Киното през 2018 г.

Тази анкетна поредица е опит да обхванем някои от най-очакваните събития в литературата, съвременния танц и пърформанс, театъра, визуалните изкуства, музиката и киното през 2018 г. Препоръките са направени от няколко души, които поканихме да посочат важните за тях акценти в различните области. Текстовете, представящи събитията по-подробно, допълват техните отговори, или с други думи: препоръките са от тях, информацията – от нас.

Любомир Младенов завършва „Кино и телевизионна режисура“ в НАТФИЗ, в класа на проф. Георги Дюлгеров. Още в първите години на обучението си той заснема четири късометражни филма, които участват във фестивалите в Мюнхен, Дьор, Котбус, Анжер, Клермон-Феран, Киев и др. Режисьор е на документалните филми „Черни бегълци“ (2004) и „Витоша“ (2012), късометражните „34“ (2007) и „Картинг“ (2009) и игралния „Ловен парк“ (2010). През 2017 г. излиза на най-новият му пълнометражен филм „Кораб в стая“, чиято международна премиера е на филмовия фестивал в Токио. Любомир Младенов е един от режисьорите във филма омнибус „8 минути и 19 секунди“, обединяващ шест разказа на Георги Господинов.

Очаквам премиерата на новия филм на Асгар Фархади, който направи няколко много хубави ирански филма.

Асгар Фархади е смятан за най-успешния ирански режисьор. Носител е на множество филмови награди, включително две награди „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм, които го нареждат до малцината чуждоезични режисьори в света, получили този приз повече от веднъж.

Първата награда на Академията е връчена през 2012 г. за филма „Раздяла“, който предишната година става първият ирански филм, отличен със „Златна мечка“ в Берлин. За него Фархади получава близо 80 отличия и множество номинации от най-престижните филмови фестивали в света. През 2012 г. режисьорът е включен в годишния списък Time 100 на най-влиятелните хора в света.

През 2017 г. Фархади спечели за втори път „Оскар“ за „Търговският пътник“. Тогава той преднамерено пропусна церемонията по връчването в знак на протест към указа на Доналд Тръмп, съгласно който граждани на определени мюсюлмански държави не трябваше да бъдат допускани в САЩ.

Най-новото заглавие от филмографията на известния режисьор и сценарист е испаноезичният филм Todos lo saben („Всички знаят“). Историята, подобно на всички други филми на Фархади, е написана и режисирана от него. В главните роли участват Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. Филмът е копродукция на Франция, Испания и Италия, а световната му премиера е планирана за 9 май във Франция.

Очаквам премиерата на „Залез“ (Sunset) на Ласло Немеш.

Ласло Немеш става известен с дебютния си филм „Синът на Саул“, който получи огромно международно внимание и спечели наградите на журито и на критиката (ФИПРЕССИ) на 68-мия Международен филмов фестивал в Кан. През 2016 г. Немеш става първият унгарски режисьор, носител на приза „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм. Няколко месеца по-късно печели и „Оскар“ в същата категория.

Немеш израства в Париж от дванайсетгодишен. Във Франция учи история, международни отношения и политически науки, по-късно е приет в училището по изкуства „Тиш“ към Университета в Ню Йорк, където остава едва няколко месеца. Следващите две години е асистент-режисьор на Бела Тар. Прави три късометражни филма, които печелят над 30 награди и участват в над 100 международни филмови фестивала.

Вторият пълнометражен филм „Залез“ на унгарския режисьор тематизира периода малко преди Първата световна война. Действието му се развива в Будапеща. По последна информация, премиерата на филма се очаква през юни тази година.

Третото ми предложение е късометражният филм „Боро Гъсеницата“ на култовия японски аниматор Хаяо Миядзаки, който може да се гледа единствено в Токио през следващите няколко месеца.

Легендарният аниматор и манга художник отбелязва своеобразното си завръщане с 15-минутния късометражен филм „Боро Гъсеницата“, който ще се прожектира от 21 март до 31 август в музея „Гибли“ в Токио. Музеят, съществуващ от 2001 г., представя работата на едноименното студио за анимация на Миядзаки. В него са комбинирани музей за деца, технологичен музей и музей на изящните изкуства.

В края на 2013 г., след излизането на анимацията „Вятърът се надига“ (с номинация за „Оскар“ и награда „Златен глобус“), Миядзаки казва, че това ще е последният му пълнометражен филм. „Знам, споменавал съм, че ще се пенсионирам, много пъти в миналото и съм наясно, че мнозина от вас си мислят: „О, отново!“ Този път е наистина“, казва той.

И макар „Боро Гъсеницата“ да не нарушава напълно „обещанието“ на Миядзаки, то пълнометражният филм How do you live?, който подготвя усилено, е сигурна заявка, че 77-годишният аниматор има желание да продължи работата си. Предвижда се филмът да е готов до Летните олимпийски игри в Токио през 2020 г.

Хаяо Миядзаки е едно от знаковите имена в анимационното кино в света. През 2014 г. той е награден с почетната награда на Американската филмова академия, с което стана вторият японец – носител на почетен „Оскар“, след Акира Куросава.

Елена Мошолова е филмова продуцентка и мениджърка на културни проекти. През годините е сътрудничила на Институт „Сервантес“ – София, както и на продуцентските компании „КЛАС Филм”, „Чучков брадърс” и „Абраксас филм”. Сред проектите, по които е работила, са образователната ученическа програма за кино CinEd и фестивалите Северно сияние и So Independent. Основателка е на Международния фестивал за късометражно кино ФИЛМИНИ и негова директорка от 2007 до 2013 г. Съучредителка е на продуцентска къща Screening Emotions и е съоснователка на платформата за филмови анализи и критика Film Society. В момента работи по проекта КИНОПЛОВДИВ, който е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата през 2019 г.“.

Очаквам положителни промени в Закона за филмовата индустрия.

На 7 март тази година над 100 кинодейци се обединиха около искането за незабавна реформа в Закона за филмовата индустрия. В отвореното писмо известни български режисьори, актьори, продуценти, оператори, сценаристи, монтажисти и автори на филмова музика се обявяват против „порочните практики“ при оценяването и разпределението на средствата за филмопроизводство. Писмото е адресирано до министъра на културата Боил Банов, Народното събрание и изпълнителната директорка на Националния филмов център Жана Караиванова. Това е второто отворено писмо, след като в края на юли миналата годината кинодейците отправиха подобни искания, но не последваха никакви действия. Сега те настояват за създаване на работна група от независими експерти, която да изготви проект за реформа, засягаща отпадането на квотния принцип на сдруженията при съставяне на художествени комисии, промяна на процедурата по оценяване и гарантиране на финансиране за поне 15 игрални филма на година и съответната индексация в производството на документално и анимационно кино. В първото искане от отвореното писмо се казва:

„Отпадане на квотния принцип на сдруженията при съставяне на художествените комисии и синхронизиране на закона с правната норма на Европейския съюз за държавните субсидии, според която членовете трябва да са „независими експерти“ и да не представляват определена организация. […] Видно е, че досегашната практика изрично противоречи на европейските норми за държавно субсидиране. На всички е известно за съществуването на т.нар. кухи асоциации с фантомна членска маса, създадени единствено и само да осигурят доминираща представителност в художествените комисии и в НСК (Национален съвет за кино).“

Очаквам 71-вото издание на Международния филмов фестивал в Кан.

Тази година престижното събитие ще се проведе отново през май, но няколко дни по-рано – между 8 и 19 май. Все още не е обявена основната програма, но както винаги има предварителни допускания за участниците. Като се имат предвид събитията от последната година (например движението #МеТоо и кампанията Time’s Up), се предвижда жените режисьори да имат много по-голямо представителство в тазгодишното издание. Вече е известно, че двукратната носителка на „Оскар“ Кейт Бланшет, която също така е и силно ангажирана в борбата със сексуалното посегателство срещу жените в киноиндустрията и в големите корпорации, ще оглави журито на фестивала. Тя е едва 12-тата жена в историята на фестивала, заставаща начело на екипа, който всяка година връчва едно от най-значимите отличия в света на киното – „Златна палма“. Програмата на кинофорума ще бъде обявена до 12 април.

Очаквам следващите български филми, които ще покорят българската и чуждестранната публика. През последните години киното ни има страхотни успехи, особено пред фестивална аудитория. Филмите са селектирани за престижни събития, на които получават награди и сериозно признание. Въобще съвременното българско кино е добре познато на световната кинообщност и отбелязва значителен подем. Също така е наистина важно, че то стига и до все повече български зрители. Ще следя прожекциите в България и фестивалните участия на вече излезли филми като Áга (реж. Милко Лазаров), 3/4 (реж. Илиян Метев), Кораб в стая (реж. Любомир Младенов), Посоки (реж. Стефан Командарев), както и на премиерни заглавия като „Бащата“ (реж. Петър Вълчанов и Кристина Грозева), „Алчност“ (реж. Николай Тодоров), „Прасето“ (реж. Драгомир Шолев) и др.