Доналд Туск и троянският кон в крепостта на популизма

Последното нещо, което искам, е да ви отегча. Особено когато една от най-големите заплахи, пред които сме изправени, са нашите изтъркани номера, новговор, липсата на емоции и скуката. […] След пет години се чувствам преситен с това да бъда главният европейски бюрократ. Готов съм за битка. И се надявам, че вие също сте.

На 20 и 21 ноември т.г. в Загреб се проведе годишният конгрес на Европейската народна партия (ЕНП), най-голямото и най-влиятелно политическо семейство в ЕС. Ключова точка в дневния ред на конгреса бе избирането на нов председател на дясноцентристката партия, чиито представители са лидерите на Европейската комисия и Европейския съвет, а също така съставляват най-голямата група в Европейския парламент.

С 491 гласа „за“, или 93% от всички гласове, за ръководния пост на ЕНП бе избран Доналд Туск – председателят на Европейския съвет в периода 2014–2019 г. (два мандата от по 2 години и половина) и най-дълго управлявалият министър-председател на демократична Полша (2007–2014). Той поема поста от френския политик Жозеф Дол (2013–2019) и трябва да встъпи в длъжност на 1 декември, едновременно със старта на работата на новата ЕК, която обаче най-напред трябва да събере необходимата подкрепа при гласуването на 27 октомври в ЕП. За заместничка на Туск в ЕНП бе избрана Мария Габриел, до 2017 г. евродепутат, а оттогава насам еврокомисар с ресори „Цифрова икономика и общество“ (2017–2019) и „Иновации и младеж“ (2019–2024). Тя събра 422 положителни гласа и освен с Туск ще работи заедно с още девет заместник-председатели на ЕНП.

„Тъй като бях единствен кандидат, няма да се преструвам, че водя предизборна кампания, което би ме накарало да представя позиции по всеки въпрос и да отговоря прецизно на всяко очакване от дългия списък с желания. Затова отправям молба към вас да ми позволите да се фокусирам само върху едно, но по мое мнение най-важното от всички предизвикателства пред нашето политическо семейство“, каза Туск в речта си пред делегатите на ЕНП и участниците в конгреса в Загреб.

Познат като един от най-проевропейските политици в ЕС, той е първият представител на държава членка от Централна и Източна Европа, който застава начело на ЕНП от основаването на партията през 1976 г. досега. И като такъв обещава да се противопостави на „популистите, манипулаторите и автократите“.

„Няма да принасяме в жертва ценности като граждански свободи, върховенство на закона и порядъчност на обществения живот на олтара на сигурността и реда, защото това просто не се налага. Защото това не са взаимноизключващи се неща. И който не е способен да го приеме, де факто се позиционира извън нашето семейство“, каза Туск, заявявайки позицията си във връзка с „вътрешния дебат в ЕНП“ по повод трудния баланс между сигурност и свобода.

Говорейки за „популисти, манипулатори и автократи“, Туск не споменава конкретни имена, но с репликата за това как „някои работиха здраво, но само върху своя разказ и самоосъществяване, издигайки огради и билбордове с антиимигрантска пропаганда“, отхвърля всякакви съмнения относно адресата на посланието си. Членството на партията на унгарския министър-председател Виктор Орбан в ЕНП бе суспендирано в началото на годината, след като същата проведе дезинформационна кампания срещу ЕК и миграционната политика на ЕС; делегатите на „Фидес“ не бяха поканени да вземат участие в конгреса в Загреб.

Дали партията на Орбан ще остане в ЕНП, или ще бъде изключена, ще стане ясно в края на януари 2020 г., заяви самият Туск ден след избирането му на председателския пост. Междувременно през декември трябва да се състои поредната среща на унгарския премиер с т.нар. „мъдреци“, чийто лидер е бившият белгийски министър-председател и предшественик на Туск на председателския пост в Европейския съвет Херман Ван Ромпой. След тази среща тричленният комитет ще излезе с цялостна оценка за състоянието на демокрацията и върховенството на закона в Унгария. Критериите, на базата на които се извършва този мониторинг, са заложени в резолюцията на ЕНП за защитата на ценностите на ЕС и опазването на демокрацията. През лятото на 2019-та Ван Ромпой определи позициите на Орбан, декларирани в писмо до ЕНП, като „проблематични“.

„Днес, дори в по-голяма степен, отколкото в миналото, страхът е този, който играе най-голяма роля в политиката“, отбелязва Туск, назовавайки онзи основен и неизчерпаем ресурс, заложен в човешката природа, който прави днешния популизъм възможен. Той прави възможен и антиутопичния свят на „1984“ на Оруел, алюзия към който е сравнението на Туск за политическата реторика на бюрократите с т.нар. „новговор“.

„Повечето хора все още са по-загрижени за сигурността си, отколкото за нещо друго. Така например в моменти, когато сме свидетели на миграционна криза и на нова вълна на тероризъм, именно страхът доминира над други социални емоции. „Дайте ни чувство за сигурност и защитеност!“ – това са призивите, които чуваме в Европа през последните години, и онзи, който отговори по най-добрия начин на тези призиви, получава подкрепата на публиката.“

„Във времена на несигурност, а най-вероятно други времена няма да настъпят, когато всичко около нас се променя и поема във всякакви възможни посоки, хората искат да се чувстват сигурни, че тези, у които е властта, няма да ги изоставят, няма да им обърнат гръб. […] Те – или може би трябва да кажа ние сме гладни за признание, достойнство и усещане за значимост и всички ние изпитваме необходимост да бъдем част от по-голяма общност. И да се гордеем с това. Ето защо е толкова лесно сърцата на хората да бъдат печелени от онези, които викат на висок глас: „Изправете се, направете страната си отново велика, върнете си контрола.“ С други думи, онези, които напипат вярната струна – тази на достойнството, ще спечелят гласовете на хората.“

Туск не за пръв път изразява подобен възглед относно политическото говорене. Това е една от темите и на речта му от края на 2018 г. в Техническия университет в Дортмунд във връзка с удостояването му с почетна докторска титла по политически науки. „Синтезът между емоции и разум, синтезът между мит и план, синтезът между символи и прагматизъм е това, което донесе победата. […] Хората няма да се борят с пълно убеждение за начини на действие или за абстрактни идеи. Те ще бъдат готови да бъдат въвлечени в обществените дела и да жертват много само ако емоциите ги озаряват“, каза тогава той в своя разказ за триумфа на „Солидарност“.

В самия край на своята реч 11 месеца по-късно, в деня, в който за пореден път бе избран на лидерски пост, Туск споделя какво му е казал преди време легендарният фронтмен на U2 – Боно: „Бихме загубили, ако разказът ни не е поне толкова мелодраматичен, колкото този на популистите.“ Собственият му коментар за този възглед е, че в политиката впечатленията понякога са по-важни от фактите, което се потвърждава от обстоятелството, че макар да имаме достъп до повече информация от всякога, живеем в ерата на постистината, характеризираща се с политическа култура, в която дебатите са оформени до голяма степен от призив към емоциите на хората. И докато нечии държавни граници като че ли се удебеляват, тази между факт и мнение се размива или просто престава да има значение.

Трябва да сложим край на това. В политическата битка истината и почтеността не може да са напълно безпомощни срещу фалшивите новини, манипулацията и омразата. Трябва да вярвате в себе си и в силата на своите аргументи. Не се страхувайте да изразявате публично онова, което действително чувствате (дори ако понякога гледате на това като на опасен експеримент), и бъдете сигурни, че ще предизвикате емоционална реакция и ще грабнете вниманието на хората.

Възможно ли е някой да разчете погрешно онова, което Туск иска да каже? Да сбърка стратегията на троянския кон със залитане към популизма, чиито представители полският историк, който повече от 40 години неизменно защитава идеите на икономическия либерализъм и правилата на либералната демокрация, не се колебае да изобличава дори когато са в собствените му редици? Защото, както пише Вонегът (в „Майка нощ“, 1962), „ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим“. И защото в тясното пространство между populismo и popolarismo всеки ход трябва да бъде премерен, подобно на изпълнението на въжеиграч.

Дотук Туск умело влиза в тази роля. Сега обаче, когато съветът му отпреди година „да се вслушваме в Касандрите, но да избираме лидери като Одисей“ бе последван от съпартийците му в ЕНП със собственото му избиране, все ще се намира някой, който да клати въжето под краката му.

Това е въпросното предизвикателство, върху което Туск иска да се фокусира: „Нека всички заедно застанем един до друг на това най-важно политическо бойно поле, на което от едната страна са партиите на безотговорния популизъм, а от другата – нашата партия на отговорен популяризъм.“