За и против електронното гласуване

Преди малко повече от седмица Централната избирателна комисия (ЦИК) изпрати в парламента доклад, с който препоръчва отлагане на дистанционното електронно гласуване. То трябваше да стартира на следващите избори за Европейски парламент през пролетта на 2019 г. Решението за него взе Народното събрание след проведен референдум през 2015 г., на който мнозинството гласували поискаха да има възможност за е-вот.

До края на миналата година ЦИК проведе шест симулации на електронен вот. Първите три бяха по системата за дистанционно електронно гласуване, разработена от „Информационно обслужване“ АД според изискванията на Изборния кодекс. Следващите три – по естонската система за електронно гласуване като най-близка до разпоредбите на ИК у нас. След проведените симулации трябваше да се премине към експериментално електронно гласуване на изборите през 2019 г.

В анализа си отпреди десет дни обаче ЦИК препоръчва Народното събрание да отложи с промяна в закона въвеждането на електронния вот у нас. Основните причини са две: съображения за сигурност и риск от контролиран вот; и липсата на електронна идентификация на гражданите.

Въвеждането на електронна идентификация пък се отлага за трети път – първоначално трябваше да е факт от 1 януари 2017 г., после срокът се удължи с една година, а след това – с още една, до 1 януари 2019-та. Така, без да има изгледи за скорошни национални избори, в България отново се разрази скандал за гласуване.

На този фон потърсихме мненията на двама експерти с коренно различни гледни точки – за значението на електронното гласуване, неговите преимущества, проблеми и възможности.

Делян Делчев е телекомуникационен инженер и експерт по информационни технологии, програмиране и телекомуникации. Подкрепя въвеждането на дистанционно електронно гласуване и смята, че то е с голям положителен потенциал за демокрацията в България.

„Моят личен стремеж е да направим България държава, в която всички възможни държавни услуги и взаимодействия между държавната и общинската администрация и гражданите да бъдат изцяло неприсъствени. Минимум документи, минимум взаимодействие“, заявява Делян Делчев.

Според него ползите от въвеждането на електронното гласуване са свързани с „евентуално по-високата степен на интерактивност и възможност да гласуваш от всяко място (работа, вкъщи, чужбина), както и със значително по-ниската цена в сравнение с нормалното гласуване“. Освен това се разкриват възможности „да интегрираме по-добре българите, които са в чужбина, както и да увеличим потенциала за участие на младите“.

За Делчев „проблемите на електронното гласуване са същите като проблемите на физическото гласуване“ и са свързани предимно с техническата реализация, от която зависи и тяхното разрешаване. Той допълва: „Техническата реализация може да има недостатъци. Но може и да ограничи много от тях и да реши доста от проблемите на присъственото гласуване. Защото всъщност е по-лесно да се направи по-сигурно електронно гласуване, отколкото неелектронно.“

Според експерта от реализацията зависи и дали електронното гласуване ще бъде по-надеждно от традиционното гласуване с бюлетини. Той изразява надеждата „обществото да участва много по-активно и да упражнява сериозен контрол върху това как електронното гласуване ще бъде реализирано“, за да създадем „ниво на сигурност, каквото не можем да постигнем вече 30 години с неелектронното“.

Делян Делчев твърди, че електронното гласуване е възможно и без електронна идентификация и регистър на избирателите. Той дава следния пример: „Отивате някъде, показвате личната си карта, някой ви проверява (поне толкова съвестно, колкото ви проверяват в избирателната комисия) и после ви дава билет (електронен или друг), с който може да гласувате дистанционно (електронно или по друг начин). Точно както при присъственото гласуване ви дават бюлетина, след като ви идентифицират. И така имаме пример, при който няма „електронна идентификация“.“

Относно естонския образец при въвеждането на електронното гласуване в България той коментира: „Това, че в Естония около 750 000 електронни карти бяха подменени, защото бе установено, че поради бъг в софтуера съответните ключове гарантират по-ниска степен на защита, аз по-скоро бих го дал като страхотен пример как трябва да работят процесите в една държава.“ И допълва: „Естония ни дава пример не за нерешим проблем, а за това как един проблем се открива и решава бързо, точно и открито.“

Въпреки положителния пример на Естония, в много европейски държави електронното гласуване не е въведено. Според Делчев обаче това не значи, че България непременно ще се провали в това начинание: „Всеки дълъг път започва с първата крачка. Дали нещо ще се реализира добре, или ще се провали – зависи изцяло от нас. Няма връзка с това дали някой някъде е успял, или се е провалил.“

Делчев е на мнение, че въвеждането на електронното гласуване ще представлява улеснение не само за българите в чужбина. То ще е „улеснение за всеки гражданин“ и има много предимства: „увеличаване на броя на гласуващите; пестене на личното им време, което пък индиректно води до икономическа полза (всеки загубен час от трудоспособен гражданин се равнява на 0.01% от БВП и обратно – всеки спечелен час е съответното му повишение); значително поевтиняване на гласуването (при масово участие)…“ Експертът е категоричен, че „всеки един от тези елементи поотделно прави дистанционното електронното гласуване полезно за обществото като цяло, а не само за малка част от него“.

Димитър Димитров е политолог и преподавател по избирателни системи и електорална социология в СУ „Св. Климент Охридски“. По време на VI национална конференция по изборни системи в края на миналата година той говори на тема „Електронното гласуване – предизвестено самоубийство“.

„Гласуването по интернет е революционно решение. Позволява да се фалшифицират изборни резултати безпроблемно и без да остават следи от измамата“ – така смята Димитров.

Като основно преимущество от въвеждането на електронното гласуване той определя „активирането на гласоподаватели, които по технически причини, по-точно липсата на секция на територията, на която пребивават, са възпрепятствани да упражнят избирателното си право“. А проблемите, които очаква да се появят, „са свързани с вероятността да се стигне до масови злоупотреби, които са практически неоткриваеми“. Димитров допълва: „Кандидатите с повече ресурси ще могат да организират гигантски гласонабирателни схеми, нещо като спартакиада по гласонабиране, които им гарантират благоприятен изборен резултат.“

Според него електронното гласуване категорично не е по-надеждно от традиционното гласуване с бюлетини, а „между гласоподавателя и отчитането на неговия глас се появява технологичен посредник, който не може да бъде контролиран в традиционния смисъл на контрол от всички без изискванията за специални умения“.

Той твърди, че „електронната идентификация и регистърът на избирателите биха създали предпоставки за ограничаване на злоупотребите“, но и без тях е възможно въвеждането на електронно гласуване.

„Единствената действаща система за гласуване по интернет е естонската“, заявява Димитров по отношение на примера на Естония за българите в това отношение. В края на миналата година естонските власти дезактивираха сертификатите за сигурност на близо 750 000 електронни карти с дефектен чип. Целта беше да се повиши сигурността и да се намали рискът от кражби на идентичност. А в България според политолога, „поне до създаването на електронна идентификация, системата може да действа като гласонабирателна схема“.

За разлика от Естония, в много други европейски страни не се прилага електронно гласуване по една или друга причина. Конституционният съд в Германия например е взел решение против електронното гласуване, но експерименти дори не е имало. Във Франция пък случаят е друг – там електронното гласуване не е забранено, просто на миналогодишните избори не се е използвало от съображения за сигурност. Димитров твърди, че във вида, в който електронното гласуване е проектирано в Изборния кодекс в България, то „няма как да предотврати обсебването на изборния процес от простото гласонабиране“ и трудно могат да бъдат предотвратени усилията да се фалшифицират резултатите.

Преподавателят от СУ е категоричен по темата с гласуването в чужбина: „Винаги съм подкрепял създаването на възможности за гласуване по интернет за избирателите, пребиваващи извън страната. Не за всички, разбира се, а за тези, които се намират в населено място, в което няма избирателна секция.“

Електронното гласуване обаче няма да реши големите проблеми на традиционното гласуване с купуването на гласове и с доверието на гражданите. В това отношение Димитров коментира: „Сегашните традиционни схеми за контролирано гласоподаване имат пределна ограничителна рамка, поставена от самия избирател. В кабината, зад пердето, той може да направи избор не само за кого да гласува, но и дали и доколко да се съобрази с „пазарлъка“ или предварителната уговорка. С електронното гласоподаване тази рамка изчезва.“

И все пак има вероятност въвеждането на електронното гласуване да повиши избирателната активност сред младежта. Според Димитров то „ще подтикне към изпробване на новите технологични възможности, но ефектът ще бъде ограничен“.