По време на протестите от края на април тази година само за два дни е имало пет убийства, три от които на малолетни. Това съобщи Алфредо Ромеро, директор на венецуелската неправителствена организация за защита на правата на човека Foro Penal. Няколко дни по-късно проф. Гонсало Имиоб, зам.-директор на същата организация, осъди изчезването на група военни, които застанаха на страната на Хуан Гуайдо по време на протестите на 30 април тази година.
Часът е 4:45 на 3 май 2019 г. Чувам WhatsApp в просъница. Нямам съмнения, че това е Валиенте. Само с него общувам през приложението в такъв час. Минали са точно три дни след началото на опита за преврат във Венецуела и това е първото съобщение, което получавам от него оттогава. Надигам се бавно и разговорът ни започва с въпрос от моя страна:
Откъде знаете, че тези хора са изчезнали?
Всички медии тук пишат за това – как след като Гуайдо съобщи от военната база „Ла Карлота“, че една част от военните го подкрепят, те са изчезнали безследно. Аз имам две обяснения. Възможно е да са се скрили, за да не ги заловят колегите им, които подкрепят Мадуро. Но е много възможно да си ги хванали и ако е така, повече никога няма да ги видим…
Запознах ви с Валиенте* в края на март, когато токът във Венецуела спря за повече от три дни, а малко преди това големите световни медии съобщиха за десетки хиляди, умиращи от глад и болести из цялата страна. Сега ви връщам към разказа му за Венецуела по повод опита за преврат там в края на април и началото на май.
С Валиенте продължаваме да разговаряме единствено по WhatsApp. Помолих го да ни разкаже за протестите от първо лице – как се организират, колко хора се събират, има ли наистина насилие срещу протестиращите, – защото той твърди, че е бил на почти всеки един от тях.
Не е лесно да се опише случилото се на 30 април и 1 май, тъй като все още всички ние, които бяхме по улиците на Каракас, се опитваме да разгадаем какви бяха целите на опозицията. Не говоря за видимия прочит на събитията – той е ясен. Говоря за това, което стои „зад завесата“.
Ето хронологията на събитията, а вие преценете сами.
На 30 април, около 4:00-4:30 часа сутринта, Хуан Гуайдо се появява пред военната база „Ла Карлота“ в Каракас, която е обичайна точка за срещи за граждански протести. С него са група от около 40–50 военни и изненадващо, най-важният политически затворник в страната – Леополдо Лопес. Той е основател и ръководител на политическата партия „Народна воля“ (Voluntad Popular). От този момент (4 ч.) социалните мрежи буквално се взривиха. На мен ми се обадиха в 6 ч., изкъпах се и побързах да отида на мястото пред „Ла Карлота“.
Пристигнах в 7 ч. сутринта. Успях лично да видя Гуайдо и Лопес. Малко по-късно Гуайдо си тръгна, но Лопес остана на мястото. След мен се стекоха още много хора, за да подкрепят протеста, който опозицията нарече операция „Свобода“ (Operacion Libertad)…
Към 8 ч. пристигна първата полицейска команда от около 20 полицейски мотоциклети с по двама мъже на всеки мотоциклет. Носеха пистолети, пушки, гранати със сълзотворен газ. Започнаха да стрелят по нас със сълзотворен газ и успяха да разпръснат голяма част от масата, която се беше събрала. Бяхме около 2000–3000 души, когато започна битката. Малко по-късно пристигнаха 3–4 бронетранспортьора и сблъсъците продължиха до късния следобед. Така завърши този епизод.
Имаше ли въоръжени хора сред протестиращите?
Ще Ви отговоря с един плакат:
Но на въпроса Ви. Никога не съм чувал или виждал някой от протестиращите да носи огнестрелно оръжие на шествията. Преди години, по времето на Уго Чавес, гласуваха закон, който забранява носенето на огнестрелно оръжие от цивилни лица. Обикновено отговорът на хората на полицейските репресии е един и същ – хвърлят се камъни, коктейли „Молотов“ или използваме каквото имаме подръка…
Този път не очаквахме сблъсъка, всичко дойде много изненадващо. Бяхме изправени срещу моторизирани полицаи, военни, които дойдоха от самата военна база, както и срещу бронетранспортьори. Тази битка беше буквално пушки срещу камъни (аз поне не видях дори да се хвърлят коктейли „Молотов“).
Ако има нещо любопитно в този случай, то е, че силата, с която разпръснаха протеста пред „Ла Карлота“, беше много по-малка, отколкото можеше да бъде. Същият сценарий се е повторил в 10–20 основни града във Венецуела. Имаше репресии срещу демонстрантите, но с много по-малко сила от това, на което са способни военните и която обикновено виждаме. Нямаше ги дори обичайните атаки на правителствените паравоенни формирования, т.нар. „колективос“.
Вие на колко от протестите бяхте?
Посетих почти всички протести, може би 90–95% от тях. Но искам да се върна към това, което казах, че за мен е по-важно – какво стои зад завесата на тези протести.
Предполагаме, че Гуайдо и другите лидери са искали да проведат изненадваща операция преди голямата манифестация за 1 май. Мислили са, че имат подкрепата на части от военните сили, но военните така и не излязоха да покажат такава подкрепа. Гуайдо и лидери от опозицията направо „бомбардираха“ социалните мрежи с призиви към военни и цивилни да излязат и да покажат подкрепа, но докато броят на цивилните стигна 10 000 (може би), то нямаше повече от 100 (дори съм щедър с това число) военни на протеста. Това не ме учудва. Не мисля, че някой от висшестоящите генерали биха подкрепили Гуайдо. Всички те са пряко замесени в правителствен бизнес и още по-лошо – в наркобизнес, и нямат никаква изгода от смяна на управлението.
Още по-интересно е, че успяха да освободят Лопес в паралелна операция, очевидно съгласувана с политическата полиция (SEBIN), която го пазеше под домашен арест. Как стана това все пак? Тези въпроси се дискутират сред протестиращите и това, което се говори между нас, е следното:
Предполагаме, че е имало преговори как Мадуро да напусне страната. Имало е руски самолет, готов да го откара. Също така пак само предполагаме, че министърът на отбраната (генерал Владимир Падрино), главният директор на президентската военна гвардия (генерал Дала) и председателят на Върховния съд (Майкел Морено) са сключили сделка с опозиционните сили, включително с представители на международната коалиция, която подкрепя Гуайдо. И тази сделка е била да предадат Мадуро и той да бъде изведен от Венецуела.
Ноооо… някое колелце в целия този план не е сработило. Мадуро не напусна страната, но пък я напуснаха други „големи риби“, като съпругата му Силия Флорес, председателката на избирателната комисия Тибисай Лусена и семейства на други висши представители на чавистко-мадуристкия режим.
Докато това се е случвало, директорът на политическата полиция (генерал Кристофер Фигера) изразява в Twitter своето несъгласие с управлението на Мадуро. След 2 часа вече е бил уволнен и заменен от генерал Гонзалес-Лопес, доверен човек на Диосдадо Кабело. А Кабело е бивш говорител на парламента и човек с – меко казано – силна задкулисна власт.
Как бихте описали емоцията на хората, които са по улиците на Каракас?
Терор + разочарование + надежда + очакване + гняв + сила + разочарование + унижение = всичко заедно.
Да поговорим за опозиционните лидери. Спомням си как през последните години медиите разказваха, че опозицията във Венецуела е разединена, че лидерите ѝ дори „воюват“ помежду си. Имаше един момент, когато изглеждаше, сякаш Енрике Каприлес е обединил опозицията, но след неуспеха на изборите за президент като че ли всичко се върна в старото си русло. Различен ли е Гуайдо?
Да, това беше така. Но причините за разединението не бяха толкова борбите между лидерите. Просто лидери нямаше. Гуайдо не е харизматичен, не се отличава с нещо специално, по-скоро изглежда обикновен човек. Може би точно от това се нуждаем днес. От интелигентен, честен млад човек… Смел, готов да поеме риск, но умерен в същото време.
Енрике Каприлес, за съжаление, показа, че не притежава необходимите качества да бъде такъв. Моите уважения и към наскоро освободения Леополдо Лопес, но той беше прекалено егоцентричен, индивидуалист. Надявам се престоят му в затвора да го е научил на малко смирение. Старите лидери са изхабени, всички до един!!!
Има много коментари, в които се предполага, че ако Хуан Гуайдо вземе властта, ще дойде момент, в който няма да е по-различен от Николас Мадуро.
Аз не мисля така. Личността на Гуайдо и действията му са последователни. Аз лично вярвам, че Гуайдо е единственият човек от опозицията, който може да ни поведе към целта да подредим Венецуела наново. Дали ще успее, или не, ще видим…
А вярвате ли, че опозицията има достатъчно останала енергия да продължи, след като г-н Мадуро каза, че опитът за преврат е изцяло потушен?
Вярвам! Струва ми се, че вече се намираме на точката, от която няма връщане назад.
Какво имате предвид?
В нашия случай няма как да се върнем към спокоен живот, при положение че има толкова много хора, които гладуват, и в същото време навсякъде в страната се ширят болести, тероризъм и престъпност. Не е възможно дори и само защото нашата криза прелива в съседните страни и ги засяга пряко…
Има много коментари, че ситуацията във Венецуела е предизвикана умишлено от САЩ. Вие какво мислите?
Да, знам тезата, че САЩ иска да заграби нашия петрол и нашия суверенитет. Но проблемът не е в това, поне според нас. Нещата тук са много по-сериозни – ние се борим с един наркорежим. За разлика от други страни в криза, където политиците си играят на престъпници, при нас престъпниците се опитват да си играят на политици и затова катастрофата на Венецуела е истинска.
* Събеседникът ми пожела да остане анонимен, затова избрах за него името Валиенте, което на испански означава „смел, храбър“.
Искате да четете повече подобни статии?
„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.
Подкрепете ни