Хората, които имат отношение към ограничаване на свободата на словото, се фокусират върху думите…
Найо Тицин в интервю за „Площад Славейков“
В скромната си история дотук успяхме да провокираме приличен интерес. Вярваме, че стилът на публицистиката в „Тоест“ вече е достатъчно разпознаваем. Даваме думата на автори, които имат какво да кажат и да добавят към обществения дебат. Търсим приоритетно мнението на уязвимата страна, което често остава далеч от вниманието на по-големите медии. Вярваме, че така подпомагаме баланса на гледните точки. Публикуваме хора с авторитет в областта, която коментират.
Авторите ни имат свободата да изразяват своята лична позиция и дори да проявяват пристрастията си, стига да не изопачават или спестяват факти.
Редакторите ни избягват да се намесват в начина, по който една или друга история е разказана, освен с цел да направят публикацията по-ясна, есенцията на темата – по-видима, а по този начин и съдържанието ни – по-полезно. Изключително рядко добавяме бележки под линия, с които редакцията допълва факти или контекст към дадена теза.
От самото начало вярваме, че тези наши усилия са видими и ще бъдат оценени. Защото добрата журналистика се нуждае от страст, умения и ангажираност. Както и от внимателна, любопитна и космополитна публика.
Разглеждаме взаимоотношенията си с вас, нашите читатели, извън контекста на даването и получаването. Не произвеждаме материали само за да заслужим вашите пари. Вярваме, че сме заедно в усилията за социална промяна и еволюция на българското общество. Не започнахме „Тоест“, за да бъдем десни или леви, нито да се плъзгаме по лесните теми и „лепкавите“ заглавия; нямаме амбицията да сме първи, преди всички, нито да тичаме след едни или други „победители“.
Напротив, започнахме този проект със съзнанието, че
медиите не са инструмент за пропаганда, а територия за обществен дебат – рационален, спокоен и аргументиран.
И че в този дебат има място за всеки, който не изкрещява тезите си, не изповядва крайни позиции, а се опитва да поглежда нещата и от друга камбанария. Да си несъгласен с някоя гледна точка не бива да е повод за война, а за разговор. И за разширяване на хоризонти – както на собствените, така евентуално и на опонентите.
Вярваме, че такъв дебат може да сближава позиции и да свързва гражданите в едно общество. Вярваме, че всяко скромно усилие за възстановяване на умереността и баланса на мненията в обществения диалог ще върне тежестта върху авторитетите и експертите.
„Тоест“ се финансира от даренията на читателите си. От нищо друго. И разбира се, боли, когато загубим дарител.
Но се чувстваме нелепо, когато това е форма на „наказание“, защото днес сме защитили пенсионерите, утре сме дали думата на икономист, който бива припознат за либертарианец, вдругиден критикуваме административните безобразия с Европейската столица на културата в Пловдив, но въпреки това излизаме в защита на артистичната директорка на проекта, когато е атакувана от политици, сеещи омраза и хомофобия.
Затова си позволяваме да призовем за премисляне на акта на даряване за независима медия като нашата. Не го правете, ако очаквате от „Тоест“ да бъде единствено рупор на вътрешния ви глас и мненията ни да съвпадат изцяло. Ние се събрахме да правим журналистика, а не пропаганда. Да дискутираме, не да скандираме. Да размишляваме, не да повтаряме готови тези или наложени отговори. Затова позволете понякога да се разминаваме.
Авторите и материалите ни и занапред ще представят както леви, така и десни тези.
Едни ще защитават пенсионерите, други – свободния пазар; някои ще са за повече държава, а други – за по-малко. Няма да спрем да пишем за бъдещето, за екологията, за гражданските права, за изначалните човешки свободи – особено когато са под заплаха. Ще обсъждаме регулациите и когато препъват свободния пазар и конкуренция, и когато са оръжие срещу лакомията на големите интернационални корпорации. Защото всичко това е част от ежедневните усилия за опазване на демокрацията.
А без демокрация свободата изчезва. Ако журналистиката умре, това ще е краят на отвореното общество, на свободата на изразяване, на правото на избор между конкуриращи се аргументи. Свободата на пресата е знамето на либералната революция – и е първата жертва на всяка диктатура.
Далеч сме от позицията да отказваме дарения, при положение че оцеляваме почти месец за месец. Но когато дарявате на „Тоест“, правете го, защото искате да съществува още едно свободно пространство за смислени теми, аргументирани позиции, разнообразни мнения и автори.