Втурнати към промяна

Превръщането на Бойковината в нормална държава, приближаваща се до стандартите на утвърдените демокрации, ще е дълъг процес. Развитието му обаче не започва с прочистване на горните етажи на властта от назначенията на управлявалата три мандата партия ГЕРБ и сподвижниците ѝ.

Служебният кабинет ще ръководи процесите в държавата поне до края на юли, но серийните уволнения и разкритията за насочваните към определени лобита огромни публични средства не променят системата – само я разцентроват. Настоящите министри са ограничени във времето и липсата на политическа визия за държавата-след-Бойко, подкрепена от парламентарно мнозинство. Сега махалото само отива от единия в другия край, преди да го укроти гравитацията.

Държавността все още предстои – и парламентарната демокрация също. Отстраняването на властовата върхушка е знак, че управлението повече няма да върви постарому, което дава шанс гласовете за ГЕРБ на изборите на 11 юли да намалеят още. А как ще го бъде по-нататък – ето това е същинският въпрос, след като второто служебно правителство на Радев приключи работа.

Какво се случва?

Българската банка за развитие – черпаците

Най-сериозната заявка до момента е свързана с ББР и намерението, обявено от принципала ѝ – министъра на икономиката Кирил Петков, да покаже как бившата власт е разпределяла и насочвала огромни средства към определени фирми. Последните съобщени от него данни са, че от 1,9 млрд. лв. публични средства, раздадени от ББР като заеми на частни фирми, 1,8 млрд. са „делнати“ между… 20 кредита. Твърде големи експозиции и допуснат риск от концентрация на кредитния портфейл – освен че изкривява пазарната среда, осигурявайки конкурентни предимства за определени бизнес кръгове. Какво от това, че банката се появи преди повече от 20 години като Насърчителна, за да подкрепя малките и средните фирми.

(Впрочем кабинетът на тройната коалиция, управляван от Сергей Станишев, също не се въздържаше да използва ББР за специални нужди – с кредити срещу обезпечения, за чиято скромност се носеха легенди.)

След публичното изявление на Петков по bTV за раздадените осем кредита за 946 млн. лв., четири от които имат „индиректна връзка“ с Делян Пеевски, последва серия от действия. Кирил Петков смени одитния комитет на ББР. За всичко друго обаче удря на камък, като съпротивата, освен от ББР, идва и от БНБ. Националната банка трябва да одобри намерението на министъра както за таван на кредитите от 5 млн. лв., така и за смяна на Надзорния съвет на ББР, назначен от предишния министър Емил Караниколов. (Самият той беше сменен от Борисов м.г. заради обвързаности с Пеевски.)

Все пак от БНБ излязоха с прессъобщение, за да кажат, че Петков е поискал да бъдат одобрени нови членове на надзора ден преди да стане министър, и е оттеглил искането на 21 май. Към искането се е присъединил и председателят на Надзорния съвет Стамен Янев, който беше спасен от ББР чрез връщане на поста, заеман от него дълги години – шеф на Българската агенция за инвестиции. За да се прехвърли от потъващия кораб на властта в спасителна лодка, Янев разкри някои неща от „кухнята“ – и получи индулгенцията си, включително и за собственото си бездействие като председател на Надзорния съвет от миналото лято насам.

Но дори и БНБ да беше приела искането на Петков и Янев на 11 май, сроковете по Наредба №20 за издаване на одобрения за членове на Управителния съвет (Съвет на директорите) и Надзорния съвет на кредитна институция са 60 дни. И почти сигурно БНБ нямаше да се произнесе в съкратени срокове, тоест решението нямаше да изпревари изборите на 11 юли. А сега задължително ще се появи след тях – ако въобще се появи, тъй като изискванията към членовете са значителни и ако решат, от БНБ могат да бъдат скрупульозни до последната запетайка. В настоящия случай 60-дневният срок тече от момента, в който бъде внесено новото искане за одобрение. Така че в момента ББР е с отстранен, но не и сменен Надзорен съвет. Такъв ще има едва след изборите и дали не трябва в този случай да се остави на следващото правителство да определи новите надзорници на ББР?

Още повече че предстоят и други избори, особено важни – на ръководство на самата БНБ, или поне на някои негови членове. Шестгодишният мандат на Димитър Радев като гуверньор изтича през юли т.г., както и на подуправителите – Калин Христов на Управление „Eмисионно“ (валутния борд), Радослав Миленков на „Банков надзор“ и Нина Стоянова на Управление „Банково“. Може да се наложи следващото ръководство на БНБ да одобри надзора на ББР, което означава, че ще е след края на служебния кабинет.

Освен това Управление „Банков надзор“ на БНБ е институцията, която би следвало да е открила при проверките си (ако е правила такива) нередности в работата на ББР. Някак си е проспало случващото се в държавната банка – въпреки че след срива на КТБ Международният валутен фонд и Световната банка констатираха сериозни пропуски в работата на банковия надзор, свързани с концентрацията на кредити.

Никоя от облагодетелстваните с големи кредити фирми не се отзова на поканата на министър Петков за среща, дори предварително анонсиралите съгласие БМФ на братя Домусчиеви. Започнали са обаче да пристигат сигнали от малки фирми за отказано финансиране от ББР.

За следващия кабинет остава „горещият картоф“: какво да се прави с ББР, така че да е по-прозрачна и ефективно контролирана:

а) да се вкара в обхвата на Закона за публичните предприятия, откъдето ГЕРБ умишлено я извадиха;
б) да се пусне дял от нея на фондовата борса;
в) да се приватизира.

Но преди това е необходима проверка в ББР, за да разберем наистина ли е заместила Корпоративна търговска банка в модела, при който публични средства се изливат в едно гърне, за да се разпределят между избрани. За целта е необходима безпристрастна и професионална оценка как кредитирането от ББР се е отразило на реалната икономика и дали са изпълнени целите, заложени в чл. 2 на Закона за ББР, а именно:

1. подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средните предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране;
2. привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси, необходими за реализиране на икономическото развитие на страната;
3. прилагане на схеми и инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти, които са приоритетни за икономиката на страната;
4. привличане на средства и управление на проекти от международни финансови и други институции;
5. привличане на средства и предоставяне на финансиране с цел намаляване на регионалните дисбаланси в страната.

Последствията от този скандал рефлектират пряко върху пътя към еврото, след като от юли м.г. България бе допусната в ERM II (Механизъм на обменните курсове) и в Единния банков надзор на ЕС. По време на престоя си в ERM II държавата трябва да изпълни определени условия, значително по-строги от налаганите на сегашните членки на еврозоната.

ББР е публично предприятие, а България е поела ангажименти за прозрачно корпоративно управление на държавните си фирми, независимо че банката бе извадена от обхвата на Закона за публичните предприятия. А ако се установи, че „Банков надзор“ на БНБ не е изпълнявал добросъвестно задълженията си за ефективен контрол в поредна банка, това също може да се окаже проблем.

Държавна агенция „Национална сигурност“ – новото ДС

От първите години на демократичните промени до ден днешен не е имало значим скандал, в който да не са замесени спецслужбите или свързани с тях хора – настоящи служители, бивши служители, политици, обвързани с някоя от първите две категории. Уволнението на директора на ДАНС Димитър Георгиев беше неизбежно – дори и без публичните анонси, че са подслушвани политици от опозицията. И Георгиев, и шефът на Държавна агенция „Разузнаване“ се опозориха сами с отпуските, в които бяха излезли до септември (!), за да предотвратят отстраняването си. Да бяха си подали сами оставките – очакваме достойнство поне от хора, чието служебно задължение е националната сигурност.

Тринайсет години след създаването си ДАНС е още един „горещ картоф“ за следващото правителство. Назряла ли е необходимостта от реформа на специалните служби? Ако да – каква, ако ли не – само кадрите ли са проблемът? Защо политическите сили, които идват на власт, употребяват работещите там за събиране на информация за политически противници, за мръсни поръчки и натиск? Същото правеше и апаратът на Държавна сигурност, за да охранява „ръководната сила“ в обществото и държавата – БКП.

Обвинения за подслушвания се появяват редовно при едно или друго правителство, изтича информация, изнасят се доклади с цел рекет. Каква беше съдбата например на един доклад от ДАНС, получен от Станишев като премиер, за 73 луксозни имота, яхти и др., чиятo cтoйнocт нe oтгoвapялa нa дoxoдитe нa притежателите им – тpимa миниcтpи, чeтиpимa зaмecтниĸ-миниcтpи, двaмa шeфoвe нa дъpжaвни aгeнции oт пpaвитeлcтвoтo, ĸaĸтo и нa високопоставени социалисти…? Остана в нечии информационни масиви.

Но един друг доклад на ДАНС няма да погине – поне така обещава служебният вицепремиер и министър на вътрешните работи Бойко Рашков. В петък в предаването „ЕвроДикоФ“ на телевизия „Евроком“ той съобщи, че ще изиска от ДАНС списъка на 27-те магистрати и 11 висши политици с недекларирани сметки и имоти в чужбина, за която съобщи прокуратурата през октомври 2019 г. Освен това ще подаде сигнал в прокуратурата за извършени от бившия премиер Борисов престъпления до края на следващата седмица. Човек, чието име Рашков не назова, му разказал за ужасяващи заплахи, отправени към него от Бойко Борисов.

Що се отнася до съдбата на този доклад, ръководената от Цацаров тогава прокуратура съобщи, че ще възложи на НАП да извърши данъчни проверки на всичките упоменати 38 лица и после ще прецени дали има предпоставки за образуване на наказателни производства. Сигурно всичко се е оказало законно, след като повече тази тема не бе повдигната.

Политиците (винаги) са били запленени от идеята да имат подръка силоваци на повикване. Затова и при Луканов се роди ГДБОП – Главна дирекция за борба с организираната престъпност, Станишев я низвергна – при създаването на ДАНС, а Борисов и Цветанов отново я реанимираха при управлението на ГЕРБ.

Замесването на ДАНС в куп афери може да се проследи по имената на скандалите – „Цирконий“, „Невестулка“, „Вълкът“, „Галерия“, „Лиани“… Има и още. През март 2008 г. например бившият шеф на антимафиотите Ваньо Танов, днес покойник, даваше показания пред парламентарната Комисия по вътрешен ред. По-късно лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че Танов е посочил случаи, в които политици са саботирали мероприятия на службите, предупреждавайки онези, към които са насочени. Изтекоха стенограми, прякори като Запалката, плюс изявлението на Танов, че „Румен Петков не подбира никакви средства и с цел да се защити изнася класифицирана информация“.

Все едно какво се припомня от скандалите, всички те свършват с лош мирис, няколко уволнения и преназначения. Системният проблем – докога управляващите в България ще употребяват спецслужбите за партийни и частни нужди – остава нерешен. Изглежда, че прокуратурата, Националното бюро за контрол на СРС, парламентарните комисии по сигурност са само параван на контрол, без реално да осъществяват такъв в името на обществения интерес – националната сигурност. Още една задача за следващия кабинет. Този няма как да я реши.

Заглавна снимка: Заседание на Министерския съвет на 26 май 2021 г. Източник: government.bg