За алгоритмите и хората

Недоволството от алгоритмите в социалните мрежи се превръща в нещо като масов спорт. Всъщност преди тях търсачката Google започна да предоставя „релевантна информация“, моделирайки резултатите от търсенето според профила на търсещия. Подобна е логиката на Facebook и YouTube например – те ни показват хората и клиповете, които според тях ни интересуват, скривайки други наши приятели и резултати. А междувременно не пропускат да се опитат да ни продадат нещо.

Акцентът върху „търсеното“ и „интересното“ си има и обратна страна. На мнозинството от хората им е най-интересно не това, което е истина, нито това, което според ценностите на дадено общество е най-важно. А онова, което е най-скандално и бомбастично. Този факт е отдавна известен в журналистиката, но социалните мрежи го откриват едва в последните години. И докато в журналистиката, поне в страните, в които тя има изградени традиции, се прави разлика между сериозни и булевардни медии, социалните мрежи търсят начини да минимизират омразата и фалшивите новини, разцъфтели благодарение не на последно място на техните алгоритми. Ситуацията се усложнява допълнително от това, че социалните мрежи и „конвенционалните“ медии взаимно си влияят.

Обвинявайки алгоритмите, забравяме, че те се правят от хора и пак от хора се използват.

И докато първите изхождат от представата за човека като homo economicus, взета от учебниците по маркетинг, вторите пребивават в много и различни контексти, определящи начина, по който потребяват, създават и разпространяват съдържание.

Изобщо, как се държат хората в интернет, зависи от множество фактори. Затова каквито и механизми да имат социалните мрежи, все ще се намерят хора, които да ги използват дехуманизиращо. Било нарочно, било неволно.

Инструментите на Facebook за ограничаване на порнографията и речта на омразата например могат много успешно да се използват за

разправа с неудобни опоненти.

Също и масовото „докладване“.

През 2011 г. например Facebook изтри профила на журналистката Миролюба Бенатова. Защо? Заради нейни критични репортажи за пияни ултраси, вилнеещи в Пловдивско в разгара на истерията „Катуница“. След едноседмичен тормоз от тяхна страна те толкова пъти я „докладват“ в социалната мрежа, че алгоритмите решават, че журналистката трябва да е наистина опасна персона и най-добре би било да я „неутрализират“.

Практически всекидневие са случаите, в които Facebook блокира акаунти на хора, чиито политически и/или граждански позиции не се харесват на мнозина, но те упорито си ги отстояват. Отец Рафаил, адвокат Николай Хаджигенов и много други вероятно не могат да преброят пътите, в които достъпът им до социалната мрежа е бил ограничаван.

Неотдавна Виктор Лилов, който е известен с антирасистките си възгледи, беше временно блокиран да публикува във Facebook, защото… е цитирал песен на чернокожия музикант Джил Скот Херън. Песента е за това, че в миналото чернокожите са били роби и са наричани „негри“, но и днес са смятани за втора класа хора. Някой го е докладвал заради думата „негри“, знаейки, че алгоритъмът вероятно ще отсъди – пише „негри“, ерго е расист.

Потребители на Facebook могат да бъдат блокирани след докладване не само заради политическите или гражданските си възгледи (и не защото са нарушили правилата на социалната мрежа), а

дори заради… разбиранията си за изкуство.

Точно това се е случило на изкуствоведката Диана Попова, понастоящем блокирана за цял месец. В какво се състои „провинението“ ѝ?

Диана Попова се занимава със съвременно изкуство. И обича да ползва Facebook за просвещение. Пише постове, които със самоирония нарича „лекции“, свързани с пърформанси, изложби и т.н. И ги онагледява със снимки. Понякога на снимките има голи тела или части от такива, понякога има кръв. Социалната мрежа реагира, като трие публикациите или директно блокира нея. Постепенно изкуствоведката започва да се усеща, че тези „наказателни акции“ се случват след човешка намеса. И в края на миналата година описва наблюденията си в портала „Култура“.

Защо Попова е блокирана за пореден път? Първата ѝ хипотеза е, че това е станало в резултат на неин спор с хомофоби. Оказва се обаче, че причината е друга. Докладвана е нейна „лекция“ за произведение на Херман Нич, на което се виждат голи тела, но в далечен и според нея безопасен с оглед на Facebook план. По-интересно е как специалистката по съвременно изкуство е разбрала това? Ами

докладващият сам се е похвалил.

(А след като историята се е разчула, си е изтрил коментара с хвалбата.)

Още по-интересното е, че похвалилият се не е някакъв ултрас или обикновен хейтър, а небезизвестен художник. Той не харесва възгледите на Диана Попова за съвременно изкуство, по-конкретно – за това що е пърформанс. Не харесва пърформанса на Ода Жон, прочул се като „Голямото плюскане“, а Попова, почти сама срещу всички, упорито отстоява, че това е изкуство. Не харесва и Института за съвременно изкуство, с който изкуствоведката е свързана. Конкретно се обидил от неин коментар за Венецианското биенале. Но не докладвал самия коментар, а потърсил нещо, за което социалната мрежа може да се „хване“. Тоест изображение, което може да мине за „неприлично“. А интелектът на Facebook, който е блокирал Диана Попова вече няколко пъти, вероятно е решил, че тя си го заслужава, и я е поставил „под карантина“ за цял месец.

Защо художникът е постъпил така? Защото алгоритмите на социалната мрежа му предоставят тази възможност. Защото по този начин проявява власт. Не можеш просто да сложиш под домашен арест някой, чиито възгледи за изкуството не споделяш. Но не е невъзможно да извършиш аналогичен жест във Facebook. Доколкото за много хора това е основно място за поддържане на социални контакти и изразяване на мнение, разликата с домашния арест всъщност не е голяма.

Отношенията между хората в интернет са истински. Потребителски профили и дори цели общности обаче могат да бъдат затривани с лека ръка, просто…

защото може.

Защото социалната мрежа предоставя инструменти, които могат да се ползват и за упражняване на власт. Без упражняващият да носи отговорност за действията си.

В продължение на десетина години например бях член на една Facebook група. Членовете ѝ бяха образували общност и много от запознанствата в групата бяха прераснали в реални приятелства, а някои – може би и в любови. В някакъв момент администраторът на групата решил, че тя не отговаря на критериите му. И – без тези критерии да са обявени някъде и без предупреждение – просто премахна повечето членове на групата, изведнъж оказали се недостойни да бъдат в нея. Защото има тази възможност. Защото, макар да е умен човек с правозащитни сетива, не е помислил, че разрушава общност и най-вече – че наранява живи хора.

Пет години бях в друга Facebook група, между членовете на която също се беше създала общност и бяха „поникнали“ приятелства. Изведнъж една от администраторките реши, че групата не отговаря на твърде специфичните ѝ политически възгледи – според тях който съчувства на мюсюлмани, жертви на атентат, е антисемит. За има-няма час направи „преврат“, като изгони останалите трима администратори, след което архивира групата. Защо – отново защото има тази власт. Не може да забрани на Джасинда Ардърн да изразява съпричастие към жертвите от Нова Зеландия, но може да „вземе властта“ и да си затрие групата. По ирония, един от пострадалите от „преврата“ беше администраторът, изгонил членовете на другата група, на когото му се наложи да си „научи урока“ по трудния начин.

Правилата и алгоритмите в социалните мрежи се правят от хора, пак от хората зависи за какво и как ще бъдат използвани те.

Докато някои се вживяват в ролята на фелдфебели и фюрери, други се опитват да очовечават социалните мрежи.

Диана Попова например е стигнала до извода, че с времето Facebook започва да разбира все повече от изкуство. Докато преди е цензурирал дори класически произведения и Вилендорфската Венера, днес проблемите му са с по-модерни форми на изкуството. Изгонените администратори от архивираната група пък създадоха нова, в която въведоха строги правила за дейността си, тъй щото никой – нито администратор, нито „простосмъртен“ член – да не може да бъде еднолично изгонен.

Така че ако социалните мрежи ви се виждат нечовешки, може да помислите какво е по силите ви да направите, за да бъдат те едно по-добро място.

Заглавна снимка: © William Iven

Всичко от рубриката „Аз, киборгът“