Юмрукът на президента

На 9 юли м.г. държавният глава Румен Радев излезе с вдигнат юмрук от Президентството. Единадесет месеца по-късно го стовари. Новата здрава ръка изтрещя като в Стария завет: „… и ще извърша над тях голямо отмъщение с яростни наказания; и те ще разберат, че аз съм Господ, когато съм им отмъстил“ (Иез. 25:17).

„Нека ги боли ГЕРБ!“, злорадстват политици от почти всички политически сили; хора, чиито бизнеси бяха разбити, присвоени и/или те самите също пострадаха; други – смачкани от големите интереси, които управляващите основно обслужваха. Сред тях има мнозина, изгубили имоти заради корумпирано правосъдие или близък заради болното здравеопазване; хора, излезли от коловозите заради безхаберието на държавата.

Всичко се пише на сметката на ГЕРБ.

Затова е лесно да си на страната на президента – пътят към нормалността минава през отстраняване на виновниците, високопоставени чиновници и шефове на институции, свързани или произлезли от ГЕРБ, верните слуги в съдебната система. (Жалкото е, че това става след всяка смяна на властта и e една от причините администрацията да е обвинявана в некадърност, бюрокрация и още по-голяма корупция.)

Прекият консуматор на имиджовия ефект от действията на служебните министри е този, който подписа указа за назначаването им – Румен Радев. Парадоксално на пръв поглед, но позитивите от действията им остават за него, а негативите са си за тяхна сметка. Но ако за десетилетие ГЕРБ се превърна в символ на голяма корупция и безправие, значи ли, че президентското войнство е изцяло в бяло, или е по-удобно да се мисли в категориите на борбата на противоположностите – в името на целта, която оправдава средствата и съюзниците.

Само че на война като на война, такива размисли дезориентират, бойният дух спада и затова се избягват поне до разгрома на противника, тоест до изборите на 11 юли. Продължавайки в милитаристичен дух, може да кажем, че тактиката на служебното управление в момента е като на българската армия в Балканската война – внезапни и дръзки действия на пехотата, подкрепени от бърза огнева мощ на артилерията.

Какво излиза наяве – онова, което сме подозирали, но в страховити размери.

Милиарди са раздавани на точно определени фирми по една и съща схема, ползвана и от „Автомагистрали“, и от Държавната консолидационна компания чрез дружеството ѝ „Монтажи“ – в много случаи чрез 100% авансови плащания. За пътища, язовири, свлачища и срутища. Проектите, които са изпълнени, се броят на пръсти. 1,8 милиарда лева за магистрала „Хемус“ са дадени авансово. В интервю за „Биволъ“ зам.-министър Тодор Анастасов казва, че кабинетът на Борисов е извадил аутобана от европроектите, за да може да краде. Служебният министър на културата проф. Велислав Минеков разкри, че „в името на усвояването“ e извършена „реставрация, която не е реставрация“ на Паметника на Левски и лъвовете на Лъвов мост, а Паметникът на Цар Освободител е демонтиран безобразно и не е ясно къде са едни 1,2 милиона лева за реставрацията му. Всички дейности са съгласувани с Министерството на културата на всички етапи, отговориха от Столичната община.

Наред с това се появи новината, че главният архитект на София Здравко Здравков е наредил да бъде съборен ловният хотел на Румен Гайтански – Вълка до язовир „Искър“, построен на терен на Държавното ловно стопанство. Сигналът за строежа, довършен през зимата пред очите на всички контролни органи, бе подаден от Владислав Панев от „Демократична България“ още на 3 август м.г. Върховната административна прокуратура се самосезира, разпореди проверки, констатира, че няма инвестиционен проект и строително разрешение – но луксозната сграда продължи да се строи. В последните години Вълка се оказа сред най-големите клиенти на Българска банка за развитие и дори има спекулации, че е новият Пеевски.

Всъщност новина би било, ако хотелът наистина бъде съборен. Но предстои обжалване, съдебна процедура, която ще се протака, и накрая нищо не е сигурно… По-вероятно е да се стигне до решение като за 34-етажния небостъргач на „Артекс“, за който Върховният административен съд отмени решението на ДНСК, спряло строителството за две години. В България, освен няколко незаконни вили на митничари и ромски къщи, баровски имоти не са били пипани.

Срещни боеве. Атака „На нож!“

Каквото и да извърши служебното правителство до края на дните си, президентът ползва дивидентите да бъде символ на борбата за „чисти ръце“ и върховенство на правото в държавата. Следователно се налага да поеме отговорността да доведе тази борба докрай и след президентските избори наесен – във втория си (почти сигурен) мандат. Във времена на политическа несигурност, на правителства, които ще идват и ще си отиват, президентът ще олицетворява стабилността. Ако не се е главозамаял твърде много от бъдещето си на фактор, има отговорността да даде тон за политически дебати как да бъдат преосновани институциите, службите за сигурност, съдебната система, държавните предприятия… Защо не Кръгла маса 2.0?

Заради няколко правителства, не само последните четири, държавността беше в плен на олигархични и задкулисни интереси – и сега, като при всяка болест, която не е лекувана в началото, освобождението ѝ ще изисква твърде големи усилия и разходи. Неотдавна по БНР бившият премиер Иван Костов, извършил някои от най-неотложните реформи по време на управлението си (1997–2001), предложи да се приеме Декларация за реформата. Целта е да започне да се съгласува отсега между тези, които се канят да правят тази реформа, за да станат екипът, който да я извърши. „Без екип не може да се направи крачката напред. Не може да я направи нито една партия, защото няма капацитет – нито експертност, нито опит, нито достатъчно доверие“, заяви Костов.

След като може да изчака за удара с юмрук и да действа стратегически, като концесионира някои министерски постове от служебното правителство в името на бъдещи съюзи,

Радев може да направи и друго.

Предизборната кампания съвсем се спихна, потисната от акциите на служебните министри. В момента е невъзможно обществото да чуе каквато и да е рационална идея за бъдещето на държавата поради шума от взаимните нападки и обвинения, които си разменят Румен-Радевите и Бойко-Борисовите министри. Едните викат „На нож!“ в срещен бой, другите отстъпват, но и отвръщат.

Кризата, в която се намира България (постоянната на държавността и настоящата политическа) изисква нестандартни подходи за търсене на решения – предвид и предположенията, че част от министрите и назначенията ще останат и при следващия кабинет. Така че този път Румен Радев има шанса да стои начело не на протести, а на промяна. За този процес не е необходим вдигнат юмрук, още по-малко съветници, чийто интегритет буди съмнения. Последната случка, отново с президентския секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, не е за пренебрегване, въпреки че президентът се опита да я омаловажи. След снимката с мустачките на Хитлер и чатове с бизнесмена Пламен Бобоков, Узунов за пореден път се замесва в скандал, който според прокуратурата е опит за търговия с влияние.

Йо-хо-хо – и бутилка ром

Сайтът „Афера“ – същият, който публикува и снимките с чекмеджето в спалнята на Бойко Борисов с кюлчета и пачки от банкноти по 500 евро – пусна видеозапис от среща на Узунов в столично заведение. На маса там го чака Петко Петков, известен бивш шеф на Районната митническа дирекция – София, чиято слава не е на борец за „чисти ръце“.

Компроматът роди буря от спекулации. Дали в плика, който Петков дава на Узунов, има само ром и пури, благодарност за помощ заради чернодробна трансплантация, както твърди Петков, или и нещо друго? Дали е заради назначение на племенница на Петков за шеф на Териториална дирекция „Тракийска“ – Пловдив (два дни преди срещата), или заради други ключови назначения в митниците? Какво пише Петков на лист хартия на два пъти и го подава на събеседника си? Как записите са се оказали в „Афера“ – и то след като на съседна маса в заведението е бил бившият депутат от ГЕРБ Делян Добрев? „Дневник“ съобщи, че собственикът на заведението ги дал на хора, представили се за полицаи – това е неговата версия.

Първоначално от Президентството заявиха, че няма да се занимават с манипулации, но журналисти не спестиха темата на Радев в Брюксел. Видимо раздразнен, той заяви: „Не мисля, че е укоримо, когато човек се среща с бивш представител на митниците, който не е в системата от 20 години. Укоримо е когато министър-председател разпорежда на действащ шеф на митниците да прикрива престъпления, защото бил обещал някъде. Визирам „Ало, Ваньо“. Откога връчването на подаръчна торбичка с алкохол или каквото и да е като подарък е престъпен състав?!“

Изглежда, че Узунов е силният човек в обкръжението на президента, щом е обект на такива протекции от негова страна.

Иначе, подаръци в пликче не са престъпен състав, формално погледнато. Но не може да се мълчи твърде дълго – както служебния силов вицепремиер Бойко Рашков, оплел се в мъгляви обяснения кой му е препоръчал Елена Фичерова, съучредителка на партията на Васил Божков „Българско лято“, за шеф на неговия кабинет. В крайна сметка тя напусна в деня, в който излезе новината за санкциите по Глобалния закон „Магнитски“, наложени от Вашингтон на Васил Божков, Делян Пеевски, Илко Желязков и десетки свързани с тях фирми и лица.

Неизяснена към този момент е и случката с прехвърлянето на фирма с данъчни задължения от над 1 милион лева, в която настоящият директор на НАП Румен Спецов е бил управител и съдружник. Това е станало на 7 април 2016 г., а два месеца по-късно ТД на НАП – София е издала ревизионен акт № P-22221015006486-091-001/17.06.2016, връчен чрез съобщение за връчване на 15 юли 2016 г. Според Спецов тези задължения са възникнали след прехвърлянето на „Гранекс Трейдър“. Новият собственик Данаил Николов е малоимотен, с няколко присъди и висящи дела за кражби, а от ГЕРБ не пропуснаха да подхванат скандала и показаха дори запустялата къща в село Яблотина, където е новото седалище на дружеството. Прокуратурата проверява случая и министърът на финансите Асен Василев съобщи, че чака резултатите точно от тази проверка.

Но данъчни експерти и хора, запознати с данъчните производства, в т.ч. бившият зам.-министър на финансите Георги Кадиев, вече коментираха, че няма нужда от проверка на прокуратурата, след като такава може да се направи за десетина минути в регистрите на НАП. В профила си във Facebook преди време Кадиев обясни следното:

… дружеството е било в ревизионно производство към момента на продажбата на дяловете, по всяка вероятност вече е имало и издаден ревизионен доклад. Точната дата на ревизионния доклад и получателят може веднага да бъдат установени от проверка на НАП, тъй като всички ревизионни доклади са налични в системата от 2012 г. насам. Там може да се види и точната дата на начало на ревизията, и кой е получил уведомлението за ревизия, вероятно отново г-н Спецов като управител, както и периодите, които тя обхваща.

Тоест когато е продавал дяловете, Спецов като бивш данъчен служител е бил наясно с ревизионните периоди и очакваните резултати, тъй като ревизията е започнала, когато е бил управител. НАП излезе с официално съобщение, че „от придобиването на компанията „Гранекс Трейдър“ ЕООД до момента на продажбата ѝ през април 2016 г. фирмата не е имала задължения към фиска“. Проблемът в това съобщение е, че е направено от Агенцията, докато е оглавявана от Спецов.

Пред БНР преди време министър Василев обясни така назначаването на Спецов:

Познавам г-н Спецов отдавна, откакто работеше в НАП. Беше изключително доверен партньор на чуждите служби по координация с европейските, с чуждите партньори. Ако искаме да изчистим НАП и да започнем да си събираме течовете в системата, човекът, който е работил точно това, е най-подходящият. Трудно е да се намерят хора, които познават системата и не са зависими от нея.

Значи е наложително името му да бъде изчистено – още повече ако Асен Василев и Румен Спецов останат и при следващото правителство.

Тези гафове обаче отнемат от ореола на служебното правителство, от което очакваме да извърши най-важното за България сега – да организира и проведе честни избори и да внесе Националния план за възстановяване и устойчивост, като направи публични проектите в него.

Така че с юмрука – дотук.

Заглавна снимка: © kremlin.ru