Прелетна птица между Севера и България, обича да каца по островите из Атлантическия океан. Преводач от норвежки и исландски, четирисезонен приключенец и читател. Вярва, че хората са част от природата.
Магически разказ на Светла Стоянова за досега ѝ с една далечна и чужда красота – лед и вулканичен прах, мъх, риолит и обсидиан, горещи извори и блещукаща лава. Добре дошли в земята, която кипи и диша, добре дошли в Исландия!
В продължението на разказа си за Фарьорските острови Светла Стоянова описва местните жители като приветливи, свързани със земята и водата си, но и изключително изобретателни. Не е случайно, че Фарьорите са сред бързоразвиващите се страни с висок стандарт на живот.
Северната рубрика на Светла Стоянова продължава с увлекателен разказ и дневникови бележки за Фарьорските острови, за хората и овцете, за рибата и пъстрите вълнени пуловери.
Разказвайки за Севера, няма как да не споменем името на Фритьоф Нансен, който преди точно 136 години прави първото подробно изследване на Гренландия. Освен един от най-значимите полярници в историята, той е и борбен общественик, който променя живота на хиляди българи след Първата световна война.
Всяка монета има две страни – твърди Светла Стоянова и ни вкарва в кухнята на ресторанта на края на света. Там всичко продължава да изглежда прекрасно, но нито толкова устойчиво, колкото предполага „зелената звезда“, нито пък достъпно за местните хора.
Как изглежда едно звездно похапване с местни гренландски продукти – атлантическа камбала, арктическа мащерка, овцебик, гренландски рододендрон? Светла Стоянова ни отвежда на пътешествие в ресторант на края на света.
Северният дневник на Светла Стоянова ни отвежда в Илиманак, инуитско село с петдесетина жители, шейни, лодки, кучешки впрягове и нелеко всекидневие. Какви ли истории се крият зад пъстрите и весели фасади на инуитските къщи?