За бога, българи, разгневете се!

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои…
(Из Първа песен, „Илиада“, Омир)

В Омировата „Илиада“ гневът е гибелен и опасен, поразява като чумата, но в демокрацията гневът на избирателите отрезвява политиците.

Разгневената на пенсионната реформа на президента Макрон Франция може и да не успее да я отмени, но със сигурност ще накара Макрон да преосмисли действията си и да избере друга стратегия за приемането ѝ. Президентът кара своя втори и последен 5-годишен мандат, който изтича през 2027 г., но нестихващите протести, в които се включват стотици хиляди, може да провалят амбициите му да бъде запомнен като един от големите реформатори на Петата република – „независимо от цената“, както пише Le Figaro.

Разгневените през зимата на 1997 г. български избиратели вразумиха БСП, която върна мандата за съставяне на правителство, и предизвикаха предсрочни избори, спечелени от Обединените демократични сили, които излъчиха правителството на Иван Костов. Този гняв отвори пътя на България към европейската нормалност, след като 38-мият парламент прие Декларацията за национално съгласие, стратегическа цел в която беше пълноправното членство в ЕС и НАТО. (Макар че молбата, с която България кандидатства в Европейския съюз, е подадена още през декември 1995 г. от премиера социалист Жан Виденов.)

Стратегическият избор

Има ли днес избиратели, които да се разгневят на хипокрити? Стратегическият избор, изстрадан с преживяната от милиони българи национална катастрофа, е застрашен от действията на президента Радев и подопечното му правителство. Не поради опасността България да напусне тези съюзи, а поради заплахата да скъса мостовете към същността и ценностите, които ги определят като общности. И това даже е по-голямата злина.

Според бившия премиер Иван Костов това, че България не предостави безвъзмездна помощ на Украйна, а продава оръжие през посредници, не създава голямо доверие в българските евроатлантически ценности. С коментара си, че Радев говори като руски агент на влияние, определяйки като „войнолюбци“ именно евроатлантическата общност, Костов предизвика президента, който му отговори с познатото от сатанизирането на Костов клише, че е разпродал България на безценица.

По БНР тази седмица политологът и преподавател в НБУ проф. Димитър Вацов също беше директен, че „през служебните правителства имаме едно русофилско управление в България“, а президентът се оказва най-вредната фигура в българския политически живот.

„Радев си позволява да се представя за суверен, заемайки позиция срещу решението на Народното събрание и шикалкавейки. Начинът, по който остро критикува политическите партии, руинира доверието в цялата политическа система – когато чуем такава агресивна реторика, състояща се от лъжи“, коментира Вацов.

Президентът обаче използва необорими аргументи – провалът на партиите да съставят правителство и пети поред парламентарни избори за две години.

„Политическите партии, а не президентската институция, отдавна излязоха извън нормите на българската Конституция със системния си отказ да поемат отговорност и да съставят правителство“, заяви Радев, подчертавайки, че президентът го прави, когато партиите не искат или не могат, или ги е страх от това.

През пролуките

Ерозията на доверие в парламентарната република няма да трасира пътя към широко рекламираното, включително чрез референдум, президентско управление и авторитарен режим ала Путин. Но отваря множество пролуки, през които навлиза несъгласие, враждебност, недоверие към общностите, към които България избра да се присъедини.

За тази стратегическа – но не за България, а за неприятелски сили – цел в употреба се пускат всякакви измислици и полуистини. Например за разрешени от ЕС насекоми на прах в храната, което предизвиква рак заради хитина, или за влагане на човешка коса в хляба, пак утвърдено от ЕС. Но това са най-безобидните фейкове, макар че и те нанасят трайни поражения.

Разиграва се отново картата за ремонт на старите руски изтребители МиГ-29 и доставка на нови двигатели, тъй като, по думите на президента, имало само две оферти за заместваща платформа на МиГ-29 и „цената няма да се хареса на народните представители“. По време на втория кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов бяха направени опити да се блокира ремонтът на шест двигателя МиГ-29 в Полша, а не в Русия. Парламентарното мнозинство гласува за ремонт в Полша, за да се ограничи зависимостта от страни извън НАТО, докато за Русия настояваха БСП и „Атака“. Москва реагира остро, заплашвайки България с дело. Задейства се обаче българската прокуратура срещу министъра на отбраната – Николай Ненчев (Реформаторски блок), че не е изпълнил договора с руската корпорация „МиГ“, но в крайна сметка той беше окончателно оправдан.

Сега, благодарение на служебната власт, България е принудена да остане със старата руска военна техника. Причината е в протакането и нежеланието на служебната власт да реализира триъгълни сделки – съветско въоръжение за Украйна срещу получаване на западно от същия вид от партньори от НАТО. Оправданията са различни – техниката е стара или пък България е закъсняла.

Хипокрити

Като че ли целият служебен кабинет е впрегнал сили да насажда враждебност към Украйна – като се почне от протестите на зърнарите милионери срещу евтиното украинско зърно, което им подбива цените, до оръжието. Също и за изпращане на български военни в Украйна, за което военният министър Димитър Стоянов се пъчи как „български войник няма да стъпи там, докато служебното правителство е на власт“ – а всъщност никой и не е искал. Като цяло, Стоянов – президентски съветник, преди да оглави Министерството на отбраната – смята, че „България е приключила с военната помощ за Украйна и правителството е изпълнило решенията на последното Народно събрание“.

Вече няма съмнение, че служебният кабинет не възнамерява да изпълни решението на 48-мия парламент за оказване на военна помощ на Украйна, защото го приема като еднократен акт, а не като процес. Президентът, от своя страна, не спира да повтаря, че България няма да изпраща оръжия или боеприпаси за Украйна – независимо че на заседанието на Европейския съвет (23–24 март) е подкрепил противната на тази „яснота“ позиция. Заключенията, подкрепени с консенсус от европейските лидери, са категорични – т. 7 гласи:

... Като взема предвид интересите на всички държави членки в областта на сигурността и отбраната, Европейският съвет приветства постигнатото в Съвета споразумение спешно да се доставят боеприпаси за комплекси „земя-земя“ и боеприпаси за артилерийски системи за Украйна, а при поискване – и ракети, включително чрез съвместно възлагане на обществени поръчки и мобилизиране на подходящо финансиране, в т.ч. чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, с цел да се осигурят 1 милион броя боеприпаси за артилерийски системи чрез съвместни усилия в рамките на следващите дванадесет месеца, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на определени държави членки.

Дори и България да не се включи в общото закупуване на боеприпаси за Украйна, тя участва в Европейския механизъм за подкрепа на мира, където внася и съответна вноска.

На 2 април ще стане ясно гневът или омерзението ще вземат връх. Кандидатите и избирателите да не забравят, че гневът може да докара на власт и чудовища.