Властта и шепотът на журналистите

Не знам как би прозвучала новината за журналист, ударен от служител на пресцентъра на оглавяващия правителството в Германия например. Или в Испания, където страстите са по-горещи. В България новината беше отразена скромно, по-скоро от кумова срама. Някои медии у нас, в това число и тази, в която работи нападнатата кореспондентка Елена Крумова, дори биха премълчали случилото се, ама щеше да е срамно някак си – все пак трябва да се защити, макар и привидно, честта на професията.

Срещу безпардонното поведение на Любомир Методиев се изправиха колегите на журналистката, които на терен станаха свидетели на срамната сцена миналата събота. Те веднага поискаха извинение и като не го получиха, съобщиха факта на премиера, зает да разглежда историческа могила край пловдивското село Маноле. Борисов не пропусна да се скара на престаралия се да му осигурява спокойствие пиар и му нареди да се извини. А когато Методиев продължи да се ослушва и поднесе извинение с SMS и „с половин уста“, а после и през профила си във Facebook, Борисов го уволни. Напълно в негов стил и особено след протестната декларация по случая на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), от която не му оставиха друг ход. Медиите отразиха новината, проблемът, създал излишен шум в системата, се оттече в канализацията, исканията на АЕЖ бяха изпълнени и животът продължава. Дискусията може да продължи още ден-два в социалните мрежи – и толкоз.

Хората очакват от властта един базисен морал, без който няма как общественият договор между управляващи и управлявани да бъде легитимен. Затова управляващите навсякъде по света се опитват да не излизат от рамките на този общоприет и тъкмо затова фалшив морал. Опитва се, и то успешно, и българският премиер.

Борисов обича да е обичан от народа си

Знае добре какво харесва народът му, и не променя ролята си, която играе добре. Ролята на човек от народа. Ходи често из страната, спира се при хората, целува ръка на владиците, не пропуска да се прекръсти и да спомене „Началника горе“, говори пред медиите с езика на простолюдието. Играе „бащицата“, който е винаги където трябва, обичайно спокоен и в добро разположение на духа.

Освен ако не се появи някой журналист, който да го изнерви с въпросите си. Тогава губи самообладание и често изпуска нервите си. В такива случаи или си тръгва, като безцеремонно заобикаля репортерите, или ги напада. На мен това ми се е случвало неведнъж. Кулминацията беше на магистрала „Марица“, когато в присъствието на министри, депутати и дипломати заявих на Борисов, че след като е приел този най-висок пост, е длъжен да отговоря на въпросите на журналисти. Иначе, отсякох, без да му мисля, да не е ставал премиер. Репликата ми прозвуча оглушително високо и като плесница в ушите на сановниците. А на Борисов му трябваше време да реагира и осмисли поведение, с каквото не беше се сблъсквал до този момент. И малко след това отговори на всичките ми въпроси.

Днес, години по-късно,

когато премиерът е някъде в страната, чувам журналистите да задават въпросите си все по-тихо и едва ли не извинявайки се за безпокойството, което му създават.

А охраната му често прибягва до употреба на физическа сила, за да ограничи приближаването на микрофоните и камерите на репортерите на опасно близко разстояние. Както и на самите журналисти. Това шептене и ухажване на Борисов е правопропорционално на сриването на България в класацията за свободата на медиите.

Случаи като този с кореспондентката на „Телеграф Медиа“ илюстрират добре общоизвестната истина, че властта, и то не само в България, не обича медиите, но ги приема като необходимото зло. И се съобразява с тях, защото знае силата им. Но понеже стана дума за морал, си мисля, че историята с Елена Крумова от Пловдив показва и нещо друго много важно. А то е, че

извършеното от пиара на Борисов не е морално укоримо нито в неговите собствени очи, нито в очите на шефката на правителствената информационна служба, нито дори в очите на самия премиер.

Ако не беше станала публично достояние, историята може би щеше да развеселява отегчените от летните жеги служители на пресцентъра на Министерския съвет. И охраната на премиера. А на Борисов не би му хрумнало да уволнява пиара побойник, който, както стана ясно, се е държал господарски дори с журналисти от чужди медии.

В разпространено съобщение на правителствената пресслужба се казва, че тя „не може да си позволи да бъде обвързвана с този инцидент“ – формулировка, сама по себе си достатъчно красноречива за всеки, който може да чете между редовете. В същото време в личния си профил във Facebook директорката на пресцентъра на Министерския съвет Севдалина Арнаудова написа, че не е сигурна в правилността на решението за уволнение. Защото вярвала, че въпросният ѝ подчинен „не можел и муха да удари“. Но „и мухата се убивала с вестник“, продължава размислите си по случая въпросната дама. Според която „най-грозно съдел виновният човек, малкият виновен човек“! Внушението е прозрачно. И тъкмо затова още по-обидно за цялата журналистическа гилдия в страната, която, очевидно за персони като Арнаудова, е

сбор от малки виновни хора.

Каква чиновническа наглост! И липса на каквато и да е преценка докъде може да стигне в свободните си и тревожно-емоционални разсъждения шеф на правителствената информационна служба.

Адекватна ли беше реакцията на пресгрупата, за която работи Елена Крумова? В броя на вестник „Монитор“ от 18 август журналистката, въпреки болката от травмата и шинираната си ръка, публикува пространен репортаж за посещението на премиера в пловдивското село Маноле. В него, както можеше да се очаква, нямаше и дума за грозния инцидент между нея и пиара на премиера. Няма и редакционен коментар, с какъвто специално би излязъл всеки уважаващ себе си вестник, с изключение на едно-единствено изречение в друг текст от същия брой на вестника, в който случаят е предаден с гледната точка на пострадалата репортерка.

Спорна и силно смущаваща е реакцията на самата журналистка, която веднъж бяга от мястото на инцидента, явно унизена и уплашена от случилото се, а дни по-късно не оповестява публично никакви намерения за действия, които биха защитили името и достойнството ѝ. Няма да коментирам и желанието ѝ да се снима на върха на историческата могила с пиара на премиера – желание, възбудило неразбираемата агресия у Методиев. Самият факт задава въпроси, свързани с поведението и задълженията на един репортер, които би трябвало да са разписани и ясни на всеки в гилдията.

Три дни след инцидента, когато се очакваше той вече да отшумява, неочаквано се появи журналистическа подписка в защита на уволнения Любомир Методиев,

която беше връчена на премиера Борисов в кулоарите на Народното събрание. Не знам кои са тези журналисти и от кои медии са, нито с какви аргументи искат уволненият пиар да бъде възстановен на работа, след като признават, че не са били свидетели на случилото се в село Маноле. Че това е сюжет, съшит с бели конци, доказва премиерският монолог, който предизвиква потрес във всяко нормално възприятие:

Такова нещо да е направил, аз не вярвам, той е кротък човек. Но след като го вдигат на такова ниво, че едва ли не моят пресцентър ходи да бие журналисти, нямам избор. Напишете ми някакво писмо в защита, да имам да пратя на европейски… Той страда момчето… Аз на галено му викам Шиши, на галено, не обидно. Това, което от него знам, е, че тя отива после и иска да се снима с него, щото бил Шиши. Дай да видим подписката. Да не се карат началниците… все някой ще ви издаде, от толкова камери. Да оставим Любо на работа? Карах го да се извини, той отиде да посети това момиче, което е пострадало. Ще се опитам да се съобразя с вас, но всичко минава и през нейното изявление да приеме извинението.

Този монолог няма да го намерите излъчен от националните телевизии или радиа, очевидно всички те грижливо пазят премиерския имидж. Щеше да изглежда като комедия, ако не беше драма. Този страх и масовото медийно угодничене пред властта – не само в провинцията и не само в медиите на Делян Пеевски – ни връщат десетилетия назад и бетонират статуквото и фасадната демокрация. Особено в обществена атмосфера като родната, в която властта изкусно насажда в масовата публика омраза към медиите и журналистите, които ѝ мътят водата и разкрякват жабите в блатото.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на BiT от ноември 2017 г. Зададените от журналиста Стоян Тричков въпроси видимо не се нравят на премиера Борисов, който на „ти“ го пита от коя медия е, и заплашва да го съди.