В сряда стана ясно, че руският журналист Аркадий Бабченко е жив и здрав, но покушение срещу него е било подготвяно. Според отговорните органи в Киев, зад поръчката стоят руските спецслужби. Състоянието на медиите в Русия и дефицитът на свобода са обект на критика от неправителствени организации и международни наблюдатели от години. Независимата и критична журналистика е основен фундамент на демокрацията и механизъм за борба срещу корупцията. Упражняването ѝ в Русия в днешно време изглежда невъзможно. А случаят с Бабченко демонстрира, че създаването на опозиционна журналистика извън пределите на страната също не елиминира риска за неприкосновеността и живота на авторите.

Ако планът на поръчителите беше сработил, Бабченко щеше да се превърне в поредния убит критик на политиката на Кремъл. По данни на Комитета за защита на журналисти, през последните 20 години 50 руски журналисти са загубили живота си. При 33 от убийствата е потвърден мотивът, а повечето от журналистите са в откровен конфликт с управлението на Владимир Путин и „Единна Русия“. Четири от жертвите са представители на опозиционния вестник Новая газета, известен с разследващите си материали по теми, свързани с държавни и обществени злоупотреби и корупция.

Припомняме ви имената и историята на някои от руските журналисти и активисти, изгубили живота си в последните години:

Анна Политковская е застреляна на 7 октомври 2006 г. в асансьора на сградата, в която живееше в Москва. Тя е едно от най-популярните лица на Новая газета, автор на множество материали, критикуващи войната в Чечня и убийствата на цивилни. През 2004 г. издава книгата „Русия на Путин“, в която остро критикува политиката, водена от президента. Петима са осъдени за убийството ѝ, но поръчителят остава неразкрит и до днес.

Юрий Щекочихин е журналист в Новая газета. Разследвал взривяването на четири жилищни сгради в Русия през 1999 г., които водят до избухването на войната в Чечня. Като депутат се опитва да инициира разследване на атентатите, след като се появява информация, че те са оркестрирани от руската Федерална служба за сигурност. Разследва и аферата „Три кита“, свързана с пране на пари от високопоставени руски държавни служители. Щекочихин умира неочаквано през 2003 г., а медицинските документи и аутопсията му са класифицирани от руските власти.

Наталия Естемирова е журналистка и правозащитничка. Подобно на Политковская работи активно за осветляване на нарушаването на човешки права в Чечня. Отвлечена е през 2009 г., а впоследствие е намерена убита. По информация на BBC, преди да бъде отвлечена, Естемирова е работила върху материал, разкриващ чувствителна информация за нарушаването на човешки права в Чечня.

Михаил Бекетов разследва построяването на магистрала между Москва и Санкт Петербург и планираната сеч на гора в покрайнините на Москва по време на строежа. Обвинява кмета на Москва Владимир Стрелченко в престъпна дейност. След като колата му е запалена, а кучето му убито, на 13 ноември 2008 г. Бекетов е нападнат, получава множество увреждания, губи десния си крак и четири от пръстите си. Две години по-късно друг журналист, работещ по темата – Олег Кашин, също е нападнат и пребит пред дома си. Бекетов умира от сърдечен арест през 2013 г.

Адвокатът Станислав Маркелов също се занимава със случаите в Чечня, популярен е и със защитата на журналисти, критични към властта. Той е прострелян и убит в центъра на Москва през 2009 г. Журналистката от Новая газета Анастасия Бабурова се опитва да му помогне, но също е фатално простреляна.

Ситуацията с медиите в Русия е показателна. Показателен е и фактът, че Бабченко прекарва последната година от живота си извън пределите на страната. Защото в държави с откровен дефицит на свободно изразяване, с авторитарно управление и потискане на независимата журналистика, начинът за публикуване и разпространяване на материали, критикуващи политическия и икономическия елит (които на подобни места работят в симбиоза), е чрез създаването на подобно критично съдържание отвъд границите ѝ. Такъв е примерът и с Китай, Турция, Беларус и Венесуела, които отдавна не толерират инакомислието, а разследващите и антиправителствените журналисти са или в затвора, или в някоя друга държава, в която свободното упражняване на професията се счита за гарантирано. Точно тези държави гаранти обаче също имат свои проблеми и един от основните е свързан с отношението към журналистите на определени места и легитимирането на агресията спрямо тях от страна на политици.

Свободата на пресата не просто е важна за демокрацията, тя е демокрацията.

Уотър Кронкайт, американски журналист

В последно време обаче и в т.нар. свободен свят ролята на медиите бива подценявана, а сред обществото все по-често се изгражда образът на журналистите като врагове. Пример за това е американският президент Доналд Тръмп. За по-малко от три години, откакто обяви кандидатурата си за президент, милиардерът успя да настрои своите избиратели срещу най-реномираните медии зад океана, в това число New York Times и Washington Post, и водещи телевизии като CNN и NBC, заклеймявайки ги като създатели на фалшиви новини и стигайки дотам да заплаши NBC с отнемане на лиценза и да обяви медиите за „врагове на американския народ“.

Подобни тенденции забелязваме и в страните от Вишеградската четворка, в които в последните години се наложи управление, често граничещо с авторитаризъм. Реториката на лидери на тези страни често бива описвана като популистка. Една от причините е, че те си служат с добре познати похвати на пропагандата, сред които е създаването на дихотомни двойки и обрисуване на злодеи, включително неправителствени организации и критични към властта медии.

Освен това концентрацията на политическа власт води и до засилващо се медийно влияние на властимащите, заглушаване на опозиционните издания и превръщане на обществените медии в говорители на властта. Обвързването на политическия и икономически елит пък неизбежно води до закупуването на големите издания от близки до властта бизнесмени, които ги използват като средства за влияние над политиците и обратно. Такива бяха и част от изводите на международната конференция „Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“, която се състоя в София този месец.

По тези причини е добре да си припомняме ситуацията в страни, където отдавна журналистиката е изгубила своята критична функция, а журналистите – ролята си на т.нар. watchdogs, или кучета пазачи, които наблюдават, разследват и разгласяват злоупотребите на политическия и икономическия елит. Агресията и посегателствата спрямо журналисти, за съжаление, не са новост. Но само общественият натиск, осъзнаването на ролята на свободната преса и един качествен и конструктивен дебат за финансирането на медиите може да предотврати дистопичния сценарий, в който качествената журналистика ще се превърне в занимание, което е твърде рисковано и недоходоносно, за да бъде упражнявано изобщо.

Заглавна снимка: Демонстрация в памет на Анна Политковская пред Руското посолство във Финландия. Фотограф: Juulia Niiniranta

Александър Детев

Александър Детев

Разделя времето си между Виена и София. Работи като експерт по дигитален маркетинг. Създател на авторската рубрика „Отвъд границите“ по БНТ съвместно с Николета Атанасова. Автор и водещ на подкаста ни „Паралели и меридиани“. Вярва, че правилният път е да търсим общото помежду ни, без да губим онова, което ни прави уникални.