Боян Папазов чете откъси от пиесата си „Муа у тупан“

„Дума синор няма.“ Това е една от любимите поговорки на Боян Папазов (р. 1943), славен български драматург и киносценарист („Всичко е любов“, „Една жена на 33“), когото ще чуете да чете на граовско-трънски три парчета от пиесата „Муа у тупан“ (в които Бане и мухата Жота откриват, че господ е „изпаднàл от небето и са гòркио бог оди потрòшен у тупано“, а Шале посира живия мъртвец Чоле и говното му вампирясва под името Мамъцко). Сред най-новите му произведения са три пиеси за иконични личности от нашата култура: Алеко Константинов („Рицар на Светия дух“ – блестящата постановка на Маргарита Младенова отдавна се играе в Народния театър и е задължителна за гледане за всеки, който таи любов или любопитство към театъра, майсторското писане, България и нейните демони), Димчо Дебелянов („Любовен бестиарий“ е налична в своята цялост тук, а скоро най-вероятно ще може и да се гледа на софийска сцена) и Илия Бешков („Поклон доземи“). Не след дълго предстои излизането на тези три текста в книга и дори да не сте свикнали на пиеси в книжна форма, не се съмнявайте: тя ще е едно от най-солидните четива за тази година в която и категория да я поставите – драма, проза, поезия, философия, история, филология…