Време разделно

От време разделно в 51-вия парламент печели президентът Румен Радев, формално – БСП. Осмото гласуване за председател на 51-вото Народно събрание също не излъчи председател, макар ГЕРБ–СДС да обяви, че ще подкрепи експертката по конституционно право доц. Наталия Киселова, представителка на гражданската квота в парламентарната група на БСП – Обединена левица. Резултатът е, че Киселова, приближена до президентския кръг, работила в президентската администрация при Росен Плевнелиев и Радев, за първи път излезе на балотаж с номинацията на доц. Силви Кирилов от „Има такъв народ“ (ИТН). А това в момента е политическата сила, която е най-близка до президента.

Партията на Бойко Борисов оттегли кандидатурата на Рая Назарян с предварителното условие номинацията на доц. Киселова да събере гласове извън „Възраждане“ и ДПС – Ново начало на санкционирания за корупция олигарх Делян Пеевски. Компромисът на Борисов даде известна тактическа преднина на ГЕРБ, макар да показа, че с първата политическа сила не може да има избран председател на парламента. 

„Пакетиране“

А ситуационно ПП–ДБ бяха „пакетирани“ с проруската и евроскептична „Възраждане“, тъй като депутатите на ПП заедно с ИТН и МЕЧ подкрепиха при досегашните гласувания кандидата на „Има такъв народ“ доц. Силви Кирилов. Укори ги Борисов, а в синхрон с него Пеевски ги определи като „коалиция Москва“. Аргументът, заявен от ПП–ДБ, бе заради „обективен критерий като най-възрастния депутат“. Два гласа не позволиха на 28 ноември урологът, помагал на партията на Христо Ковачки ЛИДЕР и бивш съдружник на Любен Беров – „сламения човек“ на „Мултигруп“ и ДПС, да оглави парламента. Гласуването на депутатите от ПП–ДБ Явор Божанков и Даниел Лорер предизвика силно напрежение, а „Продължаваме промяната“ светкавично обяви, че изключва Лорер от партията, и поиска двамата да напуснат парламента. 

Тази ad hoc реакция показа високите очаквания, с които е бил натоварен изборът на Кирилов, далеч извън твърденията, че се избира председател на 51-вото НС и се отпушва работата му. Но отзвукът беше още по-голям. След обвиненията в парламента, отправени от „Възраждане“ и ИТН към ПП–ДБ, последваха реакции в социалните мрежи от симпатизанти и активисти на коалицията – някои подкрепиха Лорер и Божанков, други ги обвиниха във връзки с Борисов и Пеевски. Но най-сериозната критика бе отправена от евродепутата Радан Кънев.

Днешното [вчерашното – б.а.] гласуване на ПП–ДБ е политически безпринципно. Никакви аргументи от типа „да спрем Сарафов“ не оправдават съюзяване с антиевропейска, путинска, антидемократична и антипазарна политическа формация. Не и в днешния геополитически момент, а според мен – никога.

Позициите на Лорер и Божанков, че няма да гласуват с  „Възраждане“, защото е путинистка и фашистка партия, са последователни. Гласуването извади публично разлома между ПП и ДБ. Първоначално ДБ отказа да подкрепи Кирилов заради ценностна несъвместимост с „Възраждане“, но лека-полека твърдостта им се сломи. Те дори склониха на „еднократна подкрепа“ за Кирилов – трудна за комуникация позиция, тъй като на осмото гласуване отново не го подкрепиха с обяснението, че партиите, гласуващи за депутата на ИТН, не са подписали декларацията за санитарния кордон на Пеевски. Междувременно ДБ защити двамата си колеги от групата и Ивайло Мирчев от ДБ обяви по БНТ, че Лорер и Божанков остават в парламентарната група.

Това, че са имали различно мнение, включително и за толкова критично важно гласуване, не означава, че те не трябва да бъдат част от нашата група.

Заешката дупка

Когато политиците се спънат още на входа на парламента в невъзможността да изберат председател, всеки здравомислещ българин би се досетил, че зад този спор се крият дълбоки интереси. Перманентната политическа нестабилност направи силна и перманентната власт – служебните правителства, които действат съвсем като редовните, при това в „комфорта“ на известна безконтролност. След като председателят на Народното събрание влезе по Конституция в „домовата книга“, от която президентът може да избира служебен премиер, този пост неизменно е плод на сериозни преговори и определяне на политическа цена за сделката. 

В случай че на Радев бъде осигурена възможност да избира и друг освен Димитър Главчев за служебен премиер, ще го направи. Спря се на Горица Кожарева от Сметната палата, но го възпря нейният повторен избор вътрешен министър да е Калин Стоянов. Това е доказателство колко важен е постът министър на вътрешните работи за изборните резултати. Настоящият вътрешен министър Атанас Илков се представи така, както би се справил и предишният – Калин Стоянов, вече депутат от ДПС – Ново начало на Пеевски. 

Политическата криза прехвърли към Конституционния съд част от решенията, които са и задължения, и отговорност на политиците – например провеждането на честни и демократични избори. Сега КС ще е арбитърът по внесените пет иска за частично касиране, но не и за честността и извършването на престъпления. Записите от видеонаблюдението, където се видяха най-големите злоупотреби, не са обект на проверка от експертите към КС. Юристи, математици и ИТ специалисти ще работят по ключовата експертиза, която ще изследва резултатите от вота в общо 2219 секции. До 10 януари те ще трябва да преброят повторно гласовете в 1777 секции и протоколите за недействителните бюлетини в 442.

Наред с това КС ще се произнесе по искане на президента, който не се отказва да си върне правомощията за назначаване на служебно правителство, и ще разтълкува какво може и какво не може да прави ВСС с изтекъл мандат – например да избира главен прокурор. 

В условията на отслабени партии Румен Радев подсилва влиянието си и няма нужда да се явява като бога от машината. Партиите са толкова изчерпани откъм обществено доверие, че всеки на „Дондуков“ 2 би изглеждал титан. Радев често е питан в разгара на втория си и последен мандат дали ще създаде политическа сила, за да стане новият партиен титан и така да капитализира акумулираните в последните седем години висок рейтинг и влияние. 

Накъде отива републиката

С каквото и да бъде сравнена днешна България – дали с Ваймарската република, или със залеза на Римската република, – означава едно и също: политическа нестабилност и загуба на републикански традиции. Също като Рим в I век пр.Хр., и  България – 21 столетия по-късно – страда от липса на ефективно лидерство, а общественото доверие в институциите е силно подкопано. Но има и тежка загуба на граждански добродетели (последното е в основата на разпадането на Рим според Едуард Гибсън в „Залез и упадък на Римската империя“).

Големият въпрос е към какво ни води политическата криза? Дали към диктатури като на Сула и Цезар – заради конфликтите между оптимати и популари, или към разпад на политическата система заради неспособност за стабилни коалиции, довел до възхода на радикални движения и до най-голямото зло за XX век – нацизма. 

Радикализацията е видима, диктатурите остават политически блян за някои лидери. Доверието в институциите не може да бъде възстановено, освен ако бъдещо стабилно управление не започне процес по оздравяването им и съзнателен избор на почтени професионалисти, които да ги ръководят. 

Но засега партиите виждат не по-далеко от „хоризонта“ на едно служебно правителство.