17 април, вторник

В началното на деня изглеждаше, че новината за 17 април ще е рингът, в който се превърна заседанието на Националния съвет на СДС. И очертаващият се нов лозунг на партията: „Който не е посинен, той е червен.“ Имаше си цвят, кръв, опозиция и ръководство, викове, бой – и всичко това в партия, чиято членска маса не надвишава трима души. Дори и сценарий на опозицията имаше, предвиждащ кой кога ще плаче и прочие. Като цяло – чуден сюжет.

Малко по-късно друг политически хит се оформи на новинарския небосклон: Бойко Борисов с номинация за европейска личност на годината. И разбира се, следващият от това въпрос: колко още протеста трябва да потуши премиерът с пари от държавния бюджет, за да запази стабилността и да заслужи приза.

Но… не щеш ли, в ранния следобед, центърът на София се оказа арена на показен арест за Десислава Иванчева – кметицата на район „Младост“ в столицата. Маскирани служители на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобити имоти (КПКОНПИ) заключиха с белезници Иванчева и заместничката ѝ. Съвсем случайно, разбира се, за ареста ѝ пръв съобщи бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, който своевременно публикува снимки в профила си във Facebook. В медиите, близки до Пеевски (чиито интереси, изглежда, също се защитават от КПКОНПИ), услужливо веднага бе съобщена неофициална информация, че Иванчева е заловена с подкуп от 70 000 евро. Официална информация така и не се появи през деня. За сметка на това самата Иванчева към 18:30 (повече от пети час) продължаваше да стои закопчана с белезници в центъра на столицата, за да може всеки случаен минувач да заснеме с телефона си тая битка на държавата с корупцията.

Това е публичен линч. В който участва държавата. А съдът, който ще решава дали е виновна, отново бе създаден от тия, дето са готови в името на пиара да организират зрелище. Или иначе казано – съдът е „специален“. Прощавайте, специализиран.

И докато показно борим корупцията, ето как всъщност изглежда правоохранителната система. Пилотът, който се вряза с колата си в публиката на рали „Мемориал Валерий Великов“ в Шумен в неделя и рани четирима души, се оказа издирван от 2008 г. заради влязла в сила 3-годишна ефективна присъда за документна измама. Интересното е, че Николай Георгиев на два пъти е засичан от Интерпол – в Испания и Англия, като информация за това веднага е подавана към българските служби, но те така и не успяват да го заловят. И сега хитовата информация: дори след катастрофата от уикенда той не е задържан, въпреки че самоличността му е установена. И най-хубавото: предава се сам. А най-забавното е, че за всичко това прокуратурата разказва обилно в прессъобщение. Ами така е – сами се предават (според мен от жалост), после сами си тръгват от затвора…

И още нещо, което изглежда, че не може да бъде родено в среда с психично здрави хора. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) засега няма да реагира на атаката на председателя на КПКОНПИ (тия със зрелищния арест) Пламен Георгиев срещу съдийката от Софийския градски съд Катерина Енчева, съобщи „Капитал“. Това е резултатът от продължилото над един час обсъждане в колегията, провокирано от писмо на Съюза на съдиите в България по повод на нападките на Георгиев срещу съдия Енчева. Съдийката си навлече гнева на Георгиев, след като си позволи да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съд в Люксембург по делото за гражданска конфискация срещу Цветан Василев.

Тоест ВСС призна правото на другите власти да ругаят съда. Любопитно е, ако Пеевски и Борисов поискат да променят присъди, дали ВСС ще им признае това право. Всъщност ВСС ще направи това, което му кажат.

Всъщност днес бе ден на побоя. Политическия побой. Във всеки смисъл. Ама такъв побой, че здрав кокал в държавата не остана. И хватките в СДС са най-малкият проблем.

Всичко от рубриката „Вместо новини“