Тя е чувствителна, рефлексивна и наблюдателна, често се усмихва. За себе си казва, че е в топ три на най-срамежливите хора, които познава; обича да яде всякакви зелени неща; напрягат я хора, които знаят всичко и имат категорично мнение по всички въпроси.
Боряна Йовчева е актриса и режисьорка, а напоследък е възторжено приета и като създателка на дигитално съдържание. Нейният канал в YouTube „Ние, нашите и кучето“ съществува вече 5 години и ни допуска в семейния ѝ свят: дома, пътешествията, децата, любимия мъж – актьора Милко Йовчев. Или казано другояче, Боряна ни прави свидетели на своя честен и ведър монолог за жените като майки и за майките като жени, но и за взаимоотношенията въобще.
Последователите ѝ в мрежата знаят, че почти е осъществила околосветско пътешествие (добре де, по-голямата част). Има мъж, три деца и куче. От всички тях е режисирала само съпруга си. Засега.
Напоследък Боряна Йовчева стига до все по-широка аудитория и през социалните мрежи. В кратките си клиповe в TikTok „тъз жина“ коментира различни обществени процеси и ситуации с неприкрита ирония и отчетлив акцент върху произношението, характерно за източните говори (Боряна е родена в Шумен и ухото ѝ познава нюансите на мизийските говори).
Тя смята, че интелигентният човек е деликатен и усъмняващ се. Публичното ѝ говорене е нейният малък човешки бунт срещу кресливите и недотам възпитани „тарикати“.
Ако гледате неин клип, ще научите, че понякога отказва интервюта на улицата, защото много бърза. Например за да си направи татуировка на Марин Дринов на пищяла a.k.a. глезена. На „Тоест“ не отказа интервю. Ние пък от своя страна суеверно не я попитахме нищо за татусите.
Има едно заглавие на Туве Янсон – „Пътуване с лек багаж“. Какво има в лекия багаж на Боряна?
Малко неща, като цяло. Само най-важното – и буквално, и метафорично, защото от път човек се връща с повече, отколкото е тръгнал. Затова е добре да не тръгва с пълна кошница.
Ние с Милко сме пътешественици съвсем от началото на нашата връзка. Още в първите месеци, в които бяхме заедно, направихме едно пътуване из Европа с лоукост полети – спомням си, че имаше такива по 10 евро. Обикаляхме европейските столици и когато се върнахме, осъзнахме, че няма да се разделяме повече. Сега вече пътуваме и заедно с децата, понякога и поотделно, но общо взето – при всяка възможност.
Ида, Антоан, Емо. Има ли думи, които сте успяла да научите от децата си по трудния начин?
Най-голямата илюзия, която имах, преди да стана майка, е, че мога да бъда добър родител. И си спомням, че когато се роди дъщеря ни, това беше едно от първите неща, които казах на Милко: вече сме родители и още сме напълно безгрешни.
Но една от думите със сигурност е „граници“, макар да не съм убедена, че знам къде са – дори за себе си. Всичко, общо взето, е една голяма игра на проба–грешка, но целият ни път е и „обич“, въпреки всички трудности.
Спомням си сега и една от бебешките думи на Антоан: той наричаше слънцето „инка“.
Ако трябва да определим към кой жанр се стреми животът на Боряна Йовчева...
Нещо мултижанрово ще е при всяко положение. Но със сигурност ще има елементи на сатира, романтична комедия, абсурд и най-вече нещо много съвременно като братята Дарден – не толкова като теми, колкото като естетика и изразни средства. Ама и малко Тарантино трябва да присъства.
И със сигурност ще е инди филм.
Другата важна част от живота Ви е театърът. Как решихте да станете актриса?
Бях в десети клас, когато започна да зрее в мен желанието да съм актриса, и то абсолютно ме погълна. Влюбих се в театъра. И знаех със сигурност, че нищо друго не искам да правя. По принцип съм нерешителен човек, но за важните неща съм категорична, нямам колебания. Да бъда актриса беше сред тези неща. Завърших класа на проф. Атанас Атанасов и никога не съм съжалявала, при все че в професията има много трудности и несигурност, особено ако си на свободна практика. В нашия случай с Милко – и двамата сме свободни електрони, при това с деца.
Преди години няколко човека създадохме независимия театър „Реплика“ и заедно правим постановки. Свързани сме роднински и житейски и се шегуваме, че това е нашият шуробаджанашки театър. Срещата с тези хора професионално и личностно е важна част от мен.
Режисирахте съпруга си Милко Йовчев в „Списък на всички страхотни неща“. Как точно се случва това?
О, това е голямо приключение! Създаването на спектакъл е мултидисциплинарно упражнение и понякога средствата може да не са точно обичайните ти актьорски похвати. В случая с Милко работихме заедно. Текстът е много подходящ за него и моята намеса беше по-скоро да наблюдавам процеса като странично око.
Какво влиза във Вашия списък със страхотни неща точно днес?
Семейството. Свързването с хора, това напоследък ми е много голяма тема – как успяваме да се приближим един към друг, да се сближим.
И вълнените чорапи, разбира се.
В каква посока искате да се движите?
Към непознати неща. Интересното е, че в който и аспект да си го помисля – и като личностно развитие, и ако говорим за изкуство, все ми се иска да пробвам нещо ново. Да има несигурност. Но ми е важно да има близки хора около мен, само така се чувствам спокойна. Бих искала да правя повече социално ангажирано изкуство, да провокирам диалог. Успявам да осъществя някои неща само, защото живея на принципа да мечтая по-смело.
Ежедневно Ви е необходимо...
Първото, което ми хрумна, е Милко. Той ме заземява и ми дава усещане едновременно за свобода и сигурност. С него имам спокойствието, че моят дом е моята подкрепа. Дори да сме на път, сме си вкъщи.
И отново ще кажа – свързаността. Само благодарение на нея мога да експериментирам, да правя нови неща. Звучи като клише, но е много важна.
Живеем във време, в което диалогът сякаш липсва, няма обществен разговор. Всеки е потънал в собствения си монолог. При някои хора вербалното дори е деградирало до крясъци или недовършени фрази. Вашите видеа засягат тази тема. Иронията би ли могла да ни спаси, или води до задънена улица?
Живеем във време, в което се случват такива неща, че сигурно ще ги пишат в учебниците по история. А аз много се вълнувам от всичко и се опитвам да го изразя по начина, по който мога.
В началото започнах да правя видеата без конкретна цел. С времето с мен започнаха да комуникират различни хора и се разкри друг хоризонт – запознах се с хора от гражданския сектор, които правят толкова много и смислени неща, че аз също се активирах. И макар от години да съм си представяла, че искам да доброволствам, все е оставало на заден план. Напоследък се движа в тази посока, свързвам се с тези, които чувствам себеподобни и с които имаме нужда да преминем заедно през определен опит. По-леко дишаш, когато си с хора, които мислят по твоя начин.
Благодарение на хумора обаче успявам да стигна и до такива, които принадлежат на други „балони“, и това е не по-малко ценно. Този диалог наистина липсва. Всички обитаваме собствените си светове балони, харесваме си ги, казваме си с колко прекрасни други човеци сме обградени. Но това не е ценно. Социалните мрежи допълнително допринесоха, а след ковид всички сякаш се радикализираха. В мрежата е по-лесно да не чуваш човека отсреща.
Що се отнася до иронията... въобще не съм сигурна градивна ли е, или не е.
Напоследък много мисля за това как можем да се свържем с тези, които мислят различно от нас. Убедеността в правотата на нашия балон е правопропорционална на убедеността на онези от другия балон и всеки от нас ежедневно получава тонове потвърждения в интернет. Всичко това само засилва напрежението.
Да излезем тогава за финал от действителността. Кои са филмите, които намирате за спасителни?
Първият, който ще кажа, е едно от малкото категорични неща в моя живот: „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини. Много ми повлияха и „Джоджо Заека“ и „Капитан Фантастик“.
Освен това обичам да слушам списъците на хора за филми, защото винаги освежават и моите. А и разбираш много за един човек по нещата, които харесва.
Хората, които тихо и кротко променят средата, в която живеят, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Тук ви срещаме с тях. Това са „Тези хора“.
„Тоест“ се издържа единствено от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни