Водна криза, боклуци и мръсен въздух за политическа употреба

Във всяка нормална държава след криза, подобна на тази в Перник, правителството щеше да е свалено. И то не с парламентарен вот на недоверие, какъвто БСП подготвя за четвърти път срещу коалиционния кабинет на ГЕРБ и „Обединените патриоти“. Такова правителство щеше да бъде пометено от бунта на оставените без вода стотина хиляди граждани. Българите, свикнали да търпят всякакъв управленски произвол, преглътнаха и това. И не излязоха на масови протести, за щастие на Борисов, който се ужасява от уличния натиск. За да го предотврати, той изпрати полицейски подкрепления в града с обяснението, че униформените щели да помагат за справянето с проблема. Вярно, жители на три пернишки села блокираха пътя към Кулата, но не с искане за отмяна, а за въвеждане на воден режим! Така щели да са сигурни, че поне няколко часа в денонощието ще имат достъп до течаща вода, без значение дали мътна, или бистра.

Днес без вода са перничани, утре наред са жителите на Ботевград.

Проверка на службите и на прокуратурата трябва да установи виновните лица за водната криза в Перник, която е на път да се превърне в заплаха за националната сигурност. Разследването трябва да даде и отговор на въпроса дали вецът на Васил Златев – баща на бизнесмена Валентин Златев – е причината за загубите на големи водни обеми от язовир „Бебреш“, както и дали организирана престъпна група от ВиК дружеството в Ботевград е ощетявала държавната хазна за милиони левове със знанието на неговия кмет. Разследването трябва да разкрие още и дали водата в язовира, строен някога за индустриални нужди, има необходимите качества за питейна вода, както и дали смеските, с които се почиства магистрала „Хемус“, се оттичат към него, а оттам – и в градските чешми.

След проверка, разпоредена от Сотир Цацаров, пернишката Окръжна прокуратура обяви, че министрите на околната среда и на регионалното развитие „са нанесли щети и вреди за човешкото здраве, като не са направили необходимото, за да бъде избегната кризата с водоснабдяването на града“. Не е изненада, че новият главен прокурор Иван Гешев прехвърли разследванията за безпрецедентната водна криза на Спецпрокуратурата и ги взе под свой надзор.

В четвъртък прокуратурата проведе в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) показна спецакция в стил „Гешев“,

а министър Нено Димов бе отведен за разпит и по-късно бе задържан с полицейска заповед за 24 часа. Шумните арести в България обаче невинаги водят до понасяне на наказателна отговорност. А в нашата съдебна практика не са единични случаите, в които се повдигат негодни обвинения към лица от списъка на недосегаемите и впоследствие те излизат сухи от съдебната зала. Затова едва ли има много ентусиазирани граждани от кризисната пиар акция на Иван Гешев.

Задържането на Нено Димов, което неговият колега в Министерския съвет Красимир Каракачанов нарече „показно убийство“, освен повод за добър старт на новия главен прокурор, е и в услуга за самия Борисов, защото му развързва ръцете да смени министъра, без да създава проблеми с коалиционните му партньори. Акцията безспорно има за цел и да демонстрира активността на службите и прокуратурата пред новия надзорник на правосъдната ни система в Посолството на САЩ у нас.

Кризата с водата в продължаващата суха зима заплашва да обхване и други региони в страната, които вече са с режим.

Със средства от Оперативната програма „Околна среда“ в много градове бяха изпълнени договори за водни цикли. Въпреки това дружествата в страната продължават да отчитат загуби по мрежата от над 50%. Дали водата изтича в земята само от компрометираните водопроводи, или тече в ромски махали, без да се отчита и плаща – това са много сериозни въпроси, но защото са политически некоректни, по тях властта си мълчи. Мълчи се и за масовите кражби на вода в страната, особено по селата, а едва сега бе поставен на дневен ред и въпросът за необходимостта от централизирано управление на ВиК дружествата.

И така, вода няма, въпреки това цената ѝ расте, и то най-много в регионите, които са на режим. Затова всеки абонат на ВиК би могъл да оспори по съдебен път огромните загуби на вода и би спечелил дело срещу операторите. Само че у нас гражданите нямат културата да защитават правата си в съда, а ги спира и недоверието към правораздавателната ни система. Затова пък ще продължат да си плащат безропотно все по-високата цена за питейна вода, която повечето хора даже и не пият заради съмнителните ѝ качества на много места у нас.

Към тенденцията за тревожно намаляване на водните обеми в язовирите се добавя и строителството на малки вецове по поречията.

Репортажът на журналиста Александър Файст „Как България унищожава своите реки“, спечелил злато в категорията „Природа и околна среда“ на филмовия фестивал WorldFest в Хюстън, показва как с пари от ЕС у нас са изградени 270 водни централи, като някои от тях са в територии по „Натура 2000“, нарушавайки закона. Най-голямата сред тях е „Цанков камък“, но добивът на енергия от нея е относително малък. Тези вецове имат незначителен дял от произвежданата в страната електроенергия, но нанасят непоправими щети на пълноводните ни реки, за да осигурят печалба на своите собственици. А правителството е одобрило изграждането на още 300 такива централи. Подобни минивецове заплашват последните свободно течащи реки и потоци в Европа. Около 3000 централи от Словения до Гърция са планирани или вече се строят, а концесии за хора, близки до властта, съсипват природата на Балканите, пише „Дойче Веле“.

Сред мотивите за вота на недоверие, който БСП ще внесе на 20 януари в Народното събрание, е и лошото качество на въздуха, предизвикано от огромните количества боклук, внасян у нас от Италия и страни от Третия свят. Въпросният боклук се изгаря не в специални инсинератори, а в котлите на тецове и топлофикации, собственост предимно на бизнесмена Христо Ковачки.

Реакцията на хората и срещу мръсния въздух е толкова вяла, че изобщо не стряска никого –

нито местната, нито централната власт, нито олигарсите, които печелят от този бизнес, който често е свързван с мафията. Причината за липсата на гражданска съпротива срещу редовното замърсяване на въздуха от тези горивни инсталации не е една. На първо място е страхът, че ако бъдат закрити тецовете, както настоява Европейският съюз, в обозримо бъдеще мнозина ще останат без работа, още повече че правителството няма стратегия за развитието на индустрията ни след етапа с въглищата. На второ място отново е страхът, този път от местната власт, която в повечето случаи си партнира явно или задкулисно с олигарсите, които използват боклука като суровина, заместваща поетапно въглищата като гориво. Така на практика се оказва, че хората предпочитат хляба пред алтернативата да живеят в чиста среда. А олигарсите – по модела на италианските мафиоти – осигуряват препитание на местните общности, но изискват послушание от тях.

Дали в България се внасят опасни отпадъци, трябва да се произнесат разследващите органи. Но и тези, които се внасят за изгаряне, са източник на вредни емисии в околната среда. Затова Административният съд в Стара Загора определи като неправилно решението на РИОСВ да издаде разрешително на ТЕЦ „Брикел“ за експериментално изгаряне на отпадъци без Оценка за въздействие върху околната среда. Делото беше заведено от организацията „За Земята – достъп до правосъдие“. „Грийнпийс“ оспорва по съдебен път и разрешителното за горене на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“, а съдът задължи МОСВ да предостави информация за вноса на отпадъци в България през 2017 и 2018 г. на вестник „Капитал“.

Тук е мястото да припомним, че в началото на 2018 г. доклад на „Грийнпийс България“ на тема „Финансовите мини“ освети феномена „Христо Ковачки“ в българската енергетика и дейността на 19-те му дружества, определени като „въглищната мрежа“ на олигарха. Въпреки че към края на 2016 г. те имат натрупани задължения за повече от 1,112 млрд. лв. и не отговарят на нормите на новото европейско екологично законодателство, дружествата продължават да работят. Нещо повече – Ковачки и Доган си поделят парите от държавата за т.нар. „студен резерв“ на енергийната ни система.

Две години след публичното оповестяване на доклада, прокуратурата не се е самосезирала и не е започнала разследване

защо държавата субсидира с данъци групата на Ковачки, вместо да получава корпоративен данък от функционирането на дружествата му. Не разследва и кой лобира за интересите на енергийния бос и позволява старите му и амортизирани централи да продължават да работят, вместо отдавна да са закрити. А сега вече и да изгарят боклуци, за да спестяват огромните средства за въглеродните квоти и да увеличават печалбите си за сметка на околната среда и здравето на хората.

След публикации в няколко медии относно трафика на боклуци и изгарянето им у нас, МОСВ предложи за обществено обсъждане Проект за изменение и допълнение на Наредбата за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците, както и на реда за водене на публични регистри. „Грийнпийс“ и „За Земята“ вече оповестиха становището си по предлаганите промени, които според тях имат за цел да прикрият скандалните разкрития, но не и да решат проблема.

За привидното раздвижване на институциите говори и фактът, че въвеждането на задължителната Национална информационна система „Отпадъци“ (НИСО) се очаква чак през 2021 г., коментира Дарита Заричинова от „За Земята“. Според тези екологични организации няма и утвърдена методика за вземане на проби и анализи за установяване на съдържанието на отпадъците. Това позволява опасни отпадъци да бъдат етикетирани и декларирани пред митническите служби като неопасни, а изгарянето им след това да предизвиква тежки екологични вреди.

Държавата отново се опитва да имитира активност за спазване на европейското законодателство,

в случая на Регламент 1013/2006, свързан с превоза на отпадъци. В писмено становище до МОСВ от Управителния съвет на Българската стопанска камара изразяват безпокойство, че предлаганите промени на практика ще доведат до завишаване на административните задължения на изрядните оператори, без да се намали нерегламентираният внос на отпадъци от оператори в сивия сектор.

Пореден, обречен на неуспех вот на недоверие е политическият отзвук от кризата с водата и въздуха. Това обаче не е пречка пред парламентарната опозиция да поиска отговорност от управляващите за цялостната им политика или за политиката в отделните сектори. Министър Нено Димов вече подаде оставка. Но това няма да разреши водната криза. А и смяната на министри не е от особено значение, защото, както знаем, те са по-скоро марионетки в коалиционния кабинет „Борисов 3“. Големият въпрос е докога държавата ще продължава да бъде оплитана в задкулисни зависимости и интереси, на които обществото е заложник, а управлението – просто параван…

Заглавна снимка: Язовир Студена в средата на ноември 2019 година. Стопкадър от видео на Пенко Русев