25 април, сряда

Жената на Волен Сидеров – бившата депутатка Деница, вече Сидерова – имала ново амплоа, съобщава партийният вестник на националистите. Новото амплоа е саксофонът. Ето, сега остава и мъжът ѝ да се ориентира към някой духов инструмент, различен от политиката – и държавата може да си почине за малко.

Но пък и държавата не се е заинтересувала особено от изявите на Сидеров. Или им е твърде ценен на гражданите за европейско развитие на България, защото дума не смеят да кажат срещу откровенията му, че Крим не е анексиран. Тия размисли не били предмет на коалиционното споразумение, вика Цветанов. Но само ако прозрението принадлежеше на президента, то щяха да се подмятат европейски ценности, то европейска принадлежност, то европейска солидарност. Добре че е Борисов обаче, за да обясни как за ГЕРБ стоят нещата с евроценностите, да не се чудим за двойния стандарт. Помните, като ще просим от Меркел, отиваме с малкия самолет.

Иначе, днес продума главният прокурор Сотир Цацаров. Който, освен дето цитира Филчев, май е забравил, че е деполитизиран. „Работеща прокуратура и работеща комисия за противодействие на корупцията елиминират основната теза на една малка и креслива извънпарламентарна политическа група, а оттам се обезсмисля и собственото им съществуване“, казва той. А ако се чудите какво значат думите му – значат предупреждение.

Ако бяхме зли (а ние не сме), бихме заподозрели някакъв световен заговор на масони, илюминати и клуба „Билдерберг“ в саботаж на нашето Европредседателство и стабилността. Защото ги е яд, ако трябва да ползваме стилистиката на Борисов. И то каква друга причина, освен заговор, да повдигне прясно ремонтираните плочки пред НДК? Или са илюминатите, или „либералната десница“ е ходила да ги повдига, за да създава кофти имидж на страната пред Европа. Не е кофти ремонт, не е корупция и крадене на пари – просто саботаж на стабилността е.

Саботаж на стабилността е и фактът, че България продължава да се срива в световната класация на „Репортери без граници“ за медийна свобода и заема 111-а позиция. Падането за последната година е с две позиции. Това нарежда държавата на последното място не само в ЕС, но и след страните от Западните Балкани. Частта за България е озаглавена „Непрозрачни и корумпирани“.

България е не само медийно най-несвободната държава от ЕС, но и единствената от Съюза в категорията „Трудна ситуация“. Това е предпоследната от пет категории, в която попадат още Турция, Русия и Беларус. Честито! Честито на онези журналисти, за които не е проблем да пишат лъжи. Честито и на онези политици, които се възползват от това. И едните, и другите обаче трябва да знаят, че този, на когото служат (и който мистериозно в края на деня обяви, че продава половината си медиен бизнес на „Ню имидж“), рано или късно ще се обърне срещу тях. А обръщането е лесно. Защото и едните, и другите са персонал. А персоналът… най-малкото често се сменя.

Впрочем ситуацията с медиите, а и с главния (деполитизиран) прокурор, и със Сидеров и Цветанов, и с президента… с всичко, ужасно досадно напомня на тая работа с плочките пред НДК – мърлявщина и привидност. Ако не бяхме на 111-то място в класацията на „Репортери без граници“, можеше да има кой да го разкаже. Сега и това няма.

Всичко от рубриката „Вместо новини“