Занимава се с литературен превод и художествена документалистика. Автор е на книгата „Нещотърсач: 44 (не)обикновени предмета от близо и далеч“. Води рубриката „От дума на дума“.
Освен прословутите шведски кюфтенца, които всъщност са турски, Швеция си е внесла от Турция и други лакомства – например сармите. Но най-ценните деликатеси всъщност не стават за директна консумация: това са думите. За една от тях – „калабалък”, ни разказва Екатерина Петрова.
Според известен литературен герой птичките чуруликат на старогръцки. Всъщност всеки език о-чуднява „чуруликането" на чуждото. И ако за някои езици гръцкият е пределът на чуждост, за българския по-чужд от патагонския няма. Който всъщност е испански. Но и в известен смисъл гръцки.
Колко чужда ни е чужбината? И дали в самото понятие „чужбина“ не влагаме повече съкровено „наши“ си неща, отколкото чужденците в техните си „чужбини“? Екатерина Петрова за преводите на непреводимото.
Този месец Екатерина Петрова вдига купона не около една дума, а около израз, който означава прелюбопитната практика да си тръгнеш, без да се сбогуваш. По ирландски, по френски, по английски, по полски и най-изненадващо... по български. Поседнете и прочетете, преди да се изсулите, ометете, омъглите.
Време е за... грип, ни казва Екатерина Петрова и ни изправя беззащитни пред най-завладяващата и влиятелна сезонна инфлуенсърка – кихавицата! И от дума на дума, току-виж сме се заразили и ние. Но не от грип, а от етимологичен вирус. Апчиху!
От дума на дума стигнахме до края на 2023-та и е време за думите на годината според водещите световни речници. Кой, ако не Екатерина Петрова, може да ни остави без думи сред всички тези думи...
Приносител, превозвач или предател? Или може би майстор на чеверме? Що за дейност извършва човек, който ни превежда от език в език? Екатерина Петрова пуска думата „превод“ в етимологическата центрофуга, докато свят ни се завие, и то на няколко езика.