Историята на американското предаване „60 минути“ е разказ за механизмите, чрез които се опитомяват медиите. И тези механизми са удивително сходни, независимо от пазара или знамето пред сградата на телевизията. Един текст в стил „Думам ти, дъще, сещай се, журналистическа снахо“ от Дарина Сарелска.
Как ще се почувства едно дете, ако в училище му кажат, че питейната вода на планетата ще свърши, преди да навърши 50 години? Теодора Станимирова познава усещането от личен опит. Днес тя разговаря с младежи от своето поколение, ангажирани със зелени политики, и ни разказва какво е научила.
В седмицата, в която празнуваме Деня на детето, Ина Иванова разговаря с Ася Демирева за майките и божествените им тела, за живота им с бебетата и за нуждата от подкрепа по този сложен път на сливане, раздяла и въпреки това – свързаност.
Работата като хижарка в Исландия е причината Светла Стоянова да усвои ценни умения по оказване на първа помощ и спасяване на бедстващи хора. Сега тя ни разказва как е организирана тази животоспасяваща дейност в Исландия и в България.
Началото на края на демокрацията няма да бъде поставено с идващи танкове. Един вид, ако чакате „танковете да дойдат“, няма да стане. Ще има „по-малко пречки“, „повече ефективност“ и много заглушени теми. За червените лампички, които мигат, преди демокрацията да изгасне – от Светла Енчева.
Публичният разговор за тежко болните деца често се движи между две крайности – патетична жалост и почти пълно мълчание. Там някъде са и самите деца и семействата им. Как да се говори за страдание, без то да се превръща в сюжет? От Надежда Цекулова.
Морето ни отдавна е сведено до туризъм, имоти и порция цаца с гледка. Голяма част от флота ни плава под малтийски флаг, а „Калиакра“ – някогашният символ на плаваща България, е вързана на кея като реквизит. Как една държава престава да бъде морска, преди да изгуби корабите си – от Веселин Златков.