България и европейската отбрана: анализ на средата

Добрата икономическа конюнктура в Европа и България не бива да ни успокоява и отклонява от сериозен анализ на средата по отношение на сигурността, възможните рискове и ефективното им управление, за да не допускаме сериозни заплахи за развитието на страната ни в по-дългосрочен план.

От 2014 г. текат процеси, които формират нова среда за сигурност. Те са различни от тези, които предопределиха текущите ни стратегии, създадени през 2010–2011 г. В допълнение на това както в НАТО, така и в ЕС фокусът за 2018 г. е върху приемане на планове с конкретни цели и ресурси за изпълнение на ангажиментите към отбраната, поети през последните години. Паралелно се работи и по нови стратегии за периода 2025–2030 г.

Среда за сигурност за България, ЕС и НАТО

Европейският съюз е заобиколен на север и северозапад от стратегическите съюзници – САЩ, Канада, Великобритания, Норвегия и Исландия; на юг – от несигурните райони на Близкия изток и Северна Африка; и на североизток и изток – от Русия и Турция (с Грузия и Армения между тях, а в дълбочина и цяла Средна Азия, Китай и Япония).

Това означава рискове от три посоки (север, изток и юг) и възможност за задълбочаване на стратегическия съюз на запад и на север със САЩ и Канада и останалите страни от НАТО. Особено предизвикателство са отношенията с Турция, която е съюзник в НАТО, преговаряща за членство в ЕС и преминаваща през трудни години във вътрешен план. Трябва да имаме предвид и сложните ѝ отношения с Иран и Русия, както и несигурните ѝ граници с Ирак и Сирия.

Специално за България особено значение има разположението ни между Западните Балкани и Черноморския регион, както и другите два важни формата освен ЕС и НАТО:
– срещите на министрите на отбраната в Югоизточна Европа (СМО–ЮИЕ), обединяващи страните от Словения и Хърватия до Украйна и Грузия;
– новата инициатива на румънския и полския президент – Букурещ 9 (Б9), стартирала през 2015 г. като възможност за по-тясно сътрудничество по Плана на действие за готовност на НАТО в Източна Европа, обединяваща новите страни членки в Източна Европа от Естония до България.

А що се отнася до НАТО и ЕС, най-важно е развитието на структурата на силите на НАТО и Постоянното структурирано сътрудничество (англ. Permanent Structured Cooperation, или PESCO).

България може да гарантира интересите си при добро разбиране на рисковете за тяхната реализация от страна на фактори извън НАТО и ЕС. Тези рискове са основа за ефективни консултации между страните от двете организации, които споделят общи ценности и интереси, за използване на общия им капацитет. Самостоятелно България има ограничени възможности за въздействие, но придобива необходимата сила чрез НАТО и ЕС и чрез разумно използване на регионални инициативи като СМО–ЮИЕ и Б9.

Развитието на НАТО и условието на САЩ за успешно партньорство

Стратегическата концепция от 2010 г. е двигател на реформите в НАТО, които следваше да приключат към 2015 г. Събитията от 2014 г. обаче дадоха нова динамика на промени за дългосрочна адаптация на Алианса с най-видим елемент – Плана на действие за повишена готовност и предно присъствие в Източна Европа. Именно последното развитие и възприетите мерки за дългосрочна адаптация на Алианса имат най-силно влияние върху сигурността на България и развитието на Европейската отбрана.

НАТО разви структурата на силите си със създаване на нови елементи и повишаване на готовността на вече съществуващите. Сериозно бяха увеличени силите за отговор и се създадоха съвместни сили с много висока степен на готовност, с възможност за разгръщане и в източната част на зоната на НАТО, поддържани от елементи за интеграция на силите в осем източноевропейски страни от Естония на север до България на юг. Полша, Германия и Дания повишиха готовността на корпус „Североизток“, а Румъния създаде нова многонационална дивизия „Югоизток“. Към тези структури се добавиха нови многонационални дивизионни и бригадни щабове, многонационални бригади и батальонни бойни групи. И това е само сухопътното измерение, допълнено от мерки по въздух, море, в киберпространството и по отношение на специалните сили, както и необходимите системи за разузнаване, управление и логистика.

Определено съвместното командване на силите в Неапол ще натрупа компетентност по рисковете от юг, съвместното командване на силите в Брунсум и щаба в Шчечин ще задълбочат експертизата по рисковете от изток, а новото атлантическо командване може да развие компетентност и по рисковете от север.

Северноатлантическият алианс ще върви към нова стратегическа концепция на срещата на върха през 2020 г., което ще се отрази и на развитието на отношенията с ЕС, Русия и други регионални и глобални сили.

Трансатлантическата връзка остава критично важна за поддържане на стратегическия съюз на запад, както и за засилване на способностите за действие на Европа по рисковете от изток, юг и север. Европейското командване на САЩ реализира своя програма за предно разполагане и гарантиране на сигурността на съюзниците си, която допълва усилията на европейските страни в НАТО и партньорите от ЕС, като Швеция и Финландия.

Освен средата за сигурност, друг главен мотив за промяна е условието на САЩ за увеличаване на разходите за отбрана над 2% от брутния вътрешен продукт за всяка страна, и по-специално за придобиване на нови способности с цел поддържане на съвместимост и баланс между Европа и Америка в НАТО. Повишените разходи за отбрана в отделните страни, а като резултат и в общия военен и инвестиционен бюджет на НАТО, заедно със засиленото сътрудничество чрез многонационални проекти, създава условия за ускорено превъоръжаване на страните от бившия източен блок (вкл. България) и модернизация на армиите в НАТО като цяло. В тази рамка целта е страните да се ангажират с ниво на разходите и фокус върху многонационални формирования и проекти за изграждане на способности по чл. 3, а в замяна да получат гаранция за отбрана и сигурност по чл. 5 на Вашингтонския договор. Към това се добавят и ангажиментите с подписване на рамката за Постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) в ЕС.

На графиката по-горе са дадени разходите за сигурност на основните играчи, която добре илюстрира основния риск от дисбаланс на способности.

Еволюция на европейските идеи в сферата на сигурността и отбраната

Подписването на ПСС между 23 страни от ЕС през декември 2017 г. е решителна крачка напред към създаване на Европейски отбранителен съюз по Лисабонския договор. Но дебатът около Бялата книга на председателя на Комисията Юнкер би следвало да доведе до практическо преучредяване на ЕС с фокус към реални измерими резултати в приоритетните области на сътрудничество, вкл. отбраната. Неслучайно една от петте области със специален интерес и предложени дискусионни доклади е тази на европейската отбрана.

Материална основа на отбраната винаги е командната структура и структурата на силите. Еволюционно ЕС разви многонационални бойни групи, няколко оперативни и тактически щаба в отделни страни, а наскоро създаде и елемент за планиране и водене на операции като военен щаб на ЕС (в допълнение на Военния комитет и Военния секретариат в Службата за външни действия).

Очевидно структурата на силите на НАТО е много по-развита – вече не само в Западна Европа, но и в Източна Европа, а по отношение на командната структура НАТО решително превъзхожда по зрялост ЕС.

НАТО има и развита система за придобиване на способности – както на съюзно ниво (общо финансиране), така и чрез многонационални или координирани национални проекти. В това отношение обаче САЩ решително изпреварват европейските си съюзници и тук ЕС може да помогне за преодоляване на дисбаланса.

Освен това, както е видно от фигурата по-долу (където скоро и Великобритания няма да е синя), в ЕС основното ядро са страни от НАТО, което означава, че Европейската отбрана може да се гради успешно само с отчитане на фундамента, поставен от НАТО. За страните от Б9 пък има пълно припокриване – и 9-те страни са членки едновременно на ЕС и НАТО, а в миналото са били част от Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ.

Повишеното сътрудничество в сферата на отбранителната индустрия и изследвания около приоритетни многонационални проекти ще има и по-практически фокус върху придобиване на ключови способности, даващи стратегическа автономност на ЕС за операции без САЩ.

Плановете за засилен ангажимент към отбраната в НАТО поставят с още по-голяма сила въпроса за избягване на дублиране и съперничество между НАТО и ЕС. Двата съюза трябва да се споразумеят за съвместно използване на командната структура, структурата на силите и агенциите на НАТО при развитие на способности за отбрана на ЕС. Тези способности трябва да могат да се използват и без участие на страните от НАТО извън ЕС при решение за операции и мисии на Съюза.

В голяма степен групата Б9 е най-хомогенна и със силен интерес в развитието на отбраната, което я прави важен фактор в развитието на европейската отбрана в синхрон с дългосрочната адаптация на НАТО.

Предстои Европа да избере модела за Европейски отбранителен съюз от трите сценария в документа за размисъл относно бъдещето на европейската отбрана от 7 юни 2017 г. – сътрудничество за сигурност и отбрана; споделена сигурност и отбрана; обща отбрана и сигурност. За страните от Б9 определено моделът е обща отбрана и сигурност в рамките на НАТО с използване на инструментите на ЕС извън чл. 5 на Вашингтонския договор.

Изводи

Сигурността и възможностите за интензивно развитие за България силно зависят от състоянието и посоката на движение на НАТО и ЕС, от тяхното ефективно взаимодействие и възможността ни да влияем върху дневния им ред в зависимост от интересите си.

Особено за България, която е в югоизточната част на Европа, е от значение единството на ЕС и НАТО по отношение на рисковете от изток и югоизток с разполагане на многонационални сили на наша територия, както вече стана в Полша, Румъния и балтийските страни.

Ключов въпрос за европейските страни в НАТО е, че те не могат да поддържат две или три структури на силите си за отбрана със съответните командни структури – национални, за НАТО и за ЕС. Тоест основното предизвикателство е създаването на способности в ЕС, които могат да се ползват за операции на НАТО и договаряне на механизъм за използване на командната структура и структурата на силите на НАТО с участие на европейските съюзници за операции на ЕС.

Във втората част разглеждаме интересите на България в тази среда с отчитане и на регионалните измерения, за да дефинираме българския дневен ред в НАТО и европейската отбрана, както и плана за действие на национално ниво в този контекст.