Архитектурата утре, или още причини защо да не рушим старите сгради 

Преди няколко дни френското правителство съобщи, че подготвя закон, който да задължи всички нови публично финансирани сгради да бъдат строени поне 50% от дърво и други естествени материали със значително по-нисък въглероден отпечатък от обичайните стомана и бетон. През юни 2019 г. Кралският институт на британските архитекти (RIBA) обяви извънредно положение по повод климатичните промени, а в края на годината публикува официален наръчник, който да помогне на архитектите им да започнат към 2030 г. да проектират само въглеродно неутрални сгради.

Кенго Кума завърши дървен стадион в Токио за Олимпийските игри това лято. Zaha Hadid Architects го „надцакаха“ с още по-дървен (и като конструкция) стадион, който получи разрешение за строеж в Глочестършир, Англия. А миналия декември студиото на Норман Фостър публикува напорист „Манифест за устойчива архитектура“, защото „дори и всички нови и съществуващи сгради в целия свят да бъдат съобразени или реконструирани според установените в момента „зелени“ сертификационни системи, това пак няма да ограничи покачването на световната температура до 1,5 градуса според Парижкото споразумение“. Тоест трябва да минем отвъд стандартното разбиране за устойчивост.

Логично, всичко това се случва в края на една от най-горещите години в човешката история, по време на една от най-топлите и сухи зими и след като Грета Тунберг стана не само Човек на годината на сп. „Тайм“, но вече и до болка познат герой от мемовете. Свидетели сме на индустрия в паника, която май може и да загърби лицемерното greenwashing, което пълнеше рафтовете на библиотеките ни с дебели томове за устойчива и „зелена“ архитектура, а къщите – със соларни панели и умни джаджи, докато циментовата индустрия остава третият най-голям производител на въглеродни емисии в света след Китай и САЩ (да, абсурдно сравнение, но е факт).

Колко е вредно строителството

Темата колко е вредно строителството за околната среда, е дълга и тегава, свързана с много статистики, европейски законови регулации и примери от цял свят. Да, около 40% от всички произведени отпадъци са строителни и трябва да започнем да ги рециклираме и преизползваме изцяло. Да, ако общо пластмасата, която човечеството е произвело през последните 60 години, е 8 млрд. тона, то циментовата индустрия произвежда такова количество само за две години. И докато прочетете края на това изречение, строителството в глобален план вече ще е изляло повече от 19 000 вани бетон.

„Да живееш в бетонна кутия не е особено щастлива ситуация – каза през октомври миналата година японският архитект Кенго Кума в София, в препълнената аула „Максима“ на УАСГ. – През ХХ век са били много консервативни с материалите, затова през ХХI век трябва да се върнем към природата, да използваме повече дърво.“

Идеята да строим бъдещето или поне новия XXI век само с дърво е изкусително екологична, но това не е възможно навсякъде и във всички условия, разбира се. Нито можем да съсредоточим населението на Земята в свръхконцентрирани дървени градове насред възобновяеми гори, нито можем да направим дървени поселения на Марс.

Да използваме отново

Има и още един любопитен факт. През ХХ век са построени повече сгради, отколкото през всички останали предходни векове, взети заедно. Целта на модерната епоха е да създава бързо, евтино и ефективно здания, които да решават проблеми – включително използвайки нови, индустриализирани материали и методи за строителство. Както и ужасно много бетон. Голяма част от тези комплекси днес остаряват лошо, обект са на спекулативно презастрояване и предлагат некачествена среда за живот. Съответно много от тях са разрушавани и на тяхно място се строят нови.

Но във времена на климатични промени и социални размествания трябва да внимаваме както с какви материали строим, така и какво и как разрушаваме. Разрушаването е не по-малко вредно за околната среда от енергоемките стъклени небостъргачи и бетонирани градове, а дори и 100% от строителните отпадъци да се рециклират и използват отново, това пак не би компенсирало разходите и въглеродния отпечатък на новото строителство.

През 2019 г., за второ поредно издание, носителят на европейската награда за съвременна архитектура „Мис ван дер Рое“ бе не нова сграда, а реконструкция. След като през 2017-та бе отличена реконструкцията на холандския следвоенен модернистичен комплекс DeFlat Kleiburg, на 10 април м.г. наградата беше дадена за забележителната трансформация на Grand Parc Bordeaux – 3 блока с общо 530 жилища в покрайнините на Бордо, построени в началото на 60-те години на миналия век и доскоро предвиждани за разрушаване. Посланието е ясно: Европа има нужда от качествени масови жилища. Спомнете си сградите на следвоенната социална държава и мислете как да ги използваме, вместо да ги рушим.

Дългите общи тераси са превърнати в индивидуални зимни градини, давайки повече пространство и светлина за обитателите на Grand Parc Bordeaux. Стопкадри от филма за комплекса

Ето тук екологичният хай-тек на Фостър и останалите се среща с иначе благообразни теми като памет и културно наследство. Творческото преизползване (т.нар. adaptive reuse) на старите сгради и на декарите застроена площ, които модернизмът на XX век ни остави, се превръща все повече от реставраторски експеримент или ретро носталгия в обикновена проява на здрав разум. Оказва се, че това е далеч по-устойчивият, икономически разумен и екологично отговорен начин за архитектурна намеса.

Rotor DC и кръговата икономика

През ноември 2019 г., няколко седмици след гостуването на Кенго Кума у нас, в София пристигна Мартен Гийлен, съосновател на брюкселския колектив Rotor и един от лекторите на провелия се в НДК международен симпозиум към „Мелба дизайн фестивал 2019“. Около неговата лекция се вдигна незаслужено малко шум.

Гийлен управлява подразделението Rotor DC (Rotor Deconstruction), което събира и рециклира за повторно използване материали от сгради, предвидени за разрушаване. До една от жп гарите на Брюксел, в халетата на стара шоколадова фабрика, Rotor DC складират, почистват, възстановяват и препродават за нова употреба мраморни и циментови подови плочи, огледала, мивки, керамични плочки от реконструирани ресторанти и училища, стъклени прегради, дървени врати, десетки квадратни метри декоративни елементи за окачени тавани, стотици седемдесетарски лампи, столове и всичко възможно, което може да бъде спасено и използвано отново.

Особено голяма е продукцията от разрушаваните следвоенни сгради. В момента например едновременно частично се разрушава и реконструира голям комплекс от офис кули в централния бизнес квартал на Брюксел, който е завършен едва през 1983 г. Очаква се строителните отпадъци да достигнат 90 000 тона. В резултат Rotor DC вече прибират стотици вътрешни преградни стени, врати и санитарно оборудване оттам в своите складове.

Гийлен отбелязва всички плюсове от техния експеримент за кръгова икономика в строителството – използват се местни материали, вместо да се транспортира нов мрамор от кариери в другия край на света например; старите материали и предмети пазят паметта на мястото, по-евтини са; дизайнерите харесват ретро находките и ги използват в хипстърски интериори и най-вече – прави се истинско екологично преизползване.

Белгийците не са единствени. През 2019 г. в Копенхаген Lendager Group завърши жилищния комплекс Resource Rows, който е строен основно с рециклирани материали, а фасадата му е направена от декоративни панели с тухли, събрани при разрушаването на голямата пивоварна на „Карлсберг“ в града. Комплексът е постигнал 50% намаляване на въглеродните емисии спрямо стандартното строителство.

Какво значи това, преведено на български

България покрива формално законовите изисквания на Европейския съюз и през 2020 г. трябва да постигне 70% оползотворяване на строителните отпадъци. Имаме закони, всеки строеж трябва да има „План за управление на строителните отпадъци“, а всички се надяваме да започнем да използваме след рециклиране поне бетона от разрушаването на сгради като бившия хотел „Сердика“ или недостроения комплекс на ИПК „Родина“ в София. Все още обаче сме далеч от северноевропейската паника пред климатичните промени. За нашия строителен сектор те се случват някъде далеч, там, в Европейския съюз – ние само следваме, доколкото можем, буквата на закона, а реален пазар за рециклирани строителни материали у нас де факто липсва.

Все още ми е трудно да си представя тук сграда с фасада от начупени тухли, но съм сигурна, че и българските интериорни дизайнери биха се сбили за шейсетарските лампи или настилки от съборения през 2017-та хотел „Астория“ в Златните пясъци.

Когато през ноември се разхождах с Мартен Гийлен из коридорите на ремонтираното НДК и му разказвах колко мрамор е бил изхвърлен и как сме успели да спасим от рампата на ниво –3 едва няколко стола от стотиците изхвърлени мебели, ламперии и материали, той каза: „Жалко, че не сме били тук.“

Новите плочки, имитиращи стария мрамор във фоайето на НДК © Анета Василева

Заглавна снимка: Фасада на жилищния комплекс Resource Rows от тухли, събрани при разрушаването на пивоварната „Карлсберг“ в Копенхаген