25 ноември е обявен от ООН за международен ден за борба с насилието над жени и по този повод в София се проведе протест под наслов „Нито една повече“. За културните и социалните причини, които захранват домашното насилие и насилието, основано на пола, за липсата на официална статистика за жертвите на този вид престъпления в България – по тези и други въпроси пише Йоанна Елми в обзорната си статия, в която може да прочетете и личния разказ на събеседничката ѝ Л.Б.
Общество
Вирусът на радикализма. Зависи ли заболеваемостта от ковид от ценностната ориентация?
В скорошни любопитни изследвания в Германия се анализира връзката между политическия уклон на хората и тяхното отношение към COVID-19, ваксините и риска да се разболеят. Проблемът, разбира се, е многопластов и всъщност е силно зависим както от историческия, така и от културно-социалния контекст, но със сигурност заслужава внимание. Прочетете повече в текста на социоложката Марина Лякова.
Що е то „Нов европейски Баухаус“?
Тази относително нова инициатива на ЕС се опитва чрез позитивното от миналото да формулира ново, зелено, постпандемично европейско бъдеще. И като минимум да стартира активен културен дебат за зеления преход. Но какви са опасностите пред тази европейска инициатива? Научете повече от статията на арх. Анета Василева.
Съвременно градоустройство – два добри примера от Балканите
В края на юли т.г. Георги Велев ни разказа за бъдещето на Пловдив според най-важния документ, който определя развитието на града през следващите 15–20 години – новия и все още неприет Общ устройствен план. В тазседмичния си текст Георги съпоставя Пловдив с два сходни по размер и население града от съседни на България страни – Румъния и Северна Македония. Няколко идеи, които могат да ни служат за вдъхновение.
Провали ли се социологията?
Социоложката Марина Лякова разглежда причините за сериозните разминавания между предварителните прогнози и реалните резултати след отварянето на урните миналата неделя. „Недоверието е фундаментална част от проблема. Също както и обобщеното говорене за „социолозите“. Защото, погледнато назад във времето, зад неточните прогнози са стояли конкретни лица. Манипулаторите имат имена, съвестните професионалисти – също“, коментира тя.
Непоносимата лекота на партийната политика
„Когато две трети от българските граждани с право на глас нямат проект, в който да вярват, да отстояват, чрез който да се свързват, значи две трети могат по всяко време да отредят всякаква съдба за всички и тя все по-малко ще изглежда като демокрация“, пише Станислав Додов в коментарния си текст по повод резултатите от последните избори.
За да спрем да живеем в лъжа
През седмицата се навършиха 32 години от 10 ноември 1989 г., когато България започна своя преход от тоталитаризъм към демокрация. Болежките на този опорочен преход търпим и до днес. Но понеже така се случва, че посрещаме годишнината на прага на поредните нови избори, според Венелина Попова е крайно време да използваме всяка възможност, за да спрем да живеем в лъжа.