Златните ябълки, партиите стомаси и триъгълникът на властта

Обидно за демокрацията, срамно за държавата, печелившо за управляващата коалиция, която си е съвсем истинска сглобка. Така изглежда политическата ситуация в България, вместена в малко думи. В дългия вариант за всяко от тези съждения има куп аргументи.

Пари и власт и тяхното разпределение между трите политически сили ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС – това са ябълките на раздора в последните седмици на 2023 г. За първи път, откакто ГЕРБ падна от власт през 2021 г., партиите на Бойко Борисов и на Ахмед Доган (пак) се включват в разпределението на разходите в бюджета – като част от конституционноТО, евроатлантическоТО и изобщо управляващоТО мнозинство. А тези партии стомаси са известни с апетитите си – „хранят“ доста бизнеси. Значително по-обиграни са в политически план от ПП–ДБ, а разполагат и с друго тактическо предимство – „играли“ са заедно и преди, сглобката им е смазана от години. 

За ПП–ДБ правителството е безалтернативно и затова се налага да го подкрепят съвместно с ГЕРБ. Присъствието на ДПС също обясняват с крайна необходимост, но не и с партньорство – нужни са 160 гласа за конституционните промени. Какво тогава търсят ДПС и председателят на парламентарната му група Делян Пеевски при вземането на всички решения от управляващото мнозинство?!

Квоти за регулаторите

Освен за бюджетните разходи, неминуеми са кавгите за назначенията в регулаторите и кадровиците на съдебната система, които ще се състоят след конституционните промени, насрочени за гласуване през декември. Дотогава се очаква да е готов и регламент за назначенията, за какъвто се договориха ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС, но не пречи да има назначени и преди приемането му. Как ще се поделят позициите в регулаторите, изглежда най-парливият въпрос, след като всички вече приехме, че най-нормалното нещо на света е това да стане в рамките на новия триъгълник на властта. 

Допреди няколко месеца върли политически противници, днес „добрите“ и „лошите“ управляват заедно, заедно ще реформират съдебната система и най-големият проблем, изглежда, са квотите в регулаторите. Назначените в тях ще укрепят всяка политическа сила, тъй като са с мандати от по няколко години, които надхвърлят средната продължителност на живот на правителствата, и контролират пазари за милиарди, както и информационни масиви. 

Оказа се, че в тази категория са и шефовете на спецслужбите. Но без реформата им, заложена в приоритетите, върху които стъпи правителството на Денков–Габриел. За отсъствието ѝ мълчаливо се съгласиха и трите политически сили. 

Пред bTV тази седмица председателката на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви, че членовете на регулаторите ще се назначават с мнозинство от 160 гласа – и ДПС ще участва в процеса, получавайки 1/3 тежест. От ПП–ДБ са уклончиви дали това е така, след като процесът още не е започнал. Но всъщност е – с избора на ръководство на БНБ, където ГЕРБ си запази гуверньора, избран още при управлението на Бойко Борисов, а ПП–ДБ и ДПС получиха по един подуправител. Публично потвърждение на думите на Атанасова обаче няма да донесе позитиви на ПП–ДБ, които бездруго понасят негативите от управлението.

Отговорът на най-съществения за общественото благо въпрос – как това кадруване ще повлияе на зле изградените и поради това неработещи демократични институции – ще дойде много по-късно. 

Блокадата за бюджета падна

Бюджетът за 2023 г. беше приет в средата на годината и нямаше как да предизвика особени крамоли поради крайно належащата необходимост да го има. Предишният за 2022 г. също закъсня, макар и с по-малко. Гласуваха го в края на февруари и също не вдигна по-голям от обичайния шум, въпреки че правителството беше излъчено от широка коалиция между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. 

Освобождаването на директора на „Пирогов“ от здравния министър д-р Христо Хинков блокира за кратко обсъждането на проектобюджета за 2024 г. От ГЕРБ обявиха, че са имали уговорка да не се пипа д-р Валентин Димитров – шефът на най-голямото лечебно заведение за спешна помощ в България, „ако няма доклади, които да показват обратното“. 

Преди това обаче с гласовете не само на ГЕРБ и ДПС, но и на други политически сили (без ПП–ДБ) бяха окастрени всички предложения на ръководеното от Асен Василев Министерство на финансите. Отпадна идеята за бонус, ако бъде подаден сигнал до данъчните за укрити данъци и осигуровки, стига да бъдат събрани поне 100 000 лв. Отпадна и предложението ресторантьорите да плащат заплати по банков път, в това число и за работодатели с под 100 работници. Отпаднаха и данък „бакшиш“ и превръщането на гражданските договори в трудови по преценка на НАП. Депутатите обаче одобриха предложение на Десислава Танева от ГЕРБ, макар да не беше подкрепено от Бюджетната комисия. Става въпрос за данъчно облекчение за земеделските стопани – субсидии до 100 000 лв. няма да бъдат облагаеми, с тази сума ще се намалява данъчната основа преди облагане.

Но странното е, че Василев не се ядоса на тeзи промени, а на бавенето на бюджета, и заяви: 

Ако един министър не може да си осигури подкрепа за политиката, която провежда, най-правилно е да си подаде оставката, вместо да прави циркове и да блокира държавата.

Де факто искането му за оставка на проф. Хинков беше подкрепено от лидера на ГЕРБ и разгневи ДБ – здравният министър е от тяхната квота (номинация на ДСБ). 

Но бюджетът все пак ще влезе в пленарната зала, след като парламентарната Здравна комисия, чийто председател е Костадин Ангелов от ГЕРБ, предложи на министъра да оттегли протокола за отстраняването на шефа на „Пирогов“ до приключване на проверки от външни одити и останалите органи, които го проверяват. Остава въпросът дали Хинков ще се съобрази с тази… препоръка.

Напрежението около отстраняването на д-р Димитров извади наяве и вътрешни конфликти в коалицията ПП–ДБ, тъй като депутати от „Продължаваме промяната“ застанаха (не за първи път) срещу Хинков – било поради лични амбиции за постове или с други мотиви.

Конституционните промени – в галоп

Бързината, с която е програмирано да се приемат конституционните промени – на три четения през декември, изненада мнозина юристи. „Нямам обяснение за бързането с гласуването на промените в Конституцията“, каза тази седмица по БНР проф. Екатерина Михайлова, преподавателка по конституционно право в НБУ и зам.-председателка на 40-тото и 41-вото Народно събрание. Тя припомни и призива на правосъдния министър Атанас Славов: 

Депутатите да не пришпорват процеса, а по-скоро да се търси качество и сигурност в предлагането на окончателните текстове. 

Но вече стана ясно, че проектът ще претърпи доста промени, част от които свързани с правомощията на президента при назначаване на служебно правителство. Изглежда, че те няма да са така радикални, както беше обявено, а ще се търси възможност за колаборация между двете институции – президент и парламент, при подбора на фигурите в кабинета.

Други основни промени са свързани със съдебната реформа – най-съществената част от проекта, от която зависи дали Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на прокурорска и съдийска колегия, в която съдиите да имат мнозинство, и дали прокуратурата ще има по-голяма отчетност и по-малко правомощия. По третата промяна – отпадане на изискването министрите и депутатите да са само български граждани, просто се мълчи.

Тази седмица по bTV депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев каза:

Ако Конституцията не бъде приета под тази форма, ключовите министри подават оставка. До момента такива индикации по отношение на Конституцията няма. 

Значи няма да има оставки, но най-вероятно ще се чака произнасяне на Конституционния съд.

„Лукойл“ се изтегля от България

Игрите с премахване на дерогацията за „Лукойл“, което ГЕРБ и ДПС уж все се опитват да изтеглят за 1 януари 2024 г. вместо за март, както се договориха трите политически сили, показват, че развръзката е близо. Предстоящата продажба на бургаската рафинерия очевидно е навлязла в крайна фаза и изостря апетитите на местните (политически) играчи. След като ГЕРБ и ДПС сменяха позиции на 180 градуса буквално за часове, в крайна сметка се разбраха с ПП–ДБ, че дерогацията се прекратява на 1 март 2024 г. – тоест от тази дата рафинерията трябва да преработва само неруски петрол. Това е 7 месеца по-рано от крайния срок, отпуснат от Европейската комисия миналото лято. 

Няма потвърждение с кой инвеститор преговаря частната руска компания – с азерската държавна петролна и газова компания SOCAR, която вече осигурява 30% от газа за България, с инвеститор от Дубай или с американска компания. Появиха се слухове за полския енергиен концерн Orlen и дори за купувачи от Украйна. Едно е сигурно – български политици играят за интересите на някои от потенциалните купувачи. Само така може да бъде обяснена настойчивостта на ГЕРБ и ДПС да бъде отменено изключението за внос на руски суров петрол по море колкото може по-бързо. Но не и с евроатлантизма на Д2, както бяха наречени Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски, които в продължение на дни размахваха пръст, че продажбите на „Лукойл“ финансират войната на Путин в Украйна.

Според енергийния експерт Мартин Владимиров, към „Лукойл“ има интерес и от Азербайджан, и от Турция. Пред „Фрогнюз“ експертът от Центъра за изследване на демокрацията отбелязва, че в съседна Турция SOCAR оперира най-голямата рафинерия, като внася основно руски, а не азерски петрол. „В замяна е получила огромен заем от „Литаско“, която е собственик на бургаската рафинерия“, казва Владимиров. Ако тази сделката с азерския купувач се състои, България ще намали зависимостта си от руския петрол само на хартия, прогнозира той.

След като премине през всички тези плитчини, сглобката ще се закали още повече и догодина може и да не е така паянтова, както я нарича Бойко Борисов. Но на политически трусове тези постройки са по-издръжливи от монолитните – защото са си безалтернативни.