Различните приложения в интернет могат да „общуват“ помежду си, обменяйки информация. Това е ключово за работоспособността на мрежата и за полезността, която тя предлага на потребителите, независимо дали те са хора, или машини. Смисълът на интернет от зората на възникването му досега е да свързва хора, машини и данни.

Днес обаче гравитацията на гигантите в мрежата увлича все повече хора и техните данни към орбитата на няколко услуги, които се опитват да сложат знак на равенство между себе си и глобалната мрежа. Тези гиганти се стремят да се превърнат в интернет. А това е ужасно развитие, тъй като един централизиран и приватизиран интернет на няколко големи корпорации може да бъде лесно подчинен и контролиран, а достъпът до него – поставен под условия, които имат потенциала да ни превърнат в съвременни дигитални роби.

Децентрализираният интернет е това, за което трябва да се преборим. Мрежа, в която има лично място за всеки, контролът върху което също е личен и не зависи от прищевките или съществуването на една или друга услуга.

Едно от оръжията за тази борба е RSS

Това е един от базовите протоколи за обмен на информация в интернет и скоро ще стане четвърт век от възникването на идеята за това, че трябва да има начин сайтовете в мрежата да „излъчват“ най-новото си съдържание, така че то да бъде лесно откриваемо от посетителите или – още по-важно – от други сайтове или машини. Всъщност RSS от техническа гледна точка улеснява и автоматизира предаването на информация между системи, но общественото му проявление е, че така се явява протокол за демократизиране на интернет. Той е замислен и в полза на т.нар. семантичен уеб, където данните са обвързани с някакъв контекст.

Съществуването на RSS спомага да следите с помощта на различни приложения най-новите публикации в любимите ви сайтове и блогове без опасност да пропуснете нещо, както ви се случва в Twitter или Facebook. Това е най-удобният начин да следите за новини от някоя медия или по някоя конкретна тема. Или да получавате най-новите снимки, които любимият ви фотограф е публикувал в своя фотосайт, някоя фотомрежа или форум. Ако слушате подкасти, вие също използвате RSS, дори и да не подозирате това. Всеки нов епизод от подкаста, за който сте се абонирали, стига до вас благодарение на RSS.

Как работи всичко?

Най-кратко казано, ако вашият сайт поддържа RSS, той при всяка поява на нова статия обновява един файл в определен формат. Този файл съдържа част или цялото съдържание на последните няколко публикации. На български най-сполучливото му наименование, което съм срещал, е „емисия“, а най-ужасното – „хранилка“. Адресът на този файл е разписан вътре в кода на страниците ви така, че други сайтове и търсещи машини да могат да го открият. Съответно ако човек или друг сайт иска да следи публикациите ви, той може да се „абонира“ за вашата RSS емисия. Това се прави най-често чрез приложения за компютър, телефон или таблет – или пък с помощта на уеб базирани услуги като Inoreader или Feedly.

Смисълът на всичко това е, че вашето съдържание стои на ваше парченце в интернет и се явява неразривно свързано с вас, неговия автор. RSS спомага за маркетинга на това съдържание, без да се губи връзката с източника му. А заедно с това то става видимо чрез други услуги, в други платформи, чрез агрегатори и така участва в демократичния обмен на мнения и позиции в мрежата.

Но нали затова са социалните мрежи?

Всъщност социалните мрежи ненавиждат RSS, защото той много им пречи да затворят тази дискусия при себе си. Вероятно не е случайно, че едновременно със залитането на Google да наложи отрочето си Google Plus, те веднага спряха популярния и обичан от много потребители онлайн четец Google Reader, с който бе възможно именно да се следят и споделят RSS емисии в интернет.

Социалните мрежи, от друга страна, са абсурдно нескопосани като инструмент за следене на новини. Те разчитат на зависимост и пристрастеност към употребата им и затова никога не са искали и няма да предложат инструменти за удобно следене на новини. Липсата на такива е една от хватките им да държат потребителите около себе си, защото, усилвайки усещането им, че може да „изпуснат“ нещо, ги задържат повече време там.

Потребяването на новини в социалните мрежи е като опит да хванете хартиена лодка в бурна река.

Там всичко потъва, затрупвано от нови и нови неща, които вашият балон от „приятели“ бълва, често с интензивност или преподредба спрямо алгоритмите на нечий маркетинг, а не спрямо вашите предпочитания. Използвайки RSS четец за новини, единствено вие решавате кога да прочетете нещо и в каква последователност. Вашият четец ще пази копие на емисията колкото време ви е нужно.

Огромен плюс на използването на RSS и следене на сайтове чрез него е, че всъщност това може да бъде напълно анонимно (макар да зависи от четеца ви). За разлика от социалните мрежи, които с огромно любопитство следят всеки ваш клик и вашите интереси, за да ви облъчват с още от същото, или абонирането за бюлетини, където трябва да предоставите поне имейл за връзка, четейки през RSS, можете да опазите себе си от подобни опити за профилиране.

Допълнително удобство е, че може да подреждате различните източници по категории, групи или папки така, както вие предпочитате. Различните четци предлагат голямо разнообразие в тази посока.

Inoreader

Интерфейс на Inoreader

RSS четци

ReederДвaтa най-силни онлайн четеца са вече споменатите Inoreader и Feedly, като на малцина е известно, че Inoreader е български проект. И двата може да се използват безплатно, но имат и платен абонамент, който добавя различни екстри за удобство. Може да се ползват чрез браузър или чрез мобилните им приложения за смартфони.

Разбира се, има и много RSS четци за мобилни телефони, като най-популярните сред тях са gReader, Reeder и др. Особено интересен четец е Flipboard, но той излиза извън рамките на жанра.

Огромното удобство на четците е, че дизайнът на сайта изчезва (особено ако е дразнещ) и единствено полезната информация в изчистен вид е пред очите ви, най-често без никакви реклами.

Къде се крият емисиите на различните сайтове?

RSS iconОбикновено медийните сайтове се грижат да указват подобаващо адресите на емисиите си, но това невинаги е така, защото мнозина новоизлюпени експерти по дигитален маркетинг или нямат идея за RSS, или нарочно внушават погрешни идеи на клиентите си: че RSS е нещо отминало и не си струва. Ако разполагате с такъв около себе си – уволнете го моментално. Няма да загубите нищичко. Най-малкото защото инвестицията да предлагате RSS емисия на сайта си е нулева или незначителна, доколкото повечето платформи за сайтове го имат по подразбиране, а и защото напук на всички мрачни прогнози, използването на RSS расте и е глупаво да не използвате още един канал за маркетинг и популяризиране.

Някои сайтове излъчват по RSS само извадка от съдържанието си, други – дори само заглавието. Това е, защото трафикът им е важен и се надяват, че ще кликнете да дочетете статията от оригиналния адрес, а и да ви покажат някоя реклама. Уви, докато не се установят някакви витални модели за оцеляване на медиите в интернет, тази стратегия е дразнеща, но обяснима.

Ако все пак не виждате обозначен RSS, опитайте да подадете на четеца си основния адрес на сайта, който искате да следите (например https://toest.bg/), и ако той има RSS емисия, навярно четецът ще я намери сам. Друга хитрина е да опитате да добавите /rss или /feed след адреса на сайта – с голяма вероятност емисията се крие именно там (като https://www.apple.com/rss/ или https://toest.bg/feed/).

Ето и още примерни емисии: на CNNBBCWiredThe GuardianТоестAppleКапитал.

В заключение

Опитайте RSS четец, ако следите новините активно – това е единственият начин да не пропуснете нещо. Опитайте и ако не следите, но имате конкретни източници, които поглеждате от време на време. С един поглед може да видите какво ново е публикувано там, да прочетете само това, което ви вълнува, и да маркирате всичко останало като прочетено. Бързо и лесно.

Използвайте RSS и ако ви пука за децентрализацията и демократизацията на интернет. Това е от полза на всички. А добрият стар RSS тепърва ще бъде силен коз в тази война.

Заглавна снимка: Glenn Carstens-Peters

Всичко от рубриката „Аз, киборгът“

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ експерт, инженер, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и Тоест. Член на Настоятелството на Фондация „Тоест“. Вярва, че можем да направим света по-добър.