България няма официална позиция по случая „Скрипал“. Да привикаш българския посланик от Русия е дипломатическо действие, което може би има символен характер. Толкова силно символен, че всеки го тълкува различно и натоварва с благодарност. Но спешното връщане на Бойко Коцев за консултация не е официална позиция на България. И тази спешност започва да се смалява, защото чак в петък е свикан Съветът по сигурността към Министерския съвет. Засега единственото официално изявление е на премиера Бойко Борисов, който преди европейски форум обяви, че има нужда от доказателства за отговорността на Русия. Това също не е официална позиция.

Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов поиска правителството да предприеме още действия на солидарност към Великобритания по случая „Скрипал“. Как да изразим солидарността си с европейското семейство и с евроатлантическите държави – това е бил въпросът на Цветанов към премиера Бойко Борисов.

По-рано британската посланичка у нас Ема Хопкинс съобщи по „Нова телевизия“, че Великобритания има сериозни съдебномедицински доказателства, които потвърждават, че Русия е отговорна за отравянето на бившия агент Сергей Скрипал и дъщеря му в Солсбъри. Според Хопкинс Русия не е отговорила на молбата на Великобритания за сътрудничество по случая и е отвърнала със сарказъм.

Русия веднага отговори. Разпространеното от Лондон доказателство за отравянето на бившия двоен агент е тотална световна фалшификация, обяви Мария Захарова. Дали е нормално след този отговор да чакаме до петък, за да знаем къде сме ние в света?

В това време „24 часа“, вместо да пита каква е позицията на страната ни за човешки живот, пък бил той и на агент, попита хората вярват ли в извънземни, Ванга и тайно общество, управляващо целия свят. Според проучване, платено от „24 часа“, 19% от българите са сигурни, че хората са влизали в контакт с извънземни. Според 40% от питаните съществува тайно общество. Това са се сетили насред целия световен процес във вестник „24 часа“. Дали ще намерят връзка между изборните резултатите и това, че 73% чукат на дърво срещу нещастие, предстои да видим.

Пак от „24 часа“ беше разпространена новината, че премиерът Бойко Борисов е тръгнал да проверява бомбоубежищата в София. Министерският съвет не е разпореждал такава проверка и нямало да търсят бомбоубежищата, а щели на документи да гледат плановете за отбранително-мобилизационна подготовка и дежурство за оповестяване. Не е добре по време на криза, в каквато сме сега, вестник да публикува непроверена информация, защото създава паника. Не е добре и Министерският съвет да говори на деловодителски език.

Намериха нов враг – дъждовете! Не бежанците, а дъждовете в района на Свиленград рушат оградата. Така Валери Симеонов ще има мегдан да кърпи мрежата, а Елена Йончева – да намери спонсори за следващ ограден филм. Вече няма нужда да треперим дали граничните служители са до тоалетна, или пушат. 33-километровото ограждение от Капитан Андреево до Маточина и пътят са се срутили заради дъждовете. Коя фирма ще ги поправи, е въпрос почти като за референдум, с предвидими отговори е.

Спомняте ли си един министър на отбраната, който беше обиждан от прокурор, докато лежеше с белезници на земята при арест? Министърът се казваше Николай Цонев и беше оправдан. Шумът от тази прокурорска пукотевица още отеква. Вторият обвиняем беше съдия Петър Сантиров. Той заведе дело срещу прокуратурата и поиска 500 000 лв. обезщетение за унижението, стреса и всички неимуществени вреди. Софийският апелативен съд намали сумата и съдия Петър Сантиров ще получи 200 000 лв. Сумата няма да я плати прокуратурата. У нас властите са независими, но бюджетът е един в държавата. Кога прокуратурата ще даде обяснение за делата, които са образувани срещу самата нея? Защото тези 200 000 лв. наказват не прокуратурата, а гражданите, чиито права тя трябва да защитава.

Всичко от рубриката „Вместо новини“

Жана Попова

Жана Попова

Преподава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Води колонката за телевизия в „Култура“. Авторка е на книгите „Диалогови модели. Между събития и медийни образи“ и „Жанрове и форми на забавлението в телевизията“, съавторка с доц. Вяра Ангелова на „БНР и БНТ – между държавата и обществото (1989-2015 г.)“. Вярва в хората, които имат търпението да спрат и да поговорят, започвайки с „тоест“.