И Веселин Марешки качи „Воля“ на кокили, за да свали „поредните политически измамници на земята“. „Важни сме, силни сме и без нас не може!“ – това е преводът на заявените намерения създадената от него партия хем да е в парламента, хем да не е. И ако на някого това поведение се струва твърде аморфно, изчакайте хапчетата да подействат.

В петък Марешки показа как се прави това. В залата на парламента нямаше 121 депутати. Влязоха депутати от „Воля“, бройката се покачи до 125 и заседанието започна. И Марешките представители гласуваха единно, заедно с останалите, номинираният от „Атака“ Бойко Атанасов, единствен кандидат, да оглави Комисията за финансов надзор.

… слушаме по медиите изявленията на министър Каракачанов и на Валери Симеонов, че и без хапчетата на Марешки слънцето щяло да изгрее. В 9 часа, след като днес [петък, 15 март – б.а.] не се регистрирахме, стана ясно, че има нужда от хапчетата на г-н Марешки, ако използвам терминологията на министър Каракачанов.

Това заяви пред журналисти в кулоарите депутатът от парламентарната група на „Воля – Българските родолюбци“ Пламен Христов. Родолюбивото е, че спасили властта да търси услугите на ДПС за кворума, излиза от обясненията на Христов. Не че си вдигат цената – хората ги оценяват и това им дава основание да извиват ръцете „в името на българския народ“. В това име мнозина се кълнат, а някои и разстрелваха навремето „в името на народа“.

Изведнъж всички заговориха за „Воля“.

Още ли смятаме „Воля“ за някакъв политически рудимент на корпоративна основа? Те ще преговарят с големите управляващи от ГЕРБ идната сряда, 20 март, сделка пак в името на българския народ. Защото хем са партньор на ГЕРБ, хем не са.

Какви искания ще поставят? Крайно родолюбиви и съответстващи на проруската и крайно родолюбива ориентация на партията, която беше домакин на визитата на Марин Льо Пен, лидерката на крайнодесния Национален фронт във Франция. „Не сме политически комарджии, за да залагаме всичко на една карта“, заяви по „Нова телевизия“ преди два дни Марешки, който мотивира хода си с това, че иска да се изпълнят предизборни обещания. „В обещанията на малките коалиционни партньори нямаше самолети, а имаше пенсии, полицай за всяко село, справяне с демографската криза“.

Националноотговорно, нали? Прозира друго –

сделката за нови бойни самолети за военната авиация.

Управляващите вече обясниха, че разходите за изтребители са в рамките на плана за 2% от БВП за военни цели – произтичат от ангажиментите на България като член на НАТО и не са от бюджета за пенсии, образование, здравеопазване. За 2018 г. България е похарчила 1,43% от брутния си вътрешен продукт за тази цел, или 1,535 млрд. лв.

А сега си представете, че в петък, 15 март, когато парламентът не успя да събере кворум, трябваше да бъде ратифициран договорът със САЩ за покупка на изтребители F-16 Block 70. Според министъра на отбраната Красимир Каракачанов сделката трябва да приключи през юни от американска страна. Когато парламентът гласуваше за даване на мандат за преговори на правителството по нея, тя бе подкрепена с гласовете на ГЕРБ, ДПС и няколко депутати от ВМРО. Против бяха от БСП, „Воля“, НФСБ и „Атака“.

Идната сряда Марешки, по думите му, иска да каже на премиера Борисов, че „и да падне Каракачанов, няма да е толкова страшно за правителството, напротив, ще е доста оздравяващо“. „Воля“ може да се окажат острието на една негласна коалиция, в която са още БСП, „Атака“ и НФСБ, за чието съществуване официално никой няма да си признае.

(Сигурно и ВМРО са в нея, но все пак Каракачанов е министър на отбраната и това задължава формално депутатите му да подкрепят сделката. Нищо че евродепутатът им Ангел Джамбазки, заедно с българските евросоциалисти, начело със Сергей Станишев, са гласували в подкрепа на Русия по време на вота на Европейския парламент, който преразгледа сътрудничеството си с Москва.)

Тази коалиция би искала сделката за американските самолети да се провали. Дали е възможно? Зависи. В хипотеза на предсрочни парламентарни избори надеждите на такава коалиция и силите зад нея са свързани с това какво мнозинство ще се формира след вота.

Всички останали договорки, за които се предполага, че вървят между Марешки и Бойко Борисов, свързани с данъчни проверки и други персонални облаги, са

дребни трохи.

Те могат да се направят и без политически театър. А в този театър Веселин Марешки говори, че БСП правят демонстрация, а „Воля“ – нещо конструктивно; че вижда три потенциални сценария оттук нататък: да лъсне коалицията „ДПС – Обединени патриоти“, да се формира нова – БСП, ДПС и „Обединени патриоти“, и предсрочни избори. При определени условия третият сценарий е реален, другите коалиции си ги знаем.

Впрочем „Воля“ охотно се включват и в „плаващите“. Например когато заедно с ГЕРБ, ДПС и „Патриотите“ ликвидираха е-вота или когато подкрепят управляващите за отхвърляне на вот на недоверие. Хем са партньори с всички, хем не са – и това не е за първи път.

В управленската си програма са записали, че са натовци – НАТО е „основен външен гарант за сигурността на България“, както и че са за „укрепване и задълбочаване на стратегическото партньорство между България и Съединените щати във всички области“. Заблудили са очевидно част от избирателите си, защото през май м.г. поискаха излизане на България от Алианса.

„Нещата започват да се движат.

Ще видим и в сряда как ще приключат разговорите ни. Мисля, че това ще е ползотворно“, заяви тази седмица Веселин Марешки.

От досегашния си управленски опит Борисов се е научил да жонглира в отношенията си с различни политически фракции, но все пак е изнервящо да преговаря/търгува в сегашно продължително време и с ДПС, и с „Воля“, за да не се разтури парламентът.

Дали пък да не се разбере направо с БСП да се върнат в Народното събрание? „В името на народа“, разбира се… Иначе ще пие хапчета.

Заглавна снимка: Стопкадър от BiT

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.