Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.
Моделът „Пеевски“ е моделът „Кой“. На мястото на „Кой“ може да стои произволно име. Истината е, че тези имена са повече от едно. За някои се сещаме бързо, други не ги и знаем. Лошото е обаче, че не се сещаме за имена на смели лидери, които могат да се противопоставят на „Кой“. От Емилия Милчева.
Равноотдалечен премиер, коалиции, условия, споразумения, ултиматуми... Часове преди поредните избори има от всичко по много. Само дето на гласуващите пак не им е ясно какво точно значи това. За непредставителността на демокрацията и безкрайността на технологиите на властта от Емилия Милчева.
Отива ли си ерата на политическите титани, или просто чакаме да паднат настоящите, за да си произведем следващите? Без здравословен парламентаризъм сме обречени на „титани“, които ползват българската политика за лична изгодa. От Емилия Милчева.
Може ли да бъдем изненадани с редовно правителство след изборите на 27 октомври? Напълно възможно е според Емилия Милчева. С уговорката, че макар и хубаво на картинка, досущ като есенно цвете, това коалиционно правителство ще е доста неустойчиво.
Винаги е добре новото начало да е подкрепено със стари приятелства. В случая с българската политика и главните действащи лица в нея приятелствата са по-скоро договорки и зависимости. Как изглежда войната на ДПС-тата в предизборната кампания? От Емилия Милчева.
Парламентарните избори са най-успешното риалити. Тъкмо да си помислим, че няма да го подновят за седми сезон за последните три години, и току започнем да се вълнуваме от листи с кандидат-депутати. Там обаче няма нищо вълнуващо и това е проблемът. Анализ на Емилия Милчева.
Българската политика прилича на асансьор, който е претоварен с партийни апаратчици и спорни лидери. Вероятността въжетата да не издържат и всички да се понесем към шахтата не е малка. Пука ли им на партиите? Анализ на Емилия Милчева за подредбата на листите.