Борисов и приятели

Борисов и приятели официално откриха на 8 януари газопровода „Турски поток“. Не че Борисов може да покани Путин, Ердоган и Вучич на барбекю и белотче в къщата в Банкя, но те го смятали за свой приятел, „както и за приятел на Тръмп и на Брюксел“. И макар приятелите да си вярват, единственият премиер сред трима президенти в Истанбул занесе на Путин снимки как върви строителството на втората линия на „Турски поток“, и го попита на руски език дали са го информирали за това:

„Вам сказали как мы строим?“

Едва ли руският президент разчита на тази информация. Съществуват сателитни снимки, икономически шпионаж и български „братушки“ – може и в обратен ред. На същия 8 януари във Facebook профила на българския министър-председател е публикувано кратко съобщение как мы строим. И информацията за готовата част от „Турски поток 2“ в България не звучи като от хеликоптера, на който се качи Борисов на 2 януари, за да покаже от птичи поглед още една магистрала – този път за газ. На 2 януари „150 км бяха готови“, шест дни по-късно вече „се работи на няколко участъка с обща дължина 150 км“. Съществена разлика – и дори не се съобщава колко километра са окончателно завършени.

Какво всъщност има да се строи от българското продължение на „Турски поток“, което единствено Борисов и другите от властта упорстват да наричат „Балкански поток“, а повечето български медии също не смеят да пречупят волята на премиера. За всички останали – ЕС, САЩ, Москва и чуждестранните медии – това, което се строи в България, е втората линия на „Турски поток“, предназначена да транзитира 15,75 млрд. куб. м газ годишно към Сърбия и Унгария, за която са предназначени над 6 млрд. кубика. Първата линия, която доставя руско синьо гориво за турския пазар, е за същите количества – 15,75 млрд. куб. м.

Българската част се състои от три участъка: построените през октомври м.г. 11 км от турската граница до компресорна станция „Странджа“; готово трасе от спрения от 1 януари Трансбалкански газопровод от компресорна станция „Странджа“ до компресорна станция „Нова Провадия“ (край Варна), което е около 160 км и може да се използва и за реверсивни доставки; строящото се трасе от „Нова Провадия“ до границата със Сърбия, което е близо 464 км.

Ако 150 от 464-те км наистина са готови, това би значело, че тръбата ще е факт много преди края на май. Но те не са. Доста неубедителен резултат за проект, чиито строителни дейности са стартирали в средата на септември м.г.

В Сърбия, където строи „Газпром“, трасето е готово, но ще трябва да изчака окончателното приключване от българската страна, което няма да стане през май. А Борисов склони сръбския президент Александър Вучич да нарича тръбата „Балкански поток“.

Кой превари, той завари

Това е и обяснението за бързането на проекта. В състезанието за газовите пазари на Европа който пръв построи газова инфраструктура, ще има думата при доставките. На този пазар вече има нови играчи – доставчиците на американски втечнен газ (LNG), чиито цени са по-ниски от тези на руския природен газ и от който България закупи около 430 млн. куб. м, близо една седма от годишното си потребление. Дори Борисов отбеляза, че американският газ е с 10% по-евтин от руския, и заяви, че директно с американски компании производители ще се опитат да договорят изгодни цени.

На пазара е и Южният газов коридор, чрез който европейски страни ще получават каспийски газ, а България – 1 млрд. куб. м азерски газ годишно, когато е готова газовата връзка с Гърция. Срокът за нея е тази година. Проблемът за Южния газов коридор обаче е липсата на достатъчно газ. Има и още един „играч“ – газът от Средиземноморието, който EastMed ще доставя един ден, но засега тръбата, която среща отпора на Турция, е само проект. Ердоган даже завърши речта си на откриването на „Турски поток“ в Истанбул с предупреждението: „Нека не превръщаме Средиземно море в море на конфликти…“ Така че на този етап реалният конкурент на руския газ е американският втечнен газ. За да идва през тръбите, необходими са терминали за регазификация.

И ето че в деня, в който Борисов замина за Истанбул, за да завърти демонстрационния вентил на „Турски поток“, правителството прие едно дългоочаквано от американска страна решение: „Булгартрансгаз“ ЕАД става акционер с 20% от капитала в проектната компания Gastrade S.A., която изгражда терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Синьото гориво ще се доставя през интерконектора с Гърция.

Според правителственото прессъобщение „проектът е идентифициран от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и от Европейската стратегия за Енергиен съюз“.

„Булгаргаз“ ще участва в обвързващата фаза на процедурата по пазарен тест за резервиране на капацитет от терминала, като резервира от 300 млн. до 500 млн. куб. м на година за 3 до 5 години. Проектният капацитет на терминала е за 5,5 млрд. куб. м. Правителството е „пропуснало“ детайла на колко възлиза новата инвестиция. „Капитал“ се позовава на прогнозни сметки на Gastrade S.A., че терминалът ще струва общо 370 млн. евро, което означава, че българската част от инвестицията трябва да е около 74 млн. евро.

Съвсем не е случайно, че чаканото от месеци решение идва точно в деня, в който бе дадено началото на Стратегическия диалог САЩ–България, съвпаднал с визитата на Борисов в Истанбул. Една от първите приветствани от Вашингтон договорености бе именно за решението за включване в терминала край Александруполис и резервиране на капацитет. Очакват се доставчици от САЩ, Катар, Израел, Алжир, Кипър.

Само че продължението на „Турски поток“ през България, на входа с Турция и на изхода към Сърбия, е резервирано преимуществено от руски доставчици („Газпром“ и негово прокси), като са оставени едни 10–20%. „Булгартрансгаз“ умишлено не казва колко е резервирал „Газпром“ и колко – регистрираната в Швейцария MET Group. И ето че петият липсващ на церемонията в Истанбул – премиерът на Унгария Виктор Орбан, даде пример. Авторитарният критик на ЕС реши… да спази европейските енергийни изисквания – Унгария разрешава само 50% от тръбата да бъдат заделени за руски газ, останалите са за алтернативни доставчици, в случая румънски. Това е едно от условията, на които да отговарят новите газопроводи в ЕС, което не бе спазено при спрения проект „Южен поток“, разчетен на двойно по-голям капацитет от „Турски поток“ и предвиден да стига до Австрия и Италия.

Печеливши и губещи

„В рамките на един ден бяхме с геостратегическите ни партньори САЩ, бяхме и с нашите съседи. И с всички сме постигнали разбирателство и проекти, които носят просперитет“, заяви след завръщането си от Истанбул премиерът Борисов. Така е, проектите носят просперитет: за едни – повече, за други – кой знае колко. За „Булгартрансгаз“, който се е нагърбил с финансирането на „Турски поток 2“, известен и като „Балкански поток“, рисковете са големи при осигуряване на нужните над 3 милиарда лв. По БНР Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество заяви, че „става въпрос за рискова инвестиция – около 3,5 млрд. лв. с лихвите по кредита и ДДС“. Това е повече от целия собствен капитал на „Булгартрансгаз“, подчерта той. Според него операцията изглежда рискова и „по-скоро няма да излезе сметката“. По БНТ тази седмица експертът Христо Казанджиев също изтъкна, че проектът е икономически неефективен за България.

Най-големите опасности да не излезе сметката са две – евентуални санкции от „приятеля Тръмп“ и липса на достатъчно големи обеми газ за транзитиране, приходите от които биха осигурили изплащане на кредитите. Липсата на газ е по-малката от двете беди. Опасността втората тръба на „Турски поток“ да се окаже полупразна е фактът, че Турция купува все повече втечнен газ. Според Пламен Димитров това означава, че част от доставяния по първата тръба руски газ може да бъде пренасочен през България. Турция е вторият най-голям пазар на втечнен газ в Европа, разполага с 4 терминала и поради ниските му цени в момента е активен купувач. Няма транзит – няма транзитни такси. А за тази година те ще бъдат скромни, предвид късото разстояние, на което България транзитира газ за Гърция и Северна Македония от първата линия на „Турски поток“, и основателните съмнения колко газ и изобщо ще текне ли по т.нар. „Балкански поток“.

А се задават и санкции. Уж властта беше спокойна, че американските санкции засягат само евентуални нови тръби към „Турски поток“ по морското дъно. А дали няма да ударят финансирането? От „Булгартрансгаз“ не казват каква част от осигурените кредитни средства е с руски произход – скоро ще разберем дали това няма да се окаже проблем.

Eдно интервю по БНР тази седмица – на заместник държавния секретар на САЩ Дейвид Хейл, хвърля светлина, или по-скоро мрак, върху газовата магистрала през България. „Съединените щати са против втората линия на газопровода „Турски поток“, предназначена за доставки на газ за Югоизточна Европа през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия“, казва Хейл. Всъщност Вашингтон винаги е бил против и още в края на 2018 г. Унгария и нейните съседи бяха предупредени да я отхвърлят. Хейл трябваше да води американската делегация, която Борисов прие на 8 януари, преди да отпътува за Истанбул, но не дойде. Извиниха отсъствието му с напрежението в Иран, но причината е именно истанбулската визита. Недипломатичната прямота на Хейл означава, че най-вероятно санкции за прекръстения в България „Турски поток“ ще има. Дори и Борисов да се обади на „приятеля Тръмп“.

Стабилността започва да се пропуква. Няма да е първото правителство, паднало заради руски газ.

Заглавна снимка: kremlin.ru