Архитект. Преподава архитектурна история и теория в УАСГ и критика в НБУ. Води колонка в „Тоест“. Вярва, че архитектурата трябва да се прави с мисъл за хората и да не говори само на себе си.
Може ли днес да говорим за универсален архитектурен модел, който отговаря на съвременните разбирания за справедливо наказание и успешно превъзпитание на престъпниците? Как трябва да изглежда затворът на ХХI век?
Едно лято ни дели от местните избори. Възможно ли е истинско въвличане на гражданите без популизъм? Възможно ли е протестната енергия и активизмът, свързани с положителна промяна на градската среда, да получат ясен политически облик?
Благо или бреме? Колко тежи културното наследство върху раменете и ума на един съвременен архитект, инвеститор, управник? И възможен ли е в България сър Дейвид Чипърфийлд, носителят на „Прицкер“ за 2023 г.? Засега като че ли не, предвид развитието на казуса с русенското летище в Щръклево.
През 2023 г. България ще участва за пръв път от 15 години във Венецианското архитектурно биенале с проект за изоставените училища в страната. За кандидатите и контекста на конкурса, за спечелилия проект, за пропилените ресурси и все още отворените възможности ни разказва арх. Анета Василева.
Страстите у нас утихват бързо. Театър „София“, Тютюневият град в Пловдив, детската болница, колчетата на „Графа“, „реставрацията“ на Ларгото, ремонтът на НДК,...
Популярният туристически образ на Португалия е цветен и екзотичен – азулежу, пащейш де ната, приказни замъци, син океан. В архитектурния свят пък, още...
Винаги съм се забавлявала, когато някои хора определят архитектурата просто като изкуство. Като изкуството да създаваш чиста красота. Като извънмерен стремеж към...