Правителството няма да гони руски дипломати засега. Това е решението на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Почти никой не обръща внимание вече на агент Скрипал и неговата дъщеря. Всички наблюдаваха агонията на българското правителство каква позиция да избере. Премиерът смята, че България е изразила достатъчно солидарност с Великобритания и съюзниците, като е върнала посланика от Москва за консултации в София. В крайна сметка Съветът по сигурността избра това, което премиерът еднолично каза още преди дни – чака „достатъчно доказателства“. „Достатъчно солидарност“, „достатъчно доказателства“… Някакъв дозатор ли са купили в правителството, че премиерът се изразява така? От кого Борисов очаква доказателства? От достатъчно независим орган, може би…

Възможно ли е да ни управлява коалиция, в която няма сходство поне по отношение на външната политика на България? Четири партии трябва да се разберат какво мислят за сигурността на страната, а ако може – и за отношенията Великобритания–Русия. За ценности ще се разбират друг път. Три от партиите са в коалиция, но две от тях гледат към Русия, третата – уж не. Ако управляващата коалиция няма единна политика и поне основни ценности, как се вземат решения в случай на криза?

България може и да не знае, но е важен обект в борбата с информация, седейки между Русия и ЕС. За втори път държавната позиция за случая „Скрипал“ беше доизмислена. В разгара на дипломатическата криза „Таймс“ съобщи, че България ще е една от страните, които ще изтеглят дипломатическите си лица от Москва. Сега и „Ройтерс“ измени фактите, като написа през деня, че българският вицепремиер Томислав Дончев бил казал в интервю, че в правителството има силно проруско лоби. Автори на материала са Алиса дьо Карбонел и Цветелия Цолова. Информацията беше опровергана от правителството. Според правителствената служба вицепремиерът е заявил: „Просто казано, предвид факта, че правителството ни е коалиционно, в него присъстват различни партии, не съм убеден, че едно подобно решение може да бъде взето толкова лесно и толкова бързо.“

На фона на тези новини от утвърдени медии и на това, което бълват руски медии, да очакваме, че аудиторията разбира кой казва истината, е твърде много. България се намира на 30-то място по медийна грамотност в Европа. На последно място сме от страните от ЕС, се казва в изследване на „Отворено общество“. Според изследването една от причините да не бъдат разпознавани фактите се крие в контрола върху медиите.

Ахмед Муса Ахмед е осъден на една година затвор по делото за проповядване на антидемократична идеология. През 2012 г. съдът започна процес срещу него и 12 имами. На 11 от останалите подсъдими са наложени глоби, а един е оправдан. Предстои ново обжалване на присъдата.

Един ден наследниците в София ще открият етапи от заниманията на съвременни нам строители и ще ги включат в учебниците по археология. Ще описват колко често фирмите поправят настилка, остъкляване и резултати от други ремонтни дейности. Започна ремонтът на комплекса „Антична Сердика“ на столичното Ларго. Никой не знае каква е причината за разрушенията. Сегашният ремонт е безплатен, след като преди година Министерството на културата плати 17 млн. лв. Кметицата на София не иска да приеме засега Ларгото и то е ничия земя, докато не си го ремонтира Министерството.

И докато кмет и министър се карат за земя, вицепремиерът, отговарящ за ушите, се зае с времето. Валери Симеонов поиска да се увеличат часовете, в които не може да се озвучава на открито. Това предвижда проект за промяна в законодателството, подготвен от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и вицепремиера Валери Симеонов. Но авторите казват, че отговарят на сигнали на граждани и собственици на хотели. От край време политиците оставят усещането, че случайни граждани стоят в основата на законите. Чуваме ли се г-н Симеонов? Дали има кой разреши и проблема с дрогата в туристическите обекти? Или по-добре този въпрос да е за министъра на очите, а.к.а. Митьо?

Всичко от рубриката „Вместо новини“

Жана Попова

Жана Попова

Преподава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Води колонката за телевизия в „Култура“. Авторка е на книгите „Диалогови модели. Между събития и медийни образи“ и „Жанрове и форми на забавлението в телевизията“, съавторка с доц. Вяра Ангелова на „БНР и БНТ – между държавата и обществото (1989-2015 г.)“. Вярва в хората, които имат търпението да спрат и да поговорят, започвайки с „тоест“.