Въглищна енергетика без бъдеще

Федерациите на миньорите и енергетиците в двата големи национални синдиката нямат за цел да свалят правителството на Бойко Борисов, макар че имат ресурс за това. Митингите и шествията в Раднево (на КСНБ) и в София (на КТ „Подкрепа“) са организирани точно в този момент не за да добавят енергия към затихващите протести в страната. Не. Те са дни преди Конференцията на ООН по изменението на климата, която ще се проведе от 2 до 14 декември т.г. в Катовице, Полша. На нея европейските лидери, подписали Парижкото споразумение, трябва да представят позициите на своите държави за ограничаване на глобалното затопляне, което не трябва да надвишава 2℃.

В Брюксел Европейската комисия представи стратегия, с която според еврокомисаря по енергетиката Марош Шевкович до 2050 г. Европа не само може да постигне неутралност по отношение на климата, но и просперираща икономика. За това обаче е необходимо въвеждането на алтернативни горива, интелигентна инфраструктура и безопасни технологии в енергетиката и транспорта – и най-вече политическа воля. На този етап постигането на амбициозните цели изглежда почти утопично. Но всичко друго води до увеличаване на катастрофалните промени в климата с непредвидими последици за континента – апокалиптична перспектива, с която учените са наясно отдавна, но въглищното лоби в Европа не иска да знае за нея.

В каква ситуация поставя Европейската директива за големите горивни инсталации българската енергетика на въглища

Директивата 2010/75/ЕС влезе в сила през юли тази година. Според нея редукцията на вредните емисии с над 90% трябва да стане на два етапа до 2050 г. и засяга всичките 207 въглищни централи в 21 европейски страни с общ капацитет 150 гигаватчаса, 128 въглищни мини с годишно производство от 500 млн. тона в 108 европейски региона, 200 000 работни места и още толкова косвено свързани с тази индустрия, пише сп. „Икономист“.

В България общо десет топлоелектрически централи са застрашени от затваряне, от тях дерогация (отсрочка за прилагане на изискванията в Директивата) са поискали шест, между тях и трите най-големи в Източномаришкия минен басейн, които произвеждат над 40% от електроенергията в България и осигуряват енергийния баланс на страната. От топлоцентралите, свързани с Христо Ковачки, само три са кандидатствали за дерогация пред Изпълнителната агенция по околна среда.

Две от топлоцентралите в комплекса „Марица-изток“ – американските „Ей И Ес Марица-изток 1“ и „КонтурГлобал Марица-изток 3“, са изчислили, че разходите за пречистването на емисиите от сярата (въпреки че имат действащи сероочистващи инсталации) и живака са необосновано високи и екоинвестициите ще се отразят в цената на тока, без видими ползи за хората и околната среда. Експерти твърдят, че лимитите за живак, серни и азотни окиси са непостижими за трите централи, които работят с лигнитните въглища от региона. През годините държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“, най-голямата на Балканския полуостров, е изразходвала над 500 млн. лева за изграждането на пречистващи серните окиси съоръжения и покрива досегашните европейски норми. Но няма да може да изпълни завишените изисквания на новата директива, категорични са специалистите.

За какво се борят миньори и енергетици от комплекса „Марица-изток“

Миньорите са тежката артилерия на синдикатите и тяхното последно убежище. Затова федерациите на миньорите и енергетиците към КНСБ и КТ „Подкрепа“ излязоха (макар и поотделно, което е странно) на митинг в Раднево и на протестно шествие в София, за да защитят работните места в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ и тяхното индустриално бъдеще. С обещания двете държавни дружества да бъдат запазени и нито едно работно място да не бъде закрито, пред протестиращите излезе енергийната министърка Теменужка Петкова. Тя заяви, че Министерството на околната среда и водите ще даде безсрочна дерогация на топлоцентралата, но това не отменя задължението ѝ да си плаща въглеродните емисии.

Цената на квотите за тях на борсата непрекъснато варира, но тенденцията е да се покачва и през следващите години е възможно да надмине 30 евро за тон (а тръгна от 5) заради изискването в Директивата емисиите от въглероден диоксид да се намаляват с линеен коефициент от 2,2% всяка следваща година, коментира пред „Тоест“ Владимир Топалов – председател на миньорската федерация към КТ „Подкрепа“. На този етап Българският енергиен холдинг (БЕХ) купува квотите за ТЕЦ „Марица-изток 2“ с пари от печалбата на останалите дружества в холдинга. Става дума за стотици милиони левове, които поставят централата в тежък финансов колапс, а към днешна дата тя дължи вече над 680 млн.лв. на БЕХ и има натрупана загуба от 120 млн.лв. Което на практика означава фалит. Още повече че квотите на въглеродните емисии не се калкулират в крайната цена на произвежданата от държавната централа електроенергия, голяма част от която се продава на либерализирания пазар. А една по-висока и всъщност реална цена би я направило неконкурентна и непродаваема.

Синдикатите са наясно, че дерогацията не решава натрупаните проблеми, защото не дава отговор какво се задава в България след ерата на въглищата. Владимир Топалов е категоричен, че не искат обещания, а стратегия за развитието на енергетиката до 2050 г. и национален план за климата и екологията с ясно разписани мерки и срокове. Този план, за който министър Петкова твърди, че е приет от кабинета и трябва да бъде представен от президента Румен Радев на Световната конференция на ООН в Катовице, но синдикалните лидери не са виждали. Не го е виждал и Андон Андонов, изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“. Профсъюзите настояват за генерално решение за бъдещето на въгледобива и на държавната централа, което няма как да стане без санкцията на Европейската комисия. „Но политиците отлагат проблема и чакат да им изтече мандатът. Всички трябва да са наясно – ние не сме за излизане от ЕС, нито искаме сваляне на правителство, а гарантиране на работните ни места“, твърди Владимир Топалов. И пита: „Ако министър Петкова е намерила няколкостотин милиона лева да плати въглеродните емисии на ТЕЦ „Марица-изток 2“ днес, то дали ще може да ги осигури догодина? А следващото правителство ще изпълнява ли обещанията на сегашното?“

Има ли работещо решение за бъдещето на въглищната енергетика

Докато БЕХ плаща въглеродните емисии на ТЕЦ „Марица-изток 2“, Националната електрическа (НЕК) компания купува квотите на другите две централи в комплекса. „Ей И Ес Марица-изток 1“ и „КонтурГлобал Марица-изток 3“ имат дългосрочни договори с НЕК за изкупуване на електроенергията им, което е неправомерна държавна помощ. Повече от едно десетилетие те са обект на прокурорски проверки и множество публикации.

Пред „Тоест“ Иван Костов потвърди, че неговото правителство е подписало само меморандум за строителството без конкретни параметри и цени. „Такива решения са трудни за разбиране и лесни за спекулация“, коментира той и очаква да види действията на кабинета „Борисов“ сега. Бившият премиер посочи и едно много важно обстоятелство: въглищата, добивани в „Мини Марица-изток“, са с много по-ниска производителност, отколкото в съседна Гърция. Това означава две неща: излишна работна ръка и висока цена на лигнитните въглища. Трусовете от неизбежните съкращения могат да бъдат избегнати с поетапна преквалификация на миньорите и преминаване на централите на режим работа с природен газ или с обогатено гориво. Това ще намали много вредните емисии, но въглеродните квоти ще останат, твърдят експерти, обсъждали тази алтернатива.

Министър Теменужка Петкова е назначила работна група, която трябва да анализира финансовото състояние на ТЕЦ „Марица-изток 2“ и да предложи прилагането на европейски практики, които да помогнат за запазване капацитета на централата. Както и законовото основание да се предявят разходи за критична инфраструктура пред Комисията по енергийно и водно регулиране.

Екологичните и здравните последици от дейността на въглищните централи

Въглищната индустрия на Стария континент причинява огромни здравни щети на населението, посочва компютърен модел на замърсяването, публикуван в доклад на международната организация „Европа отвъд въглищата“. Общата тежест за здравната система на Европа от въглищните централи е 22 млрд. евро, а БЕХ се нарежда сред първите десет европейски производители на ток от въглища, които причиняват най-големите замърсявания на въздуха. БЕХ влиза в тази класация в качеството си на собственик на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Според този доклад производството на 1 мегаватчас електроенергия от въглища струва на българската държава 93 евро за здравни разходи. Въпреки това министърът на екологията Нено Димов заяви в интервю за БНТ, че централата ще получи безсрочна дерогация. Но не отваря и дума на какво основание продължават да работят тецовете на Христо Ковачки, особено ТЕЦ „Брикел“, за която преди няколко месеца направихме обстоен анализ.

Хората в региона на енергийния комплекс „Марица-изток“ си искат въгледобива и централите, въпреки че дишат високозапрашен и опасен за живота им въздух. Не спират и постоянните обгазявания на Гълъбово със серен диоксид, независимо от инсталираните модерни пречистващи съоръжения в тецовете.

Така е обаче не само в България. Пред същата дилема е изправена и Полша, където хората от южния минен регион Силезия са разделени в това дали трябва да бъде запазен добивът на въглища, или не. Въпросът е и поколенчески, пише Моника Шисловска в „Асошиейтед Прес“.

На Конференцията на ООН в Катовице всяка държава трябва да представи пътна карта за това с колко ще съкрати нивата на вредните емисии от работата на термичните въглищни централи. Срокът, даден от ЕК, е до края на годината. След това тя ще сумира резултатите, за да се види дали влизаме в рамките на Парижкото споразумение, посочи Генади Кондарев от неправителствената организация „За земята“. Той цитира данни от Европейската асоциация за въглища и лигнити (ЕВРОКОЛ), според които в Европа между 2012 и 2015 г. са съкратени над 20% от лигнитния добив, а в България – едва 10%. В друг доклад на Въглищната асоциация се посочва, че у нас за производството на един тераватчас електроенергия са необходими 520 работни места, а във Великобритания – 190, което показва в пъти по-добра ефективност. Затова на България ѝ трябват малки и чисти производства на електроенергия и когенерации, а не централите на Христо Ковачки, които неясно как продължават да получават комплексни разрешителни за работа, коментира природозащитникът.

Позицията на правителството и президента

Пред протестиращите миньори и енергетици в Раднево и София министър Петкова заяви категорично, че правителството няма намерения да закрива мощности за производство на електроенергия от въглища, нито работни места. Както и че до края на годината ТЕЦ „Марица-изток 2“ най-вероятно ще получи мечтаната дерогация. Нейният колега Нено Димов потвърди това ден по-късно.

В Катовице обаче българската позиция ще представи президентът Румен Радев. В петък в Стара Загора, часове преди срещата му със синдикатите и с премиера Бойко Борисов, той коментира, че напълно споделя тревогата на миньорите и е на едно мнение със синдикатите и правителството. По думите му, Парижкото споразумение трябва да се изпълнява, но без завишаване на целите. Румен Радев се обяви за съхраняване на работните места в сектора, но иска да види стратегическата перспектива на правителството, неговата политика и дългосрочни ангажименти. Държавният глава каза, че позицията му за Катовице е координирана с кабинета: „Получих целия пакет от документи, приет от Министерския съвет. Получих разработено и изцяло написано моето изказване на английски език, което аз съм ревизирал, защото не ми звучи достатъчно убедително. И днес ще го предложа на синдикатите.“ На въпрос на „Тоест“ дали дерогацията решава, или задълбочава проблема, държавният глава отговори, че има въпроси точно в тази насока, но поне досега не е чул ясна и категорична позиция и стратегия за развитието на сектора.

Конференцията на ООН в Катовице започва утре. Тя няма да даде готови решения, но ако следва целите на Парижкото споразумение, това означава, че до 2050 г. Европа трябва да остави в миналото въглищната енергетика. И българското правителство много добре знае това. Но избра популизма, тоест отлагането на проблема във времето, когато други ще трябва да поемат всички негативи от закриването на това прединдустриално производство. И ще трябва да платят тежка социална цена, ако още от утре не започне да се мисли и действа от гледна точка на една постиндустриална перспектива.

Заглавна снимка: Jason Blackeye