Писателка. Редакторка на българска и преводна литература. Рецензентка и литературна консултантка. Създателка на книжния сайт „Литературни разговори“.
След като се завърнахме от пътешествието из Малайзия с Петя Кокудева, Антония Апостолова ни запознава с първата малайска книга, преведена на български. Цветна, луда, вдъхновяваща човешка въртележка от истории, които ще ни се сторят учудващо близки.
Истории, които превръщат психическите разстройства в метафори на човешката ни крехкост и уязвимост, на самотата ни, на вътрешните ни разпади. В рецензията на Антония Апостолова отекват гласът и позицията и на самата авторка Виолета Златарева.
Имате поща! За това как един на пръв поглед подвеждащо лек, „холивудски“ сюжет може да добие плътност и дълбочина и да ни потопи в бистрите води на японската поезия и култура на емоциите, ни разказва Антония Апостолова.
Започва Софийският международен литературен фестивал. Различни светове ли отварят пред читателите българската и преводната литература? Защо преводачите и редакторите са от ключово значение за една книга? И какво е бъдещето на хуманитаристиката. Чуйте Амелия Личева.
Един от най-големите израелски писатели Давид Гросман пише роман за лагерите, но не за нацистките, а за комунистическите. Разтърсващо четиво, в което Антония Апостолова вещо ни въвлича.
Антония Апостолова ни предлага да се върнем към романа на румънската писателка Ирис Волф, проникващ в тихите и трудно видими места на семейно-интимното, върху които комунистическият режим не е пропуснал да хвърли отровните си сенки.
Как една съвременна поетическа книга може да ни говори едновременно за войните в Украйна и в Близкия изток, за далечната ни история и близкото ни бъдеще? В процес на апокалипсис ли сме? Всичко това в един не просто литературен разговор на Антония Апостолова с Георги Гаврилов.