Българското кино на „Златна роза“ 2023

Темата за миграцията, или по-скоро за стремежа към нея, беше сред водещите в 43-тото издание на фестивала за българско кино „Златна роза“. По традиция и тази година най-големият форум за местни продукции се състоя във Варна, а в програмата (20–28 септември) бяха включени 59 български филма, от които 53 игрални, два документални и четири сериала, подбрани от селекционната комисия на Националния филмов център.

В основния конкурс участваха 12 пълнометражни проекта, произведени след последния фестивал през 2022 г., някои от които вече бяха показани в киносалоните, като „Чалга“ на Мариан Вълев, испанският (копродукция с България) дебют на Авелина Прат „Васил“ и още един дебют в игралното кино – на аниматора Тео Ушев „Ф 1.618“, за чиято оригинална сценография Сабина Христова получи отличие за специални постижения. Сред тези, които тепърва ще се разпространяват в кината у нас, са

големите победители в конкурса – „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев и „Диада“ на Яна Титова, които си поделиха „Златна роза“ за най-добър български филм.

И в двете продукции присъства темата за невъзможността да се намери изход от скотското битуване в България. Липсата на шанс за най-безпомощните е представена чрез безпътицата на главните героини (едната – възрастна жена, другата – тепърва навлизаща в живота), за които измъкването от средата им е неосъществимо.

В „Уроците на Блага“ главната роля е поверена на Ели Скорчева („Адаптация“, „Ева на третия етаж“), която се завръща в киното след 30-годишно отсъствие. Филмът дойде със заявка да е фаворит на „Златна роза“ след успеха в Карлови Вари, където получи „Златен кристал“, както и Наградата за най-добра женска роля за изпълнението на Скорчева.

С продукцията си Стефан Командарев завършва замислената трилогия (след „Посоки“ и „В кръг“) за икономическата и моралната криза в посттоталитарна България. Главната героиня е наскоро овдовяла пенсионирана учителка, чиито принципи, свързани с правилната употреба на българския език, са изострени до педантични изисквания към всеки неин събеседник. Това качество ясно онагледява житейските ѝ възгледи и стремежа ѝ към правотата и истината. Устоите на Блага обаче са разклатени, когато става жертва на телефонна измама.

Командарев внимателно наблюдава вътрешната трансформация на пенсионираната учителка, принудена да зачеркне етиката си заради смазващата среда, в която живее. Камерата на Веселин Христов следва плътно Блага в нейните колебания да заживее с новото си аз. На места сюжетът е наситен с хорър елементи, което само допълва идеята за обреченост и безпомощност. А изведената тема, както и заглавието на филма напомнят за друга българска продукция – „Урок“ на режисьорския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов (отново част от трилогия), който също изобличава суровата действителност у нас чрез образ на учител.

Именно обречеността на беззащитните е изведена и в „Диада“, но фокусът тук е поставен върху младите, което прави посланието още по-тревожно. Филмът съвсем очаквано намери топъл прием на фестивала и си подели „Златна роза“ с продукцията на Командарев. За „Диада“ Яна Титова взе и Наградата на критиката.

И в „Диада“ сюжетът се разгръща в малък град. 16-годишната Дида мечтае да замине за Америка и да се избави от съжителството с неспособния да се грижи за нея баща. Там тя планира да учи рисуване и прави всичко възможно (морално или недотам), за да събере пари и да осъществи стремежите си. Двете главни героини (изиграни от Маргарита Стойкова и Петра Църноречка) отразяват утопичния плам на подрастващия млад човек в снизяващия контекст на провинциален манталитет и изкривени ценности. И ако в тези филми копнежът по живота извън България изпъква като тема, то в програмата на „Златна роза“ се появи и своеобразен отговор чрез сюжетите за емигранти, осъществили мечтата за живот в чужбина, но ненамерили търсеното удовлетворение.

В игралния дебют на документалиста Тонислав Христов „Добрият шофьор“ главният герой Иван (Малин Кръстев) не се е справил с живота във Финландия. Завърнал се тук, той работи като таксиметров шофьор на Златни пясъци, но само за да събере пари и отново да замине с надежда да поправи грешките, които е допуснал в миналото. Тонислав Христов рисува пореден образ на смутната действителност в България, където оцеляването на обикновения човек е трудно постижимо и бягството изглежда единствен шанс. За участието си в този филм Герасим Георгиев – Геро получи Наградата за най-добра поддържаща мъжка роля. Актьорът взе и Диплом за специални постижения за изпълнението си на телефонен измамник в „Уроците на Блага“.

Животът на българите в чужбина е основен фокус и в дебюта на Сиси Денкова „Аромат на липа“. Емигрирала в САЩ на 10 години, режисьорката прекарва десетилетие в Ню Йорк, където учи и работи в независимото кино. Филмът, заснет почти изцяло в интериор, наблюдава неспособността на сънародниците ни да се впишат в чуждоезичното общество. Докато използва клишетата за нашенеца в чужбина, крепящи се на носталгични изблици, Денкова представя твърде повърхностен поглед върху търсенията на мигранта, неуспял да се отстрани от байганьовщината, пренасящ родния си кич и предразсъдъци, жертва на евтин трапезен патриотизъм. Дори главният герой Стефан (Иван Бърнев), уж по-различен, уж опитващ да се влее в другата култура, постепенно осъзнава, че приятелството и подкрепата от сънародниците му в чужбина е по-ценна от така желаната независимост.

Разликата между този образ на мигрант и другия, изпълняван от Бърнев в испанската драма „Васил“, е отчетлива. В дебютния си филм Авелина Прат изгражда своя герой като единак, който с лекота привлича симпатията на местните във Валенсия. Способен, скромен и търсещ, Васил създава сърдечни запознанства чрез изключителните си успехи в шаха и бриджа. Образът на българина е твърде различен от нашите представи, а критиката на режисьорката е отправена към собствения ѝ народ. Освен тромавата бюрокрация (нещо, с което и ние можем да „се гордеем“), Испания е представена чрез консервативното отношение към чужденците, уж имащи европейски права, но в действителност съвсем неполучаващи очакваното равноправие. В този свят присъствието на героя на Бърнев е ключово: сякаш испанците, описани във филма, се нуждаят от именно такъв „чудак“, който да ги извади от инерцията и да им припомни, че близостта между хората има значение.

Иван Бърнев, чието екранно присъствие се усещаше в по-голямата част от представените продукции във Варна, получи Наградата за главна мъжка роля именно за тази своя роля и бе отличен за още три участия в рамките на конкурсната програма – за образа на Стефан в „Аромат на липа“ и за второстепенните роли на следователя в „Уроците на Блага“ и на учителя Сираков в „Диада“.

В късометражния конкурс, в който участваха 25 филма, Голямата награда отиде при „Тихо в снега“ на Стефан Ганов,

чийто проект също е свързан с темата за пътя, но в екзистенциална посока, разнищваща връзката между живота и смъртта. Наситени с поетична атмосфера кадри проследяват изменчивото отношение между майка и нейния син в процеса на осъзнаване, че животът на родителя скоро ще приключи.

Другата награда, връчена от журито на късометражните проекти, отиде при „13 август“ на режисьора и сценарист Венцислав Сариев,

който разработва вече подетата тема за агресията в съвремието. Действието се развива в краен градски квартал, където двамата аутсайдери Виктор и Таня се опитват да се справят с предизвикателствата около себе си. Именно заради

умението да открои нежността в една жестока среда и вярата, че жертвата винаги има възможен ход срещу насилника,

филмът получи и своето отличие.

Наградата на критиката в късометражния конкурс бе връчена на Майя Виткова-Косев за филма ѝ „Любима“.

Операторът Крум Родригес е избрал топли нюанси, за да заснеме поетична история за млада жена, изоставена от партньора си. Нейната болка от самотата я извисява до облаците, но се оказва голяма и тежка като слон. Буквално.

За първа година на фестивала бе присъдена и награда за български сериал. Журито на късометражната конкурсна програма я връчи на „Есента на Демона“ (режисьор Павел Веснаков).

Продължението на „Дяволското гърло“ отново среща бившите полицаи Миа (Теодора Духовникова) и Филип (Владо Карамазов), като този път мястото на действието е Велико Търново. Средновековната българска столица заприличва на загадъчен Рим, докато главните герои разследват жестоко убийство на местна съдийка. С усет към детайлите Веснаков следва правилата в жанровото кино, докато потапя зрителя в стряскащи ритуални екзекуции.

Специалната награда на журито бе присъдена на режисьора Георги Дюлгеров, който представи последния си проект за Георги Бенковски – „Записки по едно предателство“.

Верен на историческите писания на Захари Стоянов, но без излишен патриотичен патос, филмът проследява ареста на предателя дядо Вълю и помилването му, а камерата на оператора Веселин Христов често остава субективна, близка до погледа на Захари Стоянов, за да доближи зрителя максимално до гласа на летописеца.

Успоредно с конкурсната програма, се състоя и прожекцията на „Татул“ от 1972 г. с участието на актрисата Меглена Караламбова, чиято 80-годишнина беше отбелязана на фестивала. Плакатът на „Златна роза“, създаден от Николай Тонков, също беше с нейния образ в кадър от филма.

От почти 60-те показани нови продукции, отличените – малко на брой, изпъкнаха пред останалите заглавия с опита си да уловят автентичния ритъм на съвремието и да изследват търсенията и тегобите на обикновения човек. И макар че сложните житейски решения, представени във филмите, често отвеждат героите в грешна посока, ценни са усетът и интуицията на авторите за невинаги лицеприятната реалност. Ценна е и надеждата им разказаните истории да послужат като ориентир в един свят, отровен от консуматорство, фалш и евтини блянове.