Всички гледат към местните избори

Нови детски градини, нов асфалт, нови тротоари, (нова) канализация… Предизборните обещания са толкова втръснали, колкото са брадясали нерешените проблеми на българските общини. Защо тогава всички са се вторачили в тези местни избори? 

Първо, резултатите от тях ще променят баланса на силите в управляващия съюз и оттам дизайна на правителството при ротацията през март. Второ, колко голяма ще стане „Възраждане“ – трета политическа сила след последните парламентарни избори, за която местният вот е и трамплин към вота за Европейски парламент през май догодина. Трето, ще остане ли управляващата коалиция ПП–ДБ само „софийска“ – на предишните местни избори „Демократична България“ спечели осем районни кметове в столицата, но нито един общински. Четвърто, къде и срещу кого ще сработи сглобката на местно ниво.

Пробив при ГЕРБ – но къде и с колко?

Поглед от дрон върху приключващата предизборна кампания очертава центростремителното движение на ПП–ДБ към София и центробежното на ГЕРБ в останалата част от България. Политиката на ГЕРБ и лидера Бойко Борисов да хвърлят сили в провинцията, където държат повечето областни центрове, изглежда правилна предвид факта, че на предишните местни избори през 2019 г. кметицата Йорданка Фандъкова за първи път от осем години не спечели на първи тур. А на балотажа би с близо 20 000 гласа преднина Мая Манолова. 

Предвид заявките от нови играчи, в това число инициативни комитети, подозирани във връзки с Президентството, доминацията на ГЕРБ ще се разклати. Въпросът е дали, освен (почти) сигурните кметски позиции в Бургас, Стара Загора, Габрово, Перник, ще успеят да се преборят за кметове във Велико Търново, Пловдив, Варна, където се очертават оспорвани балотажи.

ПП–ДБ се спря до София. А Пловдив?

ПП–ДБ, които консумират всички негативи като управляващи, залагат основно на кметския пост в столицата не само заради липсата на жизнени структури по места. В София, която спечелиха на 2 април, са концентрирани усилията им за пробив, в София шансовете им са най-големи и заради обединението, което формираха със „Спаси София“ и „Екипът на София“. Въпреки това изследване на „Алфа Рисърч“ показва, че резултатът на надпартийния им кандидат Васил Терзиев е с малко, но под този за листата за общински съветници – 29,8% срещу 33,2%. (Впрочем с кандидата на ГЕРБ–СДС Антон Хекимян, който също се явява „външно лице“ за ГЕРБ, положението е сходно – 21,1% при 22,8% за общинската листа.) Мобилизацията на избирателите извън твърдите ядра ще е основното предизвикателство за вота в неделя заради значителния дял колебаещи се дали да гласуват – над 20%. 

Вторият най-голям град Пловдив ще е изпитание за ПП–ДБ, издигнали проф. Ивайло Старибратов. Сигурен е балотажът между него и кандидата на ГЕРБ и кмет на район „Тракия“ от 12 години Костадин Димитров. На парламентарните избори ПП–ДБ спечели Пловдив с 29,18% от гласовете, а сега сондажите дават около 24,9% подкрепа за Старибратов и малко над 30% за Димитров. Третият кандидат е бившият кмет Славчо Атанасов, който има своя здрава група поддръжници – и те ще определят изхода на втория тур.

„Възраждане“ се бори като партия

Стигнала ли е „Възраждане“ тавана си, или ще пробие още нагоре, се питат социолози и политолози. Като партия, която участва за първи път на местни избори и няма ярки кандидати, „Възраждане“ се бори партийно – за пробив в общинските съвети. Затова и основна фигура в клипа, който се върти по телевизиите, е лидерът Костадин Костадинов, най-разпознаваемото лице на партията. 

Спечелване на кметско място би било бонус, макар че във Варна, традиционно силен град за учредената там „Възраждане“, кандидатът ѝ Коста Стоянов се конкурира за балотажа с номинирания от ПП–ДБ Благомир Коцев. В София, където бяха трета политическа сила на парламентарните избори през април, „Възраждане“ са и трети в Столичния общински съвет според прогнозни резултати на „Алфа Рисърч“. Така че от кандидата им Деян Николов се иска да поддържа огъня. 

Ако не беше Ваня Григорова, кой е чувал за БСП?

В лицето на синдикалистката Ваня Григорова, кандидатка на левицата за кмет на София, някои вече виждат лелеяното модерно ляво. Харизматична популистка, която синдикалната закалка е научила на бърза и непосредствена комуникация с хората и работа на терен, Григорова тръгна от много ниски нива на подкрепа и се изкачи до трета позиция и дори конкуренция на втория – Хекимян. Енергията, акумулирана покрай кампанията за местни избори, със сигурност ще бъде използвана да трасира пътя ѝ в политиката. (В съседна Гърция бившият премиер и бивш лидер на лявата СИРИЗА Алексис Ципрас тръгна от профсъюзите.) 

Появата на Григорова, чиято програма е микс от соцносталгия и синдикално бодрячество, увлича мнозина и е сигнал, че и в София, където безработицата е най-ниска, а средните заплати най-високи, има значителна група обедняващи, недоволни и маргинализирани хора. Кандидатката на левицата няма нищо общо с партийните бюрократи от „Позитано“ 20, а и какво по-естествено от това синдикалист да е левичар. Лидерът на БСП Корнелия Нинова не припознава Григорова за „своя“ и се е дистанцирала от кампанията в столицата. Вероятно за добро, защото прогнозните резултати на лявата кандидатка за кметския пост надхвърлят тези на партийната листа за общински съветници.

Както на всички избори, въпросът за ДПС е къде извън традиционните си крепости в Лудогорието, Източните Родопи и Благоевградско ще осъществят нови пробиви. Вече са завоювали позиции в Северозапада – в районите на Видин, Враца и Монтана. В тази кампания пресцентърът на ДПС отразяваше повече изявленията на съпредседателя на парламентарната група Делян Пеевски, отколкото на лидера Мустафа Карадайъ.

Участието в управленския модел извади ГЕРБ от изолация, а заради конституционните промени ДПС вече е необходимо зло. Местните избори ще изострят апетитите им за още власт, но едва ли ще разпаднат настоящата управленска формула.