Защо резултатите от изборите ще са служебни

„Служебна“ се нарича победа, която не е постигната в състезание, а е присъдена по други, формални критерии. Спорно е дали предстоящите парламентарни избори на 2 октомври ще излъчат отчетлив победител, който да е в състояние да сформира правителство дори в коалиция. Сигурно е обаче, че те ще произведат все някакви резултати. Акцентът тук е върху „все някакви“. Проблемът е в прецизността, с която ще се измерят. По-точно – в липсата ѝ.

Колко и как са разпределени имащите право на глас?

Отговорът на този въпрос е от съществено значение, защото избирателната активност представлява делът на гласувалите от всички, които имат право на глас. А избирателната активност определя легитимността на бъдещите управляващи, или колко от българските граждани са реално представени в парламента. По нея се мери и тежестта на купения и контролирания вот. Броят на имащите право на глас определя и броя на мандатите (депутатските места) от съответния избирателен район. Ако те са изчислени на неточна база, резултатите са „на око“.

По предварителни данни от преброяването на населението през 2021 г. в България живеят около 6,5 милиона души. В тях влизат не само имащите право на глас, а и непълнолетните, чужденците без българско гражданство, лишените от свобода с влязла в сила присъда, поставените под запрещение – все групи, чиито представители не могат да гласуват.

Официалните резултати от преброяването ще се огласят в особен момент.

Националният статистически институт ще обяви първите официални резултати от преброяването „поради засилен интерес“ на 3 октомври. Това е тъкмо в деня след изборите. Едва тогава ще стане ясно какви биха били резултатите, ако организацията на гласуването беше съобразена с актуалните данни за гласоподавателите на България.

Междувременно според Централната избирателна комисия имащите право на глас са 6,6 милиона, тоест повече от цялото население на България според предварителните резултати от преброяването. От ЦИК обясняват несъответствието със следния аргумент:

Шест милиона и шестстотин хиляди са всички български граждани, които имат избирателни права, във всички части на света. Ако сравняваме с преброяването – в него участват всички граждани на територията на България.

Ала откъде ЦИК знае колко са българските граждани в чужбина? И съответно тези от тях с право на глас.

Държавата ни няма инструмент, с който да води точен регистър на броя им. А и като се замислим, това не е лесна работа. Много български граждани може изобщо да не си направят труда да уведомят държавата, че живеят в чужбина. Още по-малко – че се намират извън родната си страна към момента на провеждане на изборите.

България няма как да изиска достоверна информация от властите на всички държави за това колко български граждани се намират на територията им. А е възможно и да липсва такава информация – например ако наш сънародник пребивава в страна членка на ЕС, може до три месеца да не регистрира престоя си. На практика – и доста по-дълго. Ако български гражданин в чужбина почине, българските институции може така и да не разберат.

За броя на гласоподавателите, съобщен от ЦИК, има по-логично обяснение.

Избирателните списъци се съставят на основата на данните на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Според последните данни на ГРАО от 15 септември 2022 г. с постоянна адресна регистрация в България са 8 258 712 души. Това е сборът на регистрираните по постоянен адрес във всички 28 области на страната. Като извадим от тях „на око“ нямащите право на глас, обявените от ЦИК 6,6 милиона придобиват известен смисъл.

Защо регистрираните в системата на ГРАО са с над 1,7 милиона повече от населението на България според преброяването, като имаме предвид, че то поне на теория обхваща и бездомните, а не само тези с адресна регистрация? НСИ се опитва да установи колко хора действително живеят в България. Мнозина имат постоянен адрес, на който не живеят. Това важи и за немалка част от българите в чужбина. Други от тях обаче не са адресно регистрирани у нас. Така че тези 1,7 милиона не отговарят непременно на броя на сънародниците ни извън страната.

А колко са точни резултатите от преброяването?

В България отдавна не живеят над 8 милиона души, но каква е гаранцията, че при последното преброяване е установен реалният брой на населението? Много хора не са взели участие в преброяването – било от недоверие, било заради пандемията, било защото хазяите са им забранили, защото се страхуват, че така може да ги хванат, че не плащат данъци (това впрочем е широко разпространен проблем), било по други причини.

Според НСИ преброените към предпоследния ден на преброителната кампания са 5,65 милиона, или около 82% от населението. Останалите ще бъдат „обхванати по административен път“, тоест вероятно чрез бази данни като тази на ГРАО. Възниква обаче логичният въпрос: откъде НСИ знае колко е населението, че да може да изчисли 82% от него? Та нали целта на преброяването е именно да се установи колко и какви хора живеят в България? Ако това е предварително известно на НСИ, защо е цялото усилие? (Друг е въпросът за някои от формулировките в преброителната карта, които изначално гарантират некоректни резултати по някои признаци – например етнос, майчин език или религия.)

И все пак, при цялата си условност, резултатите от преброяването по всяка вероятност са по-коректни от данните на ГРАО, защото има поне опит за връзка с реалното население на страната. С помощта на преброяването се добива по-ясна представа и за разпределението на хората в България по райони – нещо, което тромавата система на адресните регистрации изключително изкривява.

Кой губи от неточната статистика на населението?

Ако разпределението на избирателните мандати отговаря на структурата на населението според последното преброяване, поне 15 мандата ще се разместят, а 11 от тях ще отидат в София, установява разследване на Полина Паунова в „Капитал“. Причината е, че от предишното преброяване през 2011 г. населението в цялата страна е намаляло, освен в София, където се е увеличило. Така, вместо 42-ма, депутатите от трите софийски избирателни района биха били общо 53-ма.

От това губи най-вече „Демократична България“, чиито гласоподаватели са концентрирани основно в София. На изборите за 46-тото Народно събрание ДБ дори е първа политическа сила в два от трите избирателни района в столицата. Губи и „Продължаваме промяната“ – на изборите за 47-мото НС най-големият дял от избирателите ѝ е в София.

От неточната статистика обаче губят и партии, които остават под ръба на 4-процентовата бариера. Понякога и една стотна от процента може да бъде решаваща за това дали една политическа сила ще има парламентарно представителство. Или ще вземе субсидия. Като се има предвид, че бариерата е повече или по-малко условна, обяснимо би било недоволството у некласираните.

Най-големите губещи обаче са избирателите. Защото те ще бъдат неадекватно представени не (само) заради спецификата на политическите партии и в резултат на собствения си избор, а и заради формални математически несъответствия. И колкото и да им се натяква, че сами са си виновни, поне за последното не са.

Заглавна снимка: Marco Verch, CC BY 2.0 / Flickr