За бога, братя, не боледувайте. Яжте пица

Във времената, когато всички обичаха Бойко Борисов, първият финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков оприличи бюджета на пица – и така ѝ тръгна на метафората. В първия мандат – постна пица, в третия – с пармезан и шунка.

Шунката не е за всички, независимо какви ги говори председателката на Комисията по бюджет и финанси в 44-тото Народно събрание Менда Стоянова (ГЕРБ). Тя казва също, че догодина „държавата ще похарчи толкова, колкото и ще събере“, но това не е вярно. Бюджетът е балансиран, но властта ще пусне и нова дългова емисия от 2 млрд. лв. на външните пазари. Това означава, че към предвидените капиталови разходи от 2,913 млрд. ще се прибавят и нови 2 милиарда за харчене. Догодина може да се окаже, че освен „Хемус“, и „Струма“ ще се прави със средства от държавния бюджет.

Тази година от резерва бяха планирани 741 млн. лв. за новото платно на „Струма“ в участъка „Крупник – Кресна“ от Кулата към София и за обходния път на Кресна. Управляващите все така се надяват на безвъзмездни средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура, 2014–2020 г.“, но изгледите май не са оптимистични.

Реформи от ГЕРБ няма да дочакаме, нито прозрачност на разходите.

Доказателство са милионите субсидии за държавните предприятия, сред които най-големите получатели са Национална компания „Железопътна инфраструктура“ със 145 млн. лв. и вечната „черна дупка“ БДЖ със 139 млн. лв., от които 100 милиона ще отидат за нови вагони и локомотиви; отделно още 175 млн. лв. – за компенсации за евтиното возене на ученици, студенти, пенсионери, военни.

В следващите 3 години към „Пристанищна инфраструктура“ ще се насочат 220 милиона държавни пари. С тая „шунка“ ще се почерпи (и) почетният председател на ДПС Ахмед Доган, сдобил се тази година с „Пристанище ТЕЦ Езерово“. Амбицията е то да се превърне в порт за обработка на зърнени и контейнерни товари. Средствата за „Пристанищна инфраструктура“ ще бъдат използвани за удълбочаване до 12,5 м на пристанището във Варна, за да влизат и по-големи кораби, които да обслужват пристанищните терминали за контейнери, зърно, сярна киселина и петролни продукти.

Големите пари в българския бюджет се раздават през капиталовите разходи и субсидиите

за държавните предприятия, общини, ведомства, част от които се харчат през обществените поръчки. Раздават се и чрез данъчни промени като одобрените тази седмица от Бюджетната комисия. Те предвиждат инвеститорите в сгради да си възстановяват данъчен кредит за улици и друга инфраструктура, която е публична държавна или общинска собственост.

Но властта отпуска по някое парче с шунка и на тези, които получават заплатите си от бюджета – с 10-процентно увеличение. За пенсионерите – 6,7% ръст на пенсиите от 1 юли. За децата на социално слаби родители (в тази категория попадат повечето представители на малцинствените групи) бюджетът ще плаща таксите за предучилищна подготовка. Сумите ще се превеждат директно по бюджетите на съответните детски градини.

Освен това държавната хазна ще финансира с по 70 млн. лв. на година специален фонд за изграждането на ясли, детски градини и училища. Както и да го погледнем, това са пари за строителния бизнес. Не е ясно какво мотивира подобни намерения, тъй като броят на живородените деца намалява от година на година, както и на първокласниците. За 2018 г. например броят на живородените деца е 62 197 – в сравнение с предходната броят им намалява с 1758 деца, или с 2,7%. А коефициентът на плодовитост през последните години не преминава нивото от 1,5. Единствено в София дефицитът е сериозен – над 5000 деца останаха извън яслите и градините тази година, когато дори и във Варна имаше свободни места. Досега столицата посрещаше тези разходи със средства от бюджета си, а догодина той стига до 1,9 млрд. лв.

Коледно подаръче за бизнеса

Подаръкът дотук обаче е обикновена шунка в сравнение с пармезана, който коалицията на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ готви за бизнеса, окайващ се от години заради болничните и почивките покрай национални празници. Управляващите решиха да накажат гражданите – и болните, и здравите, с решението първият ден от болничните да не се плаща, като в същото време наградиха системата, благодарение на която българите боледуват все повече и повече, с още близо 400 млн. лв. С толкова бяха увеличени парите за НЗОК за 2020 г. („В името на здравеопазването“ не забравиха и 30 млн. за недотам безспорната необходимост от Национална детска болница, тоест пак за строителство.)

В момента първите три дни болнични са за сметка на работодателя, като изплащаното обезщетение е 70% от осигурителния доход, след това поема НОИ, който изплаща 80%. Един от аргументите за взетото в четвъртък решение е, че за пет години болничните с продължителност от пет дни са се увеличили с 50% – при един и същ брой заети на пазара на труда, по данни на НОИ. Друг – че в повечето страни от Европейския съюз първият ден от болничните не се заплаща. Според Фискалния съвет разходите на предприемачите за първите три дни са около 200 млн. лв. за 2019 г.

Бизнесът се бори за промяната от дълго време. По-рано през годината законопроект за промени в Закона за социалното осигуряване внесоха депутати от корпоративната партия „Воля“, с който предложиха да отпадне задължението на работодателите да плащат първите три дни, които да се поемат от Държавното обществено осигуряване (ДОО). В бюджета за 2018 г. за малко не мина предложението работодателите да плащат 50% за първите три дни вместо 70 на сто.

Ако това е благодарност от властта към бизнеса заради спечелените местни избори – ГЕРБ отново са първа политическа сила, макар и с по-малко съветници и кметове, – нека управляващите не се срамят и кажат кой предложи „отблагодаряването“. Или и те ще мълчат както БСП на въпроса „Кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС?“.

Няколко довода срещу решението да не се плаща първият ден болнични

Първо, управляващите негласно признаха поражение на намеренията си да контролират лекарското съсловие за фалшивите болнични. Дали изобщо са опитали? Преди няколко месеца Националното сдружение на общопрактикуващите лекари предложи да се предвиди вторичен преглед и ако пациентът не се яви, издаденият болничен да се анулира. Не им обърнаха внимание.

Второ, нужна е статистика какво е съотношението на болничните, издадени на служители в бюджетния сектор, където всички се осигуряват на реална заплата, и на такива от частния. Някой да познава строителни работници в болнични? (Освен ако работодателят сам не ги е пратил, защото няма поръчки примерно.) Само чиновниците могат да си позволят масово излизане в болнични покрай национални празници и поради факта, че щатовете в администрацията са раздути.

Трето, властта изключи родителите, които ползват болнични за гледане на дете, и хората, претърпели трудова злополука. А къде остават онкоболните и всички, които се нуждаят от продължителна терапия? За хората с тежки заболявания всеки лев е от значение.

Четвърто, населението в България намалява прогресивно (поради смърт и миграция) и застарява. Така че увеличените болнични са следствие от тези процеси – предвид и данните на НОИ, че болничните растат при един и същ пазар на труда. Фалшиви със сигурност има, но това е проблем на държавата, която не може да се справи с контрола.

Пето, защо властта не контролира какво се случва в болниците? Имало ли е реално лежащо болни с диагнозата, написана на болничния лист? Бюджетът на НЗОК, лъвският пай от който отива за болници и лекарства, стига 4,7 млрд. лв. за догодина. Вместо да довърши единната информационна система, чиито основи се наливат от далечната 1999 година, а финалът се отлага за края на 2020-та, още повече пари ще се дадат на нереформираното здравеопазване. В тази система близо 360-те болници нямат никаква друга цел, освен да увеличават колкото може повече хоспитализациите, за да се издържат. И те стигнаха и надминаха 2 млн. на година. Не е ли логично при толкова болна нация да има толкова много болнични?!

А ефектът от орязването на първия ден най-вероятно ще е увеличаване на дължината на болничните. На докопалите се до пармезана – да им е сладко.

Заглавна снимка: Public Domain Pictures