Аферата „Ало, Банов съм“ набра инерция за часове и започна да се разплита като бримка на чорап. Разпространените от червената депутатка Елена Йончева записи с участието на Боил Банов в качеството му на зам.-министър на културата осветяват схема, свързана с изпълненията на обществените поръчки в България и усвояването на пари от еврофондовете. При това една от най-баналните схеми – документално да бъде удължен срокът за изпълнение на една обществена поръчка, за да се избегнат санкциите за фирмата изпълнител. Схемата е парекселанс корупционна и едва ли някой подлага това на съмнение.

Разпространените записи и свалените на хартия разговори между Боил Банов и негови подчинени от Министерството, от една страна, и тези с представители на строителния надзор и дружеството по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД), изпълняващо обществената поръчка за реконструкцията на софийското Ларго, от друга, разкриват подробностите около реализацията на схемата. Разследването ще установи дали записите са автентични, или са били обект на монтаж, който променя смисъла им. И дали са незаконни, както твърди Румяна Бъчварова, началничката на политическия кабинет на премиера Борисов.

Могат ли репликите, които директно уличават тогавашния зам.-министър (понастоящем министър на културата) в обсъждането и предлагането на варианти за заобикалянето на клаузите в договора, свързани със санкции при просрочване на изпълнението на обществената поръчка, да са резултат от манипулация и фалшификация на записите? Не е невъзможно, казват специалисти в тази сфера, макар репликите на Банов да звучат автентично. Но според тях е труднодоказуема манипулацията на записите при една техническа експертиза. В случая по-важен е общественият резонанс, а БСП залага точно на това усещане на хората за корупционното блато, в което държавата ни затъва от години.

Компромат ли е аферата „Ало, Банов съм“ на схемаджии по европроекти, които от години изнудвали министъра?

Първо, представената на пресконференция фактология от Елена Йончева и нейни колеги от БСП не е резултат от журналистическо разследване и това е ясно като бял ден. Затова лагерът на червените допусна тактическа грешка, като сложи етикета „разследване“ върху т.нар. от Йончева афера с участието на Боил Банов. Търсенето на сензация и на мигновен предизборен, а не на траен политически ефект пък даде основания на противниковия лагер и на пряко засегнатия министър да определят случая като компромат. Това предварително омаловажава ефекта от разкритията на въпросната схема.

Разследването ще трябва да докаже дали Боил Банов е бил обект на рекет от страна на организирана престъпна група, както министърът нарича двамата участници в нея – Ангел Ангелов и Иво Костов. Публикация в „24 часа“ разкрива подробности от биографиите, бизнес партньорството и придобитите през годините имоти в резултат на съдружието им, датиращо според изданието още от 2004 г.

Двама души са група само в онзи виц от времето на соца, според който един българин е хайдутин, двама – чета, а трима – чета с предател.

В случая дали Ангелов и Костов са група, още повече – престъпна, не е толкова съществено. По-важен е фактът, че през годините те са успявали да осребряват, както личи – успешно, своите консултации по европроекти и да търгуват с информацията, която са притежавали от „първа ръка“. Интересна подробност от биографията на Ангел Ангелов (уличѐн от Боил Банов и ГЕРБ като лицето, направило и предало записите на Елена Йончева) е, че неговата успешна кариера на държавен служител започва след напускането му на Националната разузнавателна служба през 2002 г. Е, както винаги, всички следи водят до службите. Защо излиза от тях въпросният Ангелов, доброволно или не, и с какъв авторитет се е ползвал в средите им – ето тема за разследваща журналистика.

Обаче очите в този случай боде една друга, съвсем немаловажна подробност от сюжета и тя е: как един уволнен държавен служител (според твърдението на неговия бивш шеф Боил Банов) намира пристан, и то след конкурс, в друго ведомство – образователното? От 2016 г. заподозреният като главно действащо лице в заговора срещу настоящия министър на културата започва работа в Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ на МОН. Там, пак според твърдения на Боил Банов, осигурявал конфиденциална информация на съдружника си Костов. Оказва се, че експертът по управлението на еврофондове Ангелов е бил преди това и в НАП, и в Агенцията за социално подпомагане. И тук стигаме до най-логичния въпрос:

как така в продължение на години един държавен служител с компрометиран авторитет и с подозрения за участие в рекет и изнудване на свои колеги успява да се задържи в системата безпроблемно?

И второ, дори и да приемем, че Боил Банов наистина е бил обект на агресия от страна на Ангелов, то не следва ли да се запитаме при какви обстоятелства един подчинен би дръзнал да изнудва своя шеф? И би ли била възможна такава ситуация, ако по-високопоставеният в йерархията служител нямаше за какво да бъде изнудван? Въпроси, които не се чуват в публичното пространство.

Основният аргумент на министър Банов и на ГЕРБ срещу записите на Йончева

Банов търси опора и доказателство за собствената си невинност в исковата молба на Министерството на културата до Софийския градски съд срещу ДЗЗД „Антична Сердика“ – изпълнител на втората и третата фаза от проекта за културно-комуникационния комплекс „Сердика“, с искане за 753 000 лв. неустойка за забавяне на изпълнението на договора с 33 дни. На първа инстанция искът на Министерството е отхвърлен, тъй като фирмата изпълнител е представила точно тези документи, които Боил Банов обсъжда в скандалните записи, а именно – актове 10 и 11 за спиране и продължаване на строежа.

Забавянията на строителството според съда са по обективни причини, които не са свързани с изпълнителите. Строителните дейности са спирани общо 5 пъти за 59 дни от началото на изпълнението на проекта. За всяко от тях има сключени споразумения, както изискват клаузите по договора. И накрая не само че от дружеството е свалена всякаква отговорност, а оттам и претенциите за неустойка, но се оказва, че Министерството на културата трябва да плати 25 000 лв. съдебни разноски по делото на една от фирмите, участващи в дружеството. Става дума за „Реставрация“ ЕАД, която е еднолична собственост на културното ведомство.

Всъщност заведеният съдебен иск не отхвърля подозренията за реализирана корупционна схема. Нещо повече – на практика през съда се валидират представените актове 10 и 11, които според записите е трябвало да бъдат съставени в спешен порядък, за да предотвратят възможността за търсене на неустойки от дружеството изпълнител, потвърдиха подозренията ми и юристи. Затова хипотезата, че съдебният иск е заведен като алиби и с пълното съзнание от страна на ръководството на Министерството, че ще го изгуби, изглежда напълно реалистична.

Аферата „Ало, Банов съм“ и нейната рефлексия върху предизборната битка между ГЕРБ и БСП

В своето нетърпение да срази опонента си (след 10 години напразни надежди) БСП допусна грешки и изпусна инерцията, която прокуратурата ѝ даде с повдигането на обвинения срещу Елена Йончева за участие в организирана престъпна група и пране на пари от КТБ. Вместо да използват през цялата си предизборна кампания действията на прокуратурата, които червените определиха като политическа репресия, поръчана от ГЕРБ, от „Позитано“ 20 се втурнаха с вътрешен плам и блясък в очите да разкриват корупционните практики на Бойко-Борисовото управление. Само че пропуснаха да помислят как този скандал ще резонира в общественото съзнание. Защото едно е да извадиш документи с неопровержими доказателства за корупция в изпълнителната власт, а не в Министерския съвет, както анонсираха предварително червените, съвсем друго – записи, чиято автентичност трудно може да бъде доказана, но затова пък лесно оборена в съда.

Корнелия Нинова не може да не знае това, но реши да заложи на усещането на българите за корупция, по което отново сме на първо място в ЕС, както сочи годишно изследване на „Трансперънси Интернешънъл“. Само че лидерката на БСП и нейното „острие“ Елена Йончева не съобразиха, че те не правят изключение от останалите политици в България, за които важи с пълна сила определението на Виктор Ерофеев за „условния морал“ на службите и на политиците – „едно говорят, друго вършат – и това не е проблем за тях“. Така на практика,

вместо да използват слабите тактически места в предизборната стратегия на своите опоненти, социалистите се поддадоха на изкушението да наранят ахилесовата пета на това управление – корупцията.

Дали ударът е нанесъл смъртоносна рана на ГЕРБ? Едва ли, макар че още е рано за анализ на обществената реакция срещу аферата „Ало, Банов съм“. По-вероятно е тя да затихне или да бъде изместена от други скандали, каквито до изборите ще сътворяват ту в единия, ту в другия политически лагер. А до май има много време за промени в предизборните нагласи.

Със сигурност този път Борисов няма да прибегне към любимия си ход с оставките. Защото това ще бъде директно признание за вината на неговия министър. Напротив – ще бъде впрегнат целият потенциал на ГЕРБ, за да докажат твърдението на самия Банов, че червените не са могли да преглътнат успешните му преговори с Русия за културен обмен.

В най-трудна ситуация са не партиите в България преди европейските избори, особено ГЕРБ и БСП, които са с пряка роднинска връзка, а гражданите. И особено онази част от тях, които имат ясното съзнание, че

нито едната, нито другата партия споделя европейските ценности, както и че не могат да бъдат алтернатива една на друга.

И още по-лошо – че при определени обстоятелства всяка една от двете би могла да се превърне в троянски кон на Русия в ЕС. За което в Брюксел си дават сметка отдавна.

Снимка: © Велислав Николов

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.