Какво е нужно, за да се изкачи един състезател до най-високото ниво в моторните спортове? Личните качества достатъчни ли са, или съществуват и други фактори? Александър Драганов анализира темата и хвърля светлина върху мащаба на постиженията на Никола Цолов.
Надежда Цекулова разказва три истории за срещата с институциите, за уязвимостта, достойнството и за всичко, което системите избират да видят, да подминат или да оставят за някой друг.
Крайната десница печели там, където демокрацията не успява да даде нито убедителни отговори, нито визия за бъдещето. Светла Енчева разглежда възхода на АзГ в Източна Германия и проследява как усещането за изоставеност, носталгията и страхът се превръщат в политическа сила.
Павлина Върбанова, нашият вътрешен arbiter philologiae, открива новия сезон, като ви кани на редакционната ни кръгла маса и ви поднася малка порция отклоняващи се от нормата езикови правила, които сме решили да съблюдаваме в ежедневната си работа. Опитайте ги, може да ви допаднат!
Как разказваме историята си и какво остава от нея, когато я заключим зад витрини, патос и задължително преклонение? В първия текст от „Фрагменти от България“ Йоанна Елми тръгва от един музей в Ловеч, за да стигне до въпроса защо още не умеем да говорим за миналото без идеология.
Намираме се точно в пика на т.нар. Горещници. А в последно време те са особено горещи... Екатерина Петрова влиза в ролята на мис Марпъл и разследва „къде е заровено кучето“ в думите, които на различни езици обозначават този потен период от годината.
В предишната си статия Теодора Станимирова представи данни, разкриващи системното безсилие на институциите спрямо сексуалните злоупотреби с деца. В продължението на темата Теодора разговаря с експерти, за да разбере каква е реалната ангажираност на обществото и институциите – отвъд популизма.