Атанас Леваков и градският стенопис

Атанас Леваков създава проекти и инициативи, които развиват градското изкуство в България чрез платформата SAT Gallery. Той е организатор на изложението за градска култура SAT Festival, чието трето издание ще се проведе от 4 май до 3 юни тази година. Разговаряме с Атанас за развитието на културата в български контекст, къде да я търсим из градските пространства и какво е да бъдеш радетел за популяризиране на стрийтарт сцената у нас.

Уличното изкуство в глобален мащаб винаги е контрастирало на финансово подпомаганите творчески индустрии и се е развивало без държавна помощ. Художниците от улицата често посвещават творчеството си на социално релевантни теми и повечето се разграничават от проявите на вандализъм и неоторизирани действия.

Социалната значимост на градското изкуство е подсилена от свободния достъп до него. Пример за това е своеобразната икона на дядо Добри, която вече няколко години ни напомня от блок 54 в столичния квартал „Хаджи Димитър“ колко красива и важна е човешката доброта. Автор на творбата е уличният художник Nasimo. Излезли сред широката публика, артистите често третират социално ангажирани теми, изваждат на показ екологични проблеми, засягат човешката етика и толерантност, изпращайки силни послания, които изразяват гражданска позиция, а понякога дори политически протест.

Неслучайно стрийтарт произведенията могат да се нарекат „изкуство на несъгласието“. През 80-те години се появява един от класическите примери за улично изкуство – визуални послания на Берлинската стена, израз на гражданска позиция. Формите на това изкуство отдавна не се свързват с нелегални действия, а биват обгърнати с вниманието и одобрението на публиката. Днес те са част от градската среда, способна да взаимодейства с културното развитие на обществото.

Глобалните идеи и улеснената комуникация между артистите са повлияли на градския стенопис, като по различните краища на света се срещат силно унифицирани графити. От друга страна, на стрийтарт сцената изпъкват нови и абстрактни течения, разнородни техники и голяма палитра от индивидуални стилове. Най-разнообразни художествени форми променят всекидневното ни обкръжение в контекста на съвременната субкултура – променят се образно и смислово пътни знаци и улична маркировка, дорисуват се прозорци и канални шахти, използват се особеностите на пейзажа, работи се с осветлението, хвърлените сенки от пейки и т.н.

Освен чрез концептуална намеса в градската среда, уличните визуални  форми може да се срещнат и в познатите на всеки ценител на изкуството изложбени зали. „Модерните изложбени пространства често показват толерантно отношение към уличните артисти и към този вид култура. В световен мащаб това е изкуство, което вече има своето неизменно място в най-известните галерийни зали, а в страната предстои да става по-популярно и по-качествено“, казва Атанас.

Български артисти участват в изложби по целия свят и биват високо ценени, като например Nasimo, Bozko, Arsek & Erase и 140 ideas. Последните стоят зад международния фестивал за градско изкуство в Ахтопол – We All Write. Атанас отбелязва позитивната промяна: „Все повече български артисти имат възможност за професионални изяви, което им дава самочувствие да пристъпят към по-смели проекти и да разгърнат творческия си потенциал – това от своя страна разширява културния кръгозор на новата публика, а ограничения в достъпа до стрийтарт няма.“

А до каква степен рисуването в пределите на града е урегулирано? Оказва се, че в България няма т.нар. легални стени – досега не се е работило за регламентиране и обособяване на легални градски обекти. „В повечето случаи артистите сами търсят съгласието на ползвателите и собствениците на сградата или се знае, че конкретна стена може да бъде нарисувана, без да има неприятни последствия за твореца“, казва Атанас.

Добра практика в страни като Испания и Франция е осигуряването на стени, които могат да бъдат преправяни и прерисувани в дългосрочен план с цел рисунката да се сменя периодично и да се даде възможност на повече артисти да се изявят. Атанас допълва: „Всяка стена съществува като експозиция за определен период от време и има жури, което се грижи за кураторството и подбора на художниците. Често такива проекти прерастват в групови изложби в галерийни зали или в каталог с всички рисунки от конкретната стена, които са направени през годината.“

Атанас вече се опитва да реализира на местна почва подобни инициативи, като изложението за градска култура SAT Festival. На миналогодишното издание бяха представени графити, картини, фотографии и илюстрации на над 30 от водещите улични артисти в страната. В програмата на фестивала бяха включени още кинопрожекции на български и международни късометражни филми, както и базар с характерни за градската култура авторски обекти, зинове, тениски и принтове.

Съвместно с други артисти Атанас активно работи за създаването на подходяща творческа среда в България, а също и за привличане на по-широка публика, която може би не е заинтересувана какво се случва на улицата, но има афинитет към изкуството. Извън проектите, в които лично участва, Атанас посочва дигиталната карта на Urban Creatures с локации на техни произведения в пределите на София (някои от които с височина 12 етажа) като положителен пример как по алтернативен начин може да се стигне до потенциална аудитория.

Погледнато в по-широк аспект, според Атанас е нужна „цялостна културна политика с ясни приоритети“ – субсидиране на творческите индустрии, осигуряване на достъп до културни пространства за всички социални групи и засилване на приемствеността и разбирането, че творческите дейности разширяват светоусещането на хората и повишават интелигентността.

„От училище не съм научил много за визуалните изкуства, но имах щастливата привилегия да посещавам частни уроци и да се развивам сам в тази посока“, отбелязва той. Често това време от учебната програмата се превръща в час по всичкозанимание и децата не обръщат внимание на преподаваните им уроци и техники, а поради липса на материали учителите губят мотивацията си да насърчават учениците към творчество. Изучаването на стрийтарт в класните стаи е нелоша идея, защото визуалните форми са много пъстри, а уличната среда е динамична и носи заряда на социално интересни истории – разбираемо е децата да имат по-голямо влечение към модерни и актуални визуални изкуства.

Атанас споделя, че извън училищата е срещал много млади хора, на които им е любопитно какво представляват графитите и как се правят. Водил е работилници на тази тема и има идея чрез организацията си да подготви курсове за начинаещи артисти или за хора, които искат да знаят повече за художествените форми на градското изкуство. Подобен проект по негово мнение би бил много успешен в училищата, стига да се лансира по правилния начин.

„Децата имат нужда от малки да се докоснат до изкуство и творческото им усещане да се подкрепя от образователните институции чрез подобни инициативи, които преди всичко да им предоставят възможността за себеизява, без значение дали в сферата на художественото изкуство, или някое друго.“

И не само децата имат такава потребност – всеки от нас притежава естествения стремеж към свободната мисъл, творческото въображение и самостоятелната изява в областта на изкуствата. Визуалните форми на градската култура са от най-светлите примери как може да изпъстряме ежедневието си и заобикалящата ни среда, а това дава своето отражение върху развитието на културния ни облик. Надяваме се все повече улични артисти да дават повод да обръщаме поглед към някоя изрисувана стена и с по-цветни чувства да продължаваме по пътя.

Снимки: Велико Балабанов
Автор на творбата от заглавната снимка: Sten Duc