и домогвания за власт никой не говори за безсмислието в този му вид на т.нар. местно самоуправление – игра на „Не се сърди, човече“, в която кметовете са пионките. Нито за половинчатата финансова децентрализация и начертаните ценови коридори, в които общинските съвети могат да определят налози. Нито за безгласието на кметовете в също така безполезните регионални съвети за развитие.

Но така е с опашките на гущерите.

Заглавна снимка: Бойко Борисов представя кандидат-кметовете на ГЕРБ през 2015 г., стопкадър от видеозапис