Защо се възмутихме чак сега?

Когато страстите около кампанията на ДНК (Движение за национална кауза) „Направи го сега“ започнаха да поутихват, е време за един по-хладнокръвен поглед към темата. Кампанията, която трябваше да мотивира младите българи да правят деца, слагайки знак на равенство между бебета и тигани, както и между бременност и силиконов бюст, стана обект на множество критики, пародии и дори на протести.

Защо обаче тези реакции се случват едва сега? Дали до този момент в публичното пространство не се е казвало, че е отговорност на жената да прави деца, за да не загине нацията? Дали на жените не се е натяквало, че „биологичният им часовник цъка“? Дали жената не е била свеждана единствено до ролята си на майка? Дали ДНК за първи път правят кампания за повишаване на раждаемостта?

Може би, ще кажете, този път пошлостта е в повече. Но дали това е така, или по-скоро чувствителността ни по определени теми се е изострила?

Биологичното възпроизводство в името на нацията е въздигнато в приоритет и по времето на социализма, когато в определен период на практика става и задължение, доколкото абортите и контрацептивите се ограничават. През последните петнайсетина години този дискурс е отново актуален. От една страна, вече има възстановяване след икономическата криза от 1996–1997 г., от друга – повече от милион работоспособни хора са емигрирали от страната. И понеже България не ще имигранти, на повишаването на раждаемостта се гледа като на демографска панацея.

Ако преди десетина години една жена си позволеше лукса да каже, че смисълът на живота ѝ не е да стане майка или – още по-страшно – че изобщо не иска да бъде майка, рискуваше да стане обект на обиди и омраза. Според Европейското социално изследване през този период за повече от 70% от българите, независимо от пола, е важно да станат родители. Същото е от значение за едва 16% от финландците. Това не означава, че българите правят повече деца от финландците. Означава, че са свикнали да изповядват ценности, които не превръщат в практически действия.

Защото това гарантира безпроблемен живот още от детската градина. Ако демонстрират какви патриоти са, не е проблем, ако утре емигрират. Ако казват колко важно е да станат родители, за да не загине нацията, не е задължително наистина да станат. А ако станат, това не означава, че няма да пратят децата си да учат (и да останат) в чужбина.

Какво се промени междувременно?

В световен план Доналд Тръмп стана президент на САЩ и това даде тласък на мощна консервативна вълна, която вече се надигаше. Докато двете Ирландии либерализират законодателството си за аборта, немалко американски щати, както и европейски страни като Полша правят стъпки към криминализирането му. Редица ултраконсервативни движения надигнаха глас и се опитват да стават мейнстрийм. Режимът на Владимир Путин въздигна в култ „правото на семейството“ срещу правата на индивидите в него и на практика легализира домашното насилие. Всичко това, съчетано, разбира се, и с хомофобска пропаганда, кулминира в истерията срещу Истанбулската конвенция в някои страни от бившия социалистически блок, включително и в България.

Не на последно място, от 2017 г. се излъчва сериалът „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на Маргарет Атууд, преведен на български като „Разказът на прислужницата“. В него става дума за ултраконсервативна тоталитарна държава, в която абортът и контрацептивите са забранени, а фертилните жени са принудени да раждат деца, които да се отглеждат от семейства от висшата класа. Понякога едно художествено произведение, предназначено за масова публика и поднесено в подходящия исторически момент, може да постигне много повече и за по-кратко време от повечето проекти, организации и активистки акции.

Междувременно в страната ни започнаха да се чуват силни феминистки гласове извън тесните кръгове на активистите, неправителствения сектор и специалистите по джендър изследвания – като пример може да споменем „Майко мила“. Ако отказът от ратифициране на Истанбулската конвенция имаше някакъв положителен ефект, той е, че насилието срещу жени започна да се забелязва повече. Не че преди го е нямало, но сега доброволци и организации започнаха да събират статистики по темата, а медиите – да стават малко по-чувствителни.

Истерията около Истанбулската конвенция, последвана от друга – че държавата ще отнеме децата от родителите им, ако забраним на родителите да ги бият, както и от опитите за дебат и кампания за забрана на абортите, имаше и друг положителен ефект. Вече започна да става ясно, че кръгът на „враговете“ може да се разширява до безкрайност. Че основните „заподозрени“ вече не са само ромите, бежанците, турците и ЛГБТИ хората. Врагове могат да станат и социалните работници, както и организациите, които работят в областта на защитата на децата и жените. Дори и държавни структури като Агенцията за закрила на детето. Врагове могат да станат и жените, които правят аборт или не искат да се размножат за родината. Тормозените деца, които започват да се възприемат като лъжци и предатели на родителите си.

Накратко – във враг може да се превърне всеки, който отстоява правото си на автономен живот без насилие и принуда.

Да се върнем на кампанията на ДНК „Направи го за България“. Тя впрочем се организира от години, тоест от 2016 г., и върви в комплект с масово кръщене на родените в рамките ѝ бебета. Мотото е „За да го кръстиш, трябва да се роди“ – все едно основната цел в живота на всеки човек е знаменитост да му кръсти детето. Реакциите срещу кампанията до тази година обаче бяха пренебрежимо малко, като една от най-смислените идва не от феминистки или „лидери на мнение“, а от авторка в православен сайт. Една автентична, а не патриотарска, религиозно-консервативна позиция, чиято застъпничка си дава сметка, че вярата не трябва да се смесва с националното, както и че семейството не съществува заради държавата.

Датската кампания

Както и други забелязаха, начинанието на ДНК не е съвсем оригинално. Елементи от него са заимствани от датската рекламна кампания Do it for Denmark („Направи го за Дания“), която има три издания в периода 2014–2016 г. Въпреки че и тя призовава да се правят деца за родината и че във второто ѝ издание правенето им се обвързва с щастието на майката, която ще стане баба, между нея и българската версия има редица разлики:

1. В датския случай става дума за рекламна кампания на туристическа фирма. Въпреки че посланието е „за Дания“, целта е потребителите да се убедят, че като ходят на почивка, им се прави повече секс.
2. В българската кампания „направи го“ ще рече – „направи дете“. В датската “do it” се отнася до правенето на секс. Сексът се представя като нещо хубаво и важно за хората. А ако покрай него се заченат и деца – още по-добре.
3. Българската кампания е изцяло насочена върху репродуктивността. Жените се предупреждават, че с годините яйцеклетките им намаляват, а мъжете – да не носят тесни панталони, за да не си увредят сперматозоидите. Датската обръща специално внимание на възрастните хора (на които е посветено и третото издание), както и на хомосексуалните. В името на олимпийския принцип, че не е важно да победиш (да направиш дете), а да участваш (да правиш секс).

Битуват мнения, че датската кампания е допринесла за раждаемостта в страната. Руската англоезична телевизия RT дори говори за „бум“ на бебета след нея. Тези твърдения обаче не почиват на сериозни основания.

В третия клип се показва графика, която има за цел да убеди зрителя, че в резултат на кампанията раждаемостта се е повишила. При по-внимателно вглеждане се забелязват детайли, които опровергават това внушение:

Първо, става въпрос за повишаване на раждаемостта с около 1000 бебета на година, което трудно може да се нарече „бум“. Второ и по-важно – кампанията е от 2014 г., а графиката показва данни за повишаване на раждаемостта от 2013 г. Като се има предвид, че една бременност трае 9 месеца, успешността на кампанията би трябвало да се мери най-рано от началото на 2015 г. нататък. Трето, ако още през 2013 г. раждаемостта престава да спада и започва да бележи ръст, много спорно е доколко веселяшките клипове на туристическата агенция са допринесли допълнително за него.

При поглед върху коефициента на раждаемост в Дания за по-дълъг период от време се вижда, че между 2015 г. и 2016 г. той се увеличава всичко на всичко с една стотна (от 1,73 става 1,74, тоест една жена ражда средно 1,74 деца) и се стабилизира на това ниво. Трудно можем да наречем такъв ръст значителен. Ако населението в страната се увеличава, то е поради високото качество на живот и продължителността му, не поради раждаемостта, която е недостатъчна за положителен демографски прираст.

Дания и България си приличат по това, че и двете страни не обичат особено имиграцията и не искат тя да бъде решението на демографските им проблеми. Общо между тях е и че са европейски страни – въпреки значителните разлики в стандарта на живот, и двете принадлежат към богатата и привилегирована част от света.

Разликите между тях обаче са много повече. Ако човек отглежда дете в Дания, няма да се притеснява дали ще може да го запише на детска градина или на ясли. В което и училище да учи детето, ще получи образование на сходно ниво. Улиците и тротоарите са удобни не само за детски колички, а и за известните триколесни велосипеди на датската комуна „Кристияния“, които побират едно пиано или три-четири дечица. Ако детето се разболее, ще получи адекватни грижи. Ако страда от тежко увреждане, държавата ще осигури не само инвалидна количка, а и семеен автомобил, в който да се побира тя. Това са само малка част от нещата, които ще направят живота и на родителите, и на децата удобен и приятен.

У нас мнозина смятат, че именно липсата на подобни условия – или поне на минималните от тях – е пречка за повишаване на раждаемостта. Но ето – датчаните имат всичко и пак не раждат по повече от две деца. Защо?

Всъщност качеството на живот, съчетано с високо образование, е това, което води до намаляване на раждаемостта. Огромната част от световното население продължава да нараства, само в развитите страни се наблюдава обратната тенденция. Когато пред човек има повече възможности, детето се превръща само в една от тях, а не в основната задача на живота му. От друга страна, развитите страни потребяват и многократно повече ресурси от бедните. Има някаква справедливост в това, че популацията им намалява на фона на мизерстващото население по света.

Може би в България все повече хора ще започнат да мислят и по такива теми, а необходимостта от повишаване на раждаемостта ще престане да изглежда нещо толкова самоочевидно. Напорът за ограничаване на права води до развиване на чувствителност към теми, които доскоро оставаха незабелязани. Дано това не е временно явление и дано не остане ограничено във „виртуалните балони“ на хората, които четат публикации като тази.

Заглавна снимка: Стопкадър от клипа „Не се страхувай да станеш майка“, част от кампанията „Направи го сега“ на ДНК